Параграф22 Daily

Американският модел за партийно финансиране у нас:

Ашладисване по Мичурински

Управляващите, подкрепени разбира се от ДПС, вече са на крачка от узаконяването на рекета над големи, средни и малки фирми. Вместо да използват бухалките на спецслужбите и прокуратурата, в бъдеще компаниите у нас, ако искат да продължават да работят, ще си плащат по закон. За това, с две думи, се разбраха управляващата партия ГЕРБ и ДПС на специална среща, посветена на финансирането на партиите и политическите формации у нас.

Прави впечатление, че двете групи едва се видяха и светкавично се разбраха. Което говори, че има добре смазан механизъм за осъществяване на подобни срещи. Да оставим обаче настрана механизмите, по които ГЕРБ и ДПС реализират топлите си връзки. Както призна лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, интересите на двете страни са се срещнали около предложението на движението за "американски модел на отворено финансиране на партиите". Разликата е в това, че ДПС иска нула лева субсидия, а ГЕРБ настоява за 1 лев и дарения без таван, което намирисва на управленски бандитизъм със законови протекции.

Всъщност, какво представлява моделът, за който Карадайъ тъй благо хортува? В САЩ съществува система за набиране на дарения, с които се финансират всички предизборни кампании на политическите партии. На първо място е важно да се знае, че даренията са ограничени - съществуват лимити, които не може да се надхвърлят. Те важат само за дарения от физически лица, предназначени за конкретни кандидати, партии или комитети (Political action committees - PACs).

 

 

В същото време съществуват и т.нар. суперкомитети за политическо действие (Super PACs), за които тези ограничения не важат. Само че те не могат да правят дарения директно на кандидати или партии, а имат право самостоятелно и без координация да правят разходи в подкрепа или против някой кандидат. Тези разходи са безлимитни.

Съществува и възможност в предизборни кампании за малки дарения от голям брой индивидуални дарители.

Съответно всички изброени опции са регламентирани в Закон за федералните предизборни кампании (FECA), приет още през 1971 година. С него се въвеждат изисквания за отчетност на кампаниите на кандидатите във федералните избори (за двете камари на Конгреса, за президент и вицепрезидент), а също и на политическите партии и комитетите за политически действия (PACs).

През 1974 г. Конгресът приема изменения в посочения закон, като установява всеобхватна система за регулиране на финансирането и прилагането на разписаните разпоредби. Поставя се сериозен фокус върху финансирането на президентските кампании и се създава нова централна изпълнителна агенция - Федералната избирателна комисия.

Регулациите на американския Закон за федералните предизборни компании са описани подробно в анализ на българския Институт за развитие на публичната среда от 2017 година. Там е посочено, че се въвеждат лимити за финансирането на кампаниите, в това число - лимити за финансовата подкрепа на кандидатите от физически лица и от политическите комитети (PACs), лимити на разходите за кампания, както и на независими разходи, направени от физически лица или групи “във връзка с ясно определен кандидат”.

През 1976-а законът, в частта му за лимитите, е оспорен пред Върховния съд на САЩ. Съдът потвърждава, че оспорваните лимити на финансовата подкрепа за кандидатите, както и въведените разпоредби за оповестяване и отчитане на полученото публично финансиране, не нарушават Конституцията. Магистратите постановяват, че ограниченията върху даренията на кандидатите са конституционни, поради съществения държавен интерес от противодействие на съществуваща корупция или нейното предотвратяване.

В същото решение обаче се твърди, че лимитите на общите разходи на т.нар PACs по време на кампанията и ограниченията на независимите разходи, нарушават свободата на словото, гарантирана от Първата поправка в Конституцията. Съдът постановява, че макар лимити на финансовата подкрепа да са допустими за избягване на корупцията, разходите на физически лица, групи или на самите кандидати (от лични средства) не биха могли да корумпират изборите и не бива да бъдат ограничавани съгласно Първата поправка.

Още една промяна в закона настъпва през 2010 г., когато се води делото Citizens United v. Federal Election Commission пред Върховния съд. Той отсъжда, че корпорации (в това число и синдикати и други групи) могат да правят неограничени разходи (не дарения!!!) за разпространение на послания, подтикващи избирателите да гласуват в подкрепа на или против конкретни кандидати, доколкото тези послания не са „директно координирани” със самите кандидати или партии. Така Върховният съд отменя и някои ограничения за директна корпоративна намеса в политиката. А няколко месеца след това решение, Апелативният съд на окръг Колумбия - единственият федерален окръг в САЩ, представляващ всъщност столицата Вашингтон - постановява, че Конгресът не може да поставя лимити на даренията към организации, чиито разходи не са координирани с разходите на конкретни кандидатски кампании.

Според доклад на Congressional Research Service от 2011-а тези две съдебни решения представляват “най-значимите промени в законодателството, регулиращо финансирането на предизборни кампании, за последните десетилетия” в САЩ.

През април 2014 г. е направена още една промяна в закона. Върховният съд се произнася по дело срещу Федералната избирателна комисия, което оспорва ограниченията на сумите, дарявани директно от физически лица на политически партии, политически комитети и кандидати на федерално ниво. Съдът обявява, че поставянето на общ таван на даренията в кампанията по такъв начин, противоречи на Първата поправка на Конституцията.

Както стана ясно, голяма част от средствата за финансиране на предизборни кампании в САЩ идват от т.нар. Комитети за политически действия (PACs). Те представляват бизнес, трудови или идеологически интереси и  могат да даряват до 5 000 долара за издигнал конкретен кандидат по време на избори; да даряват до 15 000 долара годишно на всеки национален партиен комитет; да даряват до 5 000 годишно на други PACs;  да получават до 5 000 долара от индивидуални дарители, други PACs или партийни комитети в рамките на една календарна година.

Всеки комитет за политически действия е длъжен да се регистрира във Федералната избирателна комисия в рамките на 10 дни от създаването му. При регистрацията задължително се подават данни за името и адреса на PAC, неговия ковчежник и всички организации, с които е свързан. За да не се допуска надвишаване на определените лимити за дарения, свързаните комитети за политически действия, се считат като един общ дарител.

Но да се върнем отново у нас. Скандалите около начина на финансиране на партиите в България обикновено извикват при дискутирането на тема за лобизма и създаването на съответен закон. При последните предложения за партийните субсидии също се спекулира със страховете, че, видите ли, ако ги няма държавните субсидии, партиите щели да паднат в ръцете на олигарсите.

 Впрочем, много от федералните власти в САЩ имат подробна регулация и на лобизма. Съществува Федерален закон за регулация на лобизма от 1946 г., които изискват от лобистите регистрация и отчетност за своите разходи и  постъпления. Такава отчетност се изисква и от групите, които лобистите представляват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във