Параграф22 Daily

§22 Анализи

Малко вероятно е политик да смени Цацаров

Малцина си дават ясна сметка какво прави президентът Румен Радев с проучвателните срещи и дискусии, които организира около избора на новия главен прокурор. Може би защото не всички знаят, че Конституцията му дава право (макар и само веднъж) да откаже да издаде указ за назначаването на кандидата за този пост, който ще му предложи Висшият съдебен съвет. Стига да счете, че той е неподходящ - включително и заради тежко обременена с политически зависимости биография.

Вярно, при повторно издигане на същата кандидатура президентът ще е длъжен да назначи кандидата, но пък конституцията не поставя срок кога да бъде издаден указът. А това означава, че назначението на новия главен би могло да се забави за неопределено време - даже повече, отколкото това вече се случи при назначението на председателя на ВАС Георги Чолаков.

Според Конституцията, назначението на тримата големи в съдебната власт - председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и главния прокурор, се назначават и освобождават от президента "по предложение" от пленума на ВСС.  Това предложение според Конституционния съд е само подготвителен акт без самостоятелна правна стойност. Освен това президентът има дискреционната власт да прецени лицето, посочено в предложението и да откаже издаване на указ. Напластяването на волеизявленията (б.ред. решенията) на ВСС и президента, представляват споделена компетентност, обяснява КС. Назначението обаче следва от указа на президента - ако го няма него, няма и нов главен прокурор.

"Конституцията установява споделена компетентност на президента с Висшия съдебен съвет в хипотезата на първо предложение от ВСС за назначаване или освобождаване на конкретно лице като ръководител на институция от висшата магистратура. Президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) на посоченото в предложението на ВСС и да не издаде указа. При повторно направено предложение на ВСС президентът вече е поставен в условията на обвързана компетентност, което означава, че той не разполага с избор измежду юридически равностойни варианти; той не прави преценка, но проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на конституционната норма, президентът е длъжен да извърши. В същото време Висшият съдебен съвет и в двата случая има на разположение своята оперативна самостоятелност, включително и да гласува повторно лицето, без да се съобразява с неодобрението му от президента. С това обаче волеизявлението на ВСС, наречено предложение, не променя характера си на подготвителен акт, защото, макар и решаващо, не може да произведе правни последици. Волята за издаване на указа е воля на президента, макар и обусловена и в зависимост от волята на ВСС...", казват конституционните съдии в Решение №2 от 28 март 2002 г. по конституционно дело № 2/2002 година.

Очевидно е, че Радев се подготвя (ако се наложи) да се ползва от конституционните си правомощия, които му дават възможност да се намеси активно на последната фаза от избора на главен прокурор. И че в момента сондира общественото мнение и становищата на институциите, от които би могъл да почерпи аргументи за един евентуален отказ да назначи един "спорен" кандидат.

При това положение подхвърлената в сряда (12 юни) от Татяна Дончева вероятност ГЕРБ да номинира за главен прокурор чрез "своите" представители във ВСС бившия евродепутат Емил Радев, изглежда по-скоро нереалистична. Най-малко по три причини.

На първо място, защото този път налагането на политически оцветена и външна за прокуратурата фигура със сигурност ще разпали съпротива вътре в системата - в средите на прокуратурата отдавна битуват отчетливи очаквания новият обвинител номер 1 най-после да не бъде "парашутист", а "прокурор от кариерата".

Освен това зле прикриваното напрежение между ведомствата от двете страни на "Дондуков" ще се изостри осезаемо точно по време на изборите. Премиерът Борисов вече си изтърва нервите, заговори за разделение на властите и провидя опит за намеса на президента в съдебната власт заради рязката му поява на сцената, на която се подготвя избора на следващия главен прокурор. А Радев му го върна: че разговорите за бъдещия главен са му точно в правомощията и то именно заради разделението на властите...

Изкарването на политически обременена кандидатура за прокурор номер 1 ще вкара в обяснителен режим и мнозинството от ВСС - членовете на парламентарната квота в този орган винаги са били под подозрения за за зависимост към партиите, които са ги изпратили във ВСС. А това ще е проблем, защото изборът на главния прокурор ще се наблюдава изключително внимателно от Брюксел, откъдето и без това са ни вдигнали мерника заради корупцията, с която се славим и липсата на министри в затворите.

На този фон шансовете на Емил Радев да бъде избран за следващ главен прокурор изглеждат твърде малки - прекалено много рискове (вътрешни и външни) би поел Борисов, ако поиска от вкараните във ВСС с гласовете на ГЕРБ членове на съвета да го предложат. А това оставя (поне засега) без отговор въпроса кои ще са участниците в процедурата. Още повече, че  част от хората, чиито имена се завъртяха вече по медиите, или отказват да имат такива амбиции, или са овъртолени в скандали, които биха направили избора им твърде проблематичен.

Впрочем, съвсем не е без значение една уж небрежно подхвърлена от представляващия ВСС Боян Магдалинчев реплика от негово интервю през миналата седмица: че ако до 29 юли, когато трябва да станат ясни номинациите, няма подходящи кандидати - до избор във ВСС на 14 ноември може и да не се стигне. А дали това ще означава, че Сотир Цацаров ще остане да изпълнява длъжността и след 10 януари 2020, когато мандатът му изтича, предстои да видим...

Рулетката се завърта, консултациите продължават

Ясни критерии, прозрачна процедура и добра аргументираност на кандидатурите поиска президентът по време на кръгла маса в сряда (12 юни), посветена на предстоящия избори за следващия главен прокурор, на която бяха поканени представители на професионални и неправителствени организации. Радев вече проведе срещи и обсъди темата със Сотир Цацаров, с председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, с представляващия Висшия съдебен съвет, с главния съдебен инспектор и с министъра на правосъдието.

Преди седмица прокурорската колегия на ВСС пък предложи хронограма за самата процедура.Идеята е тя да започне в първия ден на лятната съдебна ваканция: на 15 юли. До 29 юли трябва да са ясни номинациите, а представянето и гласуването във ВСС - да бъде на 14 ноември.

Предложения за главен прокурор могат да направят трима членове на ВСС или правосъдният министър. Изборът изисква мнозинство от 17 гласа на членовете на пленума на ВСС. Указът за назначаването се подписва от президента.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във