Параграф22 Daily

§22 Анализи

Плашим фалшификаторите на изобразително изкуство с...работна група

Вляво е изданието на "Pengiun", а вдясно - т.нар. рисунка на Сирак Скитник.

Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват - така може да се опише ситуацията около мерките, които се предприемат срещу фалшифицирането на българското изобразително изкуство. След поредица кражби и скандали тази седмица представители на Главна прокуратура, Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) на МВР, Съюза на българските художници, Националната галерия, Съюза на колекционерите и Асоциацията на търговците на произведения на изкуството, галеристи и експерти нашироко обсъдиха темата на работна среща в Министерство на културата, като една от целите на разговора бе да се изработи програма, по която ще се действа оттук нататък. И за да стане ясно, че ще се действа предимно говорейки, шефът на дирекция "Инспекторат за културното наследство" към Министерството на културата Александър Трайков обеща още няколко такива работни срещи.

Другата цел на този и следващите разговори е постигането на междуинституционален консенсус по болната тема за фалшифицирането на българско изобразително изкуство, с идеята да се ограничи това явление. Че е такова, стана ясно от позицията на Ангел Папалезов - началник сектор "Престъпления с културни ценности" в ГДНП. Според него разговорите са повече от необходими заради поредицата скандали в обществото за търговия и експозиции с фалшификати. А нормативните актове в тази посока все още страдат от празноти и са необходими законодателни инициативи за отстраняването им.

Най-пресният скандал бе този в галерия "Структура". Той бе предизвикан от изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива", която съдържаше 100 произведения от колекцията на Николай Неделчев. Експозицията предлагаше няколко невиждани творби - както на непознати, така и на известни художници. Оказа се обаче например, че една рисунка на име "Сън" с подпис на Сирак Скитник всъщност е корица на изданието на "Pengiun" "Кама сутра" от 2012 година. Освен това се оказа, че рисунката на Мирчо Качулев "Любов" много прилича на портрет на Глен Клоуз, направен от популярния френски художник Киб. Стигна се дотам галеристката Мария Василева и тримата изкуствоведи, работили с нея, да се извинят публично за това, че са допуснали фалшификати в галерията. Те свалиха общо 14 платна от експозицията и сезираха прокуратурата за измама, а изложбата беше закрита.

Този скандал беше предшестван от кражба на платна на Владимир Димитров- Майстора и Димитър Киров в началото на годината. Още тогава започна истински дебат за това как се идентифицират произведенията на изкуството: как се определя стойността им, при какви условия трябва да се съхраняват платна на известни български художници, как се регистрират.

По време на дискусията в София бе извършена нова кражба на картини от частен дом в "Горна баня". Изчезнаха акварели на 49-годишния художник Стоян Чуканов, който дълги години живя и твори в САЩ, а негови платна са били излагани в Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Швейцария, Франция. Задигнати бяха и платна на живописеца Гавраил Орошаков, роден през 1924 г. в Ниш, член на Съюза на българските художници, починал през 2005 година.

Откраднатите платна на Майстора и Ди Киро, както наричаха Димитър Киров бяха намерени и спасени. От колекцията, задигната в "Горна баня" обаче няма и следа.

Зачестилите кражби на произведения на изкуството сякаш раздвижиха и законодателите, като бяха предприети  по-строги мерки срещу извършителите и поръчителите на такива деяния. От 3 януари 2019 г. с указ №316 на президента беше публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, чиито текстове разрешават част от често обсъжданите проблеми във връзка с кражбата на художествени произведения. Става дума за идентификацията на движими културни ценности, кой има право да извършва тази дейност, по чие разпореждане.

В промяна в досегашния чл.97 от Закона за културното наследство например се посочва, че всички физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, може да поискат тяхната идентификация. А ал.5 от същия член се променя така: "Не подлежат на идентификация за целите на последваща продажба произведения на българското изобразително и приложно изкуство във всички разновидности, създадени след 1900 г., както и български печатни книги, издадени след 1805 година.

Дефинирано бе и понятието "колекционер" - "физическо или юридическо лице, собственик или владелец на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по чл.102". Промяната в закона обаче не се интересува как са придобити тези културни ценности, преди да бъдат идентифицирани и описани в регистъра.

