Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Откраднатите бонове - историята на един ненаказан грабеж

S 250 6b55942c 528b 4dc5 847d 6e1ada6987ec

Покрай инициативата за активизиране на "спящите бонови книжки" мнозина си припомниха и една друга история: за една от най-мащабните кражби на собственост, извършвани с любезното съдействие на държавата, от която по неофициални данни пострадаха между 150-200 000 българи. И предупредиха, че след "инвентаризацията на гардеробите", към която ни приканва правителството, тази и без това стряскащо число може да набъбне още - просто защото много наследници ще тръгнат да търсят какво се е случвало с боновите книжки на предците им едва сега.

Разплитането на големия грабеж тръгна от Русе в началото на 2004 година. Тогава доц. Веселин Григоров установява, че още през 2003 г.  инвестиционните му бонове са прехвърлени на непознато лице от София, като трансферът е станал във Враца. Впоследствие се оказало, че боновете и на други негови близки са изчезнали по същия мистериозен начин.

Григоров се заравя в документите и пуска поредица от жалби. Започва разследване. Така се оказва, че прехвърлянето на боновете е станало с фалшиви пълномощни, издадени на името на 30-годишен митничар от София, който също нищо не знае. Година по-рано той си бил загубил личната карта. Човекът подал жалба и след няколко седмици му издали нова карта, а старата била обявена за невалидна. Но на следващата година точно с нея са извършени стотици транзакции на бонове - без митничарят да подозира, че е превърнат в "пощенска кутия" и без знанието на собствениците на самите бонове.

Впоследствие откраднатите бонове са прехвърлени втори и трети пъти и накрая са вкарани в обращение. Но към "третите добросъвестни лица", които са купували с тях акции на дружества, връзката с престъплението "се къса" - поне според разследващите.

Само във Враца  с откраднатата лична карта на митничаря  са прехвърлени боновете на стотици българи. Но това не е единственият случай. По-късно се разбира, че в страната са ползвани и други "бушони" - предимно бедни, неграмотни хора, които никога през живота си не са се занимавали с ценни книжа и не знаят за какво става въпрос. Но на тяхно име, отново с подправени документи, са прехвърляни инвестиционни бонове.

Оказва се, че кражбата е станала възможна благодарение на пробойна в законодателството, от която някой много добре запознат с детайлите се е възползвал максимално - при това точно преди закриването на Центъра за масова приватизация и прехвърлянето на индивидуалните партиди на гражданите към Централния депозитар. Става очевидно и че няма как прехвърлянето на боновете да е станало без съдействието на вътрешни за системата лица, които са разполагали с необходимата информация и лични данни.

Скандалът се разраства, а броят на обраните българи започва да нараства лавинообразно. По онова време в Русе се създава Асоциация на пострадалите от масовата приватизация - първият, който открива, че е ужилен - Веселин Григоров, става неин секретар. Именно тази асоциация започва да събира информация от цялата страна и така става ясно, че жертвите на престъплението се изчисляват в стотици хиляди.

Проверката, започната от Окръжната прокуратура в Русе, също се разраства и в крайна сметка се образува едно "общо" наказателно производство за цялата страна, което се прехвърля за разследване в София. В Националната следствена служба са описани над 4 хил. измами по същата схема с щети за около 160 хил. лева. А през май 2004 г. в медиите излиза информацията, че Върховната касационна прокуратура е стигнала до стряскащото обобщение, че са измамени над 150 хил. души и че са откраднати бонове с номинал над 50 млн. лева.

В периода 2004-2006 г. почти не остава ведомство в държавата, което да не е ангажирано със случая. Но всичко, което произлезе от това, бяха само приказки.

Разследващите органи, които трябва да установят кой е извършителят на измамата, обаче така и не стигат до него. За делото, образувано срещу "неизвестен извършител", не се чу нищо през всичките последващи години. Което може да значи само едно: че няма какво да се чуе. Няма данни дори за това дали разследването е прекратено безславно поради изтекла давност.

Единственият реален резултат за пострадалите дойде от съда: след като съдилищата бяха буквално залети от искове за обезщетения срещу Агенцията по приватизация, тя бе принудена да плати на стотици българи  както за  загубата на боновете им, така и разноските по делата. Колко пари на данъкоплатците бяха потрошени по обезщетения и разходи така и не става ясно. А "добрата новина" за бюджета беше, че все пак далеч не всички пострадали тръгнаха да съдят държавата.

В крайна сметка от тази ненаказана кражба някой забогатя, инвестирайки откраднатите бонове в курорти и предприятия. А сметката за престъплението бе удобно прехвърлена на гърба на данъкоплатците. Които на всичкото отгоре забравиха за това.

Е, сега имат повод да си припомнят. Отново с любезното съдействие на държавата...

 

Инвентаризация на гардероба

Идеята за своеобразната "национализация" на "спящите акции" на българите стана актуална в последния месец покрай концепция, пусната за обществено обсъждане от финансовото министерство. Най-общо предложението е тези книжа, които не са търсени от собствениците им с години, да бъдат поети от специален фонд. И ако в период от още пет години отново никой не ги потърси – те да бъдат продадени, а парите да се вложат в Сребърния фонд.

В момента тези акции се намират в лични сметки, регистрирани от Централния депозитар. Според данните на финансовото министерство става дума за над 2 млн. лични сметки на хора, които са придобили акции за над 2 млрд. лв. с боновите си книжки. И не са упражнявали правата си  повече от пет години - включително не са потърсили и дивидентите си. За огромната част от тези хора се предполага, че дори не знаят, че имат такива права - затова се предвижда едногодишен срок, в който всеки да се "разрови в гардероба" или поне да провери онлайн в Централния депозитар какво се води на негово име.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във