Параграф22 Daily

§22 Анализи

Цацаров сред царедворците по конституционното дело за царските имоти

Наличието на таен план за т. нар. царски имоти лъсна за пореден път от становището на главният прокурор Сотир Цацаров по образуваното с тази цел дело в Конституционния съд (КС). Шефът на държавното обвинение прави истински плонж в полза на фамилията Сакскобурготски, като надскача този на професора от УНСС Димитър Радев, който даде пръв подобно становище по конституционното дело. Двамата застъпват директно тезата на царедворците от времето на кабинета "Сакскобурготски", че имотите са си на царя и държавата посяга на частна собственост.  

Други двама професори - Васил Мръчков и Снежана Начева са далеч по-умерени в становищата си, като застават на познатата позиция че правото на собственост може да бъде възстановено на царската фамилия само с реституционен закон. Най-категорично срещу отправеното от съдебен състав на Върховния касационен съд (ВКС) тълкувателно искане се обяви Министерският съвет, чийто юристи го смятат за недопустимо и искат конституционното дело да бъде прекратено.

Както писахме вече, противно на законовата уредба и правната логика КС допусна за разглеждане по същество скандалното искане на тричленния състав на ВКС по делото за Царска Бистрица за абсурдно тълкуване на основния закон. Приетият за разглеждане въпрос, зад който прозира явен опит за обръщане на делата в полза на царската фамилия, е: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“.

Два месеца по-рано Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, макар и трудно, удържа мощния натиск за царско оземляване на фамилията Сакскобургготски. В оспорван вот мнозинството съдии отказаха да сезират КС по предложение на тричленния състав, който отказа правосъдие на последна инстанция по делото за Царска Бистрица. Безумният ход на тричленката беше отрязан с 21 гласа "против", но интензивната задкулисна обработка на гласуването пролича от 18-те гласа "за" даване ход  на питането.  

Тричленният състав по делото за Царска Бистрица поиска конституционното тълкуване по същия въпрос, но зададен с повече конкретика относно царските имоти. А именно: "Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие и по-конкретно закон, с който е извършено отчуждаване на движимо и недвижимо имущество от персонално посочен в закона кръг от лица, без обезщетяване и без отчуждаването да е било поставено в зависимост от конкретни държавни и обществени нужди?“

И понеже съставът е очаквал реакцията на мнозинството, беще предвидил и резервен ход във вид на втори въпрос: "Допустимо ли е тричленен състав на ВКС да внесе в Конституционния съд на Република България искане за тълкуване на разпоредба от конституцията в хипотеза, при която необходимостта от тълкуване на тази разпоредба е установена при разрешаването на конкретен правен спор?" Тоест може ли тричленката да прескочи общото събрание на колегията и да направи, каквото си е наумила. Тук реакцията на мнозинството беше по категорична - 15 гласа "за" и 24 - "против".

Схемата за прескачане на общото събрание явно е била договорена, защото тричленката по делото за Царска Бистрица внесе незабавно искането си директно в Конституционния съд, който го допусна за разглеждане по същество. Докладчик по образуваното конституционно дело № 5/2019 г. е видният царедворец Константин Пенчев, като за допускане на искането е гласувал и председателят на КС Борис Велчев. Чест прави на трима от членовете - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Таня Райковска, че са изразили категорично несъгласие, подписвайки определението с особено мнение, в което отричат правото на отделни съдии и състави да сезират директно конституционния съд. 

В резултат на осъществената маневра Конституционният съд ще разяснява ефекта от собственото си peшeниe, с което преди повече от 20 години обяви за противоконституционен  Зaĸoна зa oтнeмaнe в пoлзa нa дъpжaвaтa нa имoтитe нa бившитe цape Фepдинaнд и Бopиc и на тexнитe нacлeдници. Така се отваря възможност за брутално преобръщане на досегашната съдебна практика по делата за царските имоти, съгласно която те са купувани и строени с парите на данъкоплатеца, а титуляр на правото на собственост е не царската фамилия, а държавното учреждение с архаично наименование Интендантство на Цивилната листа на Царя.