Безспорно направените промени ще дадат тласък на борбата за опазване на културното наследство. Едно от достойнствата на този закон се крие в неговите преходни и заключителни разпоредби, според които се правят промени и в Наказателния кодекс. Една от тях засяга и друг  проблем, който от години трови дните на експерти от национални и регионални музеи и галерии - фалшифицирането на движими културни ценности. В разпоредбите се посочва, че в НК се създава нов чл.278 б1 (1): "Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага фалшифицира произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 2000 до 20 000 лева".

Този текст, насочен срещу фалшификаторите на изкуство, е безкрайно закъснял. В същото време ние успяхме да се прочуем по света и у нас като майстори фалшификатори. Експерти в областта твърдят, че около 70 на сто от археологическите предмети, циркулиращи на черния пазар в посока Европа, са фалшификати. А галеристи и собственици на антикварни магазини пък твърдят, че 30% от експонатите, които им предлагат различни продавачи, също са менте.

Според специалистите най-фалшифицирани са Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев и Димитър Казаков. Появили са се и менте  платна на Никола Танев, Цанко Лавренов, Бенчо Обрешков, Георги Генков, Георги Божилов-Слона, Тома Трифоновски, Иван Милев, Никола Петров, Иван Ненов, Константин Щъркелов. Засичан е и майстор на такива картини, родом от Велико Търново, който пък рисувал морски пейзажи и ги подписвал с името на един от първите български маринисти Александър Мутафов.

За способностите на нашенските фалшификатори се заговори още в началото на прехода, когато избухна скандал около колекция на Златю Бояджиев в столична галерия. Тогава се спореше доста дали платното "Златю Бояджиев и Павлето" например е менте, или е излязло изпод четката  на прочутия художник. Познавачи на стила на Златю Бояджиев сочеха като доказателство за фалшификат факта, че вторият план на картината, изобразяваща автора и живописеца Георги Павлов-Павлето, е бил небрежен, а не наситен с детайли, каквито обикновено притежават платната на Бояджиев. Според други експерти най-фалшифициран е периодът 1974-1976 г. преди кончината на големия живописец. Именно от този период  на пазара са се появили и доста неподписани платна. Което е странно, защото е известно, че Златю Бояджиев е сътворил съвсем малко платна, които не са били подписани.

Още през 2010 г. онлайн изданието "Independent" прогнозира, че през следващите 100 години поне 20 на сто от рисунките в музеите и галериите ще бъдат представяни с автор, различен от този в момента.

Един от най-добрите фалшификатори в момента Хан ван Меегерен например не фалшифицира едно към едно определен автор. Той взима  от различни картини определени фрагменти и ги обединява в едно, правейки нова картина от същия автор. Нея той нарича "свободен фалшификат", който има всички основания да попадне в музей или галерия, да бъде продавана и търсена. В същото време никой не иска да повярва, че картината, макар и подписана от известен автор, е фалшива.

През 2010 г. за първи път у нас своя изложба подреди един от най-скандалните художници и автор на фалшификати на най-известните картини в света. Става дума за проф. Даниеле Донде, който се прочу с неговите копия на платна на стари майстори. На изложбата бяха представени общо 40 платна, сред които копие на "Дървото на живота" на  Густав Климт, копия на картини на импресионистите Клод Моне, Ван Гог, Пол Сезан, Гоген. Негово дело са и фалшификатът "Дамата с хермелина" на Леонардо да Винчи, както и "Ръченицата” на Мърквичка. 

Известно е, че през 1984 г. проф. Донде патентова сертификат за фалшификати, с което практически ги легализира като произведения на изкуството. Той придобива права от известни музеи и частни колекционери, които притежават шедьоври, да рисува техни копия. Проф. Донде слага началото на ново направление в световното изкуство, познато като "изкуство на репродукцията" или "Фалшиво изкуство". Самият той го определя като "авторско фалшифициране". Нарисуваните картини са максимално близки до оригиналите, сюжетите са разработени върху специално състарени платна, с ръчно изработени рамки и всички носят подписа на проф. Донде. През 1990 г. Даниеле Донде става професор и доктор на модерното и съвременно изкуство в Нюйоркския университет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във