Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Наказателният поход срещу "тримата големи" ще отвори работа на Конституционния съд

Предстои да видим дали министър Данаил Кирилов този път ще чуе мнението на експертите.

Дълго дундурканите идеи как да се разследват и отстраняват от постовете си "тримата големи" в съдебната власт, в каквато и форма да бъдат приети, вероятно ще бъдат атакувани в Конституционния съд. Но ако промените в закона се приемат във вида, в който се предлагат от правосъдното министерство, това изглежда почти сигурно. И един от най-важните въпроси, с който КС може да бъде сезиран, е дали не се дава шанс за пряка намеса на изпълнителната власт (в лицето на министъра на правосъдието) в работите на съдебната власт.

Законопроектът, с който се изменят Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт и се въвежда процедура за разследване и отстраняване от длъжност за председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор, бе представен в петък (14 юни) от правосъдния министър Данаил Кирилов. Той е качен на сайта на ведомството и е много възможно да бъде внесен в парламента точно в този вид, въпреки че по време на обсъждането му в петък бяха направени множество предложения за корекции и че предстои ново обсъждане в работна група от експерти на 24 юни.

Още от пръв прочит четивото показва множество несъвършенства. Да не говорим, че идеята как редови прокурор ще посмее да разследва най-големия шеф в системата - главния прокурор, и то при цялата йерархична обвързаност на държавното обвинение, буди горчив смях и чувство за безнадеждност.

Но проектът поставя и един принципен въпрос, който касае точно правомощията на министъра на правосъдието. И този въпрос тръгва от факта, че тези правомощия са изчерпателно изброени в чл. 130в от основния закон.

Според конституцията, министърът може "да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи". Никъде обаче не пише, че може да предлага отстраняване от длъжност или да иска разрешение за започване на наказателно преследване срещу двамата председатели на върховни съдилища или на главния прокурор. А съдържанието на правомощията на министъра не би трябвало да се тълкува "разширително" - особено от друг, освен от Конституционния съд, заради опасността да бъде нарушен крехкия баланс между трите власти в държавата.

Повече въпроси обаче поставя предвидената промяна в чл. 30 от Закона за съдебната власт, където се уреждат правомощията на пленума на ВСС. Той гласи следното: "По предложение на министъра на правосъдието или на не по–малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (б.ред.пленумът на ВСС) дава разрешение за започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор и за временното им отстраняване от длъжност на основание чл. 230а."

 С една дума - министърът иска, а ВСС дава "главата" на нарочения председател на върховен съд или на главния прокурор. 

Липсва обаче една много важна думичка: "може". Която би означавала, че ВСС може да даде исканото разрешение, но може и да откаже. А това "може" е твърде важно, защото ако се приеме, че ВСС няма възможност самостоятелно да преценява дали да разреши започването на разследване и че е длъжен да отстрани въпросния висш магистрат винаги, когато министърът поиска това, пътят за пряка намеса на изпълнителната власт в съдебната ще е не само открит, а направо асфалтиран.

Същата е конструкцията и в предлагания нов текст на чл. 230а от ЗСВ, който се урежда самата процедура - и в нея също липсва думичката "може":


  • "1) Предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за разрешение за започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, както и за временното им отстраняване от длъжност могат да правят не по – малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Предложението се придружава от подробни писмени мотиви.

  • (2) Предложенията се разглеждат не по – късно от седем дни от постъпването им на заседание на пленума на Висшия съдебен съвет, в което се изслушва предложеният за временно отстраняване от длъжност.

  • (3) Пленумът на Висшия съдебен съвет дава разрешение за започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор с решение, прието по реда на чл. 173, ал. 11. В тези случаи пленумът на Висшия съдебен съвет постановява и временно отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство".

С други думи - пленумът е длъжен да изслуша "лицето", но няма и дума за това дали може да прецени сам и да откаже отстраняването му или да откаже разрешението за започване на наказателно преследване. Единственият вариант да не се стигне до отстраняване, е да не се съберат нужните 17 гласа.

Вярно, предвижда се възможност за обжалване на даденото разрешение и временно отстраняване пред ВАС (как съдиите от ВАС биха подходили към собствения си председател, в случай че срещу него започне процедура по временно отстраняване, е друга тема). В проекта е записано, че "решението на пленума на Висшия съдебен съвет подлежи на обжалване в тридневен срок от постановяването му пред петчленен състав, на Върховния административен съд, определен на принципа на случайния избор измежду всички съдии от този съд. Решението се постановява в 7 –дневен срок от постъпване на жалбата и е окончателно." 

Да оставим настрани факта, че за дисциплинарното наказание на един редови съдия се търкалят процеси на две инстанции във ВАС, а за защитата на председателите на съдилища и главния прокурор е предвидена само една. Но първо сроковете за съдебната процедура са невъзможно (а и напълно необосновано) кратки за толкова важен въпрос. И второ - в случай, че липсва думичката "може", съществува опасността ВАС да приеме, че става дума за произнасяне при "обвързана компетентност" на органа (ВСС). А така контролът по законосъобразност на отстраняването би се свел само до чистата процедура - дали има нарушения на правилата при гласуването на решението във ВСС, но не и по същество.