Досега съдът призна собствеността на държавата върху дворците "Кричим", "Саръгьол" и "Ситняково". Делата за двореца "Врана", за резиденцията "Царска Бистрица" и за 16 500 дка гори в Рила обаче продължиха, а Симеон Сакскобургготски и верните му поддръжници  вече втора година  настояват за  претенциите си. А  властта  опита на няколко пъти почвата за сделка по иначе нетърпящи пазарлък въпроси с предложения за решаване на несъществуващия проблем с царската реституция.

В становището си главния прокурор дава рамо на царските хардлайнери от времето на кабинета "Сакскобурготски", сред които е и докладчикът по конституционното дело Константин Пенчев. Те винаги са твърдели че решението на КС за отмяна на  закона от 1947 г. има правновъзстановителен ефект, т. е. възстановява правото на собственост върху имотите в полза на фамилията Сакскобурготски. Същевременно обаче царистите поддържат и резервна тактика, като не спират да опипват почвата за приемане на специална реституционна уредба за постигане на същата цел. 

В становището на главния прокурор се казва в прав текст, че след като законът от 1947 г. е признат за противоконституционен, "то следва че е настъпила съществена промяна в правното положение на въпросните имоти и те вече не са държавна собственост - възстановява се правното положение отпреди приемането на обявения за противоконституционен закон". Оттук и крайният извод: "В резултат на конститутивното и възстановителното действие на решението след отмяната на противоконституционния закон, накърняващ правото на собственост, това право се възстановява във вида и в обема към момента на отнемането без да се изисква и да е необходим нов, изричен законодателен акт на Народното събрание в този смисъл".

В становището на кабинета тази теза е остро критикувана, като е изразено и категорично несъгласие с допускането на искането на състава на ВКС за конституционно тълкуване. Подчертано е пренебрегването на Общото събрание на Гражданската му колегия, като е цитирана практиката на КС, че тълкувателната му дейност не може да бъде ангажирана "в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси". В добавка е посочена без заобикалки прозрачната цел на схемата по конституционното дело: 

"С допуснатото искане на съдебния състав се подлагат на съмнение и вече влезли в сила съдебни актове (някои от заведените съдебни дела по т. нар. "царски имоти" са приключили с влезли в сила съдебни решения), заобикаля се правомощието на Гражданската колегия на ВКС да упражнява съдебен надзор за точното и еднакво приложение на закона чрез приемане на тълкувателно решение при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика или чрез сезиране на Конституционния съд с искане за даване на задължително тълкуване на Конституцията".

А както многократно писахме, категорично няма нищо за питане и тълкуване, нито пък е необходим реституционен закон за възстановяване на несъществуващи права. Решението на Конституционния съд от 1998 г., с което беше зачертана от правния мир "наредбата-закон" от 1947-а, се прилага занапред, а последиците от обявяването на един закон за противоконституционен се уреждат от парламента. В случая последиците са тези, че одържавяването на имотите отпада, но това не ги прави автоматично и по никой начин частна собственост на бившия монарх. Премахнато е действието на един специален и еднократен закон, който е поначало грешен и ненужен като правно средство, защото и в онези времена имотите не са били на царската фамилия.

Правното действие на "наредбата-закон" е по същество актуването им като държавна собственост, а не одържавяване. Тъкмо това обаче не устройва царистите, в услуга на които тричленният състав формулира порочната си теза, че ставало въпрос за необезщетено отчуждаване. Не може да одържавиш имущество, което е държавна собственост, нито да го отчуждиш срещу обезщетение от някого, който няма право на собственост върху него. Тъкмо по тази причина е нонсенс да се прави специален царски реституционен закон - няма нищо царско за реституиране. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във