И още една важна промяна, която касае вече не временното отстраняване, а предсрочното прекратяване на мандатите на "тримата големи". Предлага се пленумът на ВСС със 17 гласа да взима решение иза предсрочно освобождаване от длъжност на някой от тях на основанита в чл. 129 ал.3 от конституцията.

Извън хипотезите за навършена възраст за пенсия, оставка и влязла в сила присъда, внимание заслужава възможността това да се случва "при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт".  И очевидно се смята, че мнистърът на правосъдието отново може да има роля в предложенията за такова предсрочно отстраняване, тъй като текстът препраща към процедурите в чл. 173 от ЗСВ.

Отгоре на това  в закона е изрично записано (б.ред.тази норма не е нова, тя съществува и сега), че когато ВСС вземе решение  за предсрочно освобождаване на някой от "тримата големи", то това решение се изпраща незабавно на президента за издаване на указ. И че той няма право да откаже да издаде указ за освобождаване, ако предложението му бъде направено повторно.

Това "незабавно" изпращане и задължението на президента при повторно предложение да издаде искания указ за предсрочно прекратяване на мандат обаче никак не се връзват с правото на обжалване на един такъв акт, което е гарантирано с редица международни норми за всеки гражданин, но очевидно непредвидено за "тримата големи" в предложената процедура.

Решението на ВСС за предсрочно прекратяване на мандата няма да подлежи на обжалване пред съд. Защото от него всъщност нищо не произлиза - според Конституционния съд, с решенията си по чл. 129 от конституцията, ВСС прави до президента само предложения. Окончателният акт - както за назначаването, така и за освобождаването на всеки от тримата големи, е указът на президента. А този указ, пак според КС, подлежи на обжалване пред него. "Указите по чл.129, ал.2 от Конституцията подлежат на конституционен контрол пред Конституционния съд, в това число и относно дали са налице конституционните предпоставки за издаване на указа", казва КС. 

Пита се в задачата какво ще стане, ако в крайна сметка се окаже, че решението на ВСС се окаже "проблемно" според КС? И кой ще трябва да поеме отговорността за това: ВСС (който прави само предложение), президентът (който пък няма възможност да откаже повторно издаването на указ), или законодателят - задето въобще не е предвидил тази възможност и последиците й?

Всъщност, основният въпрос е дали насипаните в този вид правни конструкции няма да доведат дотам, че някой от "тримата големи" да може да бъде омаскарен и омачкан по всяко време, по предложение на всеки министър на правосъдието? И дали крехката защита, която законът предвижда срещу подобна намеса - решенията за разрешаване на наказателно преследване, временно отстраняване или прекратяване на мандат да се взимат с мнозинство от 17 гласа във ВСС, ще е достатъчна, за да препятства това? Особено на фона на скритите зависимости, неизменно битуващи във всеки състав на ВСС - дори само заради наличието на "политическа квота" в него...

А този въпрос очевидно ще търси своя отговор от Конституционния съд.

 

Какво е казал вече Конституционният съд:

Със сигурност ако така представените текстове за промяна в ЗСВ се превърнат в закон, на Конституционния съд ще му се отвори работа. И това няма да е за първи път, защото опитите на изпълнителната власт да се бърка в съдебната не са отвчера. Затова и практиката на КС по въпроса за тънката граница между взаимодействието между трите власти в държавата и недопустимата намеса в независимостта им, е изключително изобилна.

Конституционният съд вече е бил сезиран от пленума на ВКС с въпроса дали изменението в конституцията от 2006 г., допуснало правосъдния министър да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи е съобразено с разделението на властите. Но искането за обявяване на противоконституционност е било отхвърлено, защото конституционните съдии не са успели да стигнат до единно мнение (Решение № 8 от 13 септември 2006 г. по конституционно дело № 7 от 2006 г.).

Пак КС се е произнасял и друг път за правомощията на министъра на правосъдието. В Решение № 1 от 14 януари 1999 г. по конституционно дело № 34/1998 г. (съдия-докладчик Георги Марков) е записано, че приетата в онези години разпоредба от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, даваща "право на председателите на ВКС и ВАС и правосъдния министър да правят предложения пред ВСС за снемане имунитета и за временно отстраняване от длъжност на магистрати, противоречи на чл.127, т.1 от Конституцията. Това е така, защото според тази конституционна разпоредба само прокуратурата разполага с обвинителни функции за привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпления".

А с решение № 2 от 2019 г. Конституционният съд обяви за противоречаща на основния закон нормата от ЗСВ, в която се предвиждаше когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет автоматично да го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. "Да се лишат съответните колегии на ВСС от възможност да преценяват дали магистратът да бъде временно отстранен от длъжност или не, е несъвместимо с принципа на независимост на съдебната власт", казва КС.Остана валидна втората възможност - че колегията "може" да го направи, но по нейна преценка. Само че искането се прави от главния прокурор (съобразно решение 1 по к.д. № 34/1998), а не от правосъдния министър или трима от членовете на ВСС. Освен това, ако се приеме, че новият чл. 230а е специален и ще се прилага само по отношение на "тримата големи" ще излезе, че за всеки редови прокурор или съдия ВСС ще има право на преценка, но не и за висшите магистрати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във