Параграф22 Weekly

§22 Анализи

По девет искания за подслушване всеки ден в спецсъда

Специализираният наказателен съд е разглеждал между девет и десет искания на ден за прилагане на специални разузнавателни средства (основно подслушване). Всеки ден от годината! Със съботите и неделите, през годишните отпуски и всички християнски празници. Това сочат данните от годишния отчет на спецведомството за 2018 година.

"През изминалата година се увеличиха  и постъпилите  в Специализиран наказателен съд  искания за издаване на разрешение за използване на специално разузнавателно средство - 3 411 броя дела по ЗСРС, при 3 044 броя през 2017 година", отчитат от съда. И сочат, че за  увеличението на исканията за СРС е допринесло и обстоятелството, че от 1 януари 2018 г. и  Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) вече има право да иска използването на специални разузнавателни средства.

Разрешенията за подслушване може да  издават само  председателят  или заместник-председателят  на СпНС. В случая внушителната камара от дела е  разгледана  само от трима души. А  само един от заместник-председателите на спецсъда е разгледал 1151 искания за СРС - т.е. падат му се по три на ден. Как е успявал да се запознае с всички материали по делото, за да установи дали е допустимо да се издадат разрешенията за СРС, как си е гледал и другата работа на съдия и на административен ръководител - Божа работа.

Другото, което прави впечатление от сводката за разрешените подслушвания от СпНС, е чувствително намалелият брой на отказите, които са получили силовите ведомства. "През 2018 г. са издадени 2940 броя разрешения по Закона за СРС (при 2146 броя за 2017 г.) и са постановени 471 броя откази (при 898 броя за 2017 година)", отчитат от съда. С две думи: разрешенията са с близо 800 повече,  отколкото преди година, но отказите са почти двойно по-малко. Обяснения защо е така няма. А рисковете законът да бъде нарушен по същия начин, по който това вече се случи в СГС по времето на Владимира Янева, са си все същите.

Тук е мястото да припомним и че след аферата "Червеи" и констатираните при проверките случаи на груби нарушения на закона и правата на гражданите при разрешаването на подслушване  беше поставен въпросът за създаване на единен регистър за издадените от съдиите в цялата страна разрешения за прилагане на СРС. Идеята беше да се запълнят "пробойните" във възможността за контрол върху тези дейности: без наличието на   регистър  и в момента всеки съдия в страната може да бъде подведен да издаде разрешение за прилагане на СРС за човек, който вече е бил проследяван или подслушван в максимално допустимия по закон срок. Такъв регистър обаче така и не бе направен. А оправданията пак бяха свързани с вечните опасения на властта да не бъде "хакнат" и да не изтекат данните от него.

Само че дали, как, кога и кой точно какво прави, за да не се допускат в момента такива  гафове, каквито лъснаха покрай "Червеи",  никой не знае - включително и заради пълното "затъмнение" относно дейността на новия състав на Националното бюро за контрол на СРС. А при увеличения брой на исканията  за подслушване и при занижаването на отказите да бъдат разрешени  е очевидно, че този регистър става все по-необходим. - включително и заради сигурността на самите съдии, които разрешават прилагането на СРС-тата и рискуват при гаф да попаднат на подсъдимата скамейка, както Янева.

Ние корупцията... само я миришем

По-важно е обаче какво стои насреща  срещу това масирано подслушване, следене и слухтене,  какви са резултатите от него. А то също е отразено в числата от отчета на спецсъда: едва 197 дела от общ характер  са постъпили в съда за една година. И едва 25 от тях  са  за корупция по високите етажи на властта. На фона на "усещането" за корупция, с което българите живеят от години, тази бройка изглежда просто... жалка. Още повече за съд, който вече е натоварен с "изключителната компетентност" да бори рушветчийството по висшите етажи на властта.

Всъщност точно тази толкова чувствителна тема е и основната причина обществото да очаква отчетите на Специализирания наказателен съд  винаги с най-голям интерес. Не само защото там би трябвало да е съсредоточена най-тежката престъпност, а тя винаги се ползва с "приоритет" в отчетите  и за пред Брюксел.  А и заради надеждата най-накрая да видим конкретни резултати от "борбата с корупцията", която все още е един от най-разпознаваемите "етикети" на България в имиджа й пред света.

Само че какви са данните? СпНС отчита огромно количество постъпили дела през 2018-та: общо 7778 новообразувани производства за разглеждане от назначените в спецсъда 21 съдии.

От това внушително количество бройки обаче едва споменатите 197 дела са същинските наказателни производства от общ характер. Всичко останало са просто "бройки": над 3000 искания за подслушване и още толкова - за разпечатки от мобилните оператори, мерки за неотклонение, разпити пред съдия, кумулации, реабилитации и прочие.

И още нещо: въпреки очакванията, че новата антикорупционна комисия и прехвърлянето на всичките корупционни престъпления на висшите управленски кадри в спецсъда ще доведе до "бум" на дела и затрупване на спецправосъдието с работа - това не е така. Делата от общ характер за корупция са толкова, колкото са били и през миналите години. А общата бройка на производствата от общ характер в спецсъда дори намалява (от 204 дела през 2017-а на 197 - за 2018 година). "Надуването" на бройката идва главно от завишените искания за ползване на СРС-та.

Много или малко са 70 оправдани за година?

От цитираните 197 дела от общ характер почти половината (85 броя) са приключили със споразуменията, част от които подписани още на фаза досъдебно производство. Близо сто от тези производства са били срещу един или двама извършители и следователно предполагат тежест на производствата, с каквато се сблъсква всеки един окръжен съд в страната.  Същинските "спецпроизводства", които наистина са в състояние да събудят потрес у публиката заради купищата събрани материали и извършени експертизи, сложността на извършените престъпления и схеми и внушителния брой подсъдими и свидетели, не са чак толкова много. Като безспорно най-сложното, а и най-атрактивното от тях е това за "аферата КТБ".

Важна част от отчетите обаче е и какъв е  броят на осъдените за извършените престъпления.  А те са 369 (малко повече от един на ден) за цялата година. От тях почти половината са минали с условни наказания (179 души), а над 200 са осъдените с присъди до три години лишаване от свобода.

Освен това 70 от подсъдимите са били оправдани. А това освен  че е лоша атестация за прокуратурата, сочи и каква ще е  бъдещата бройка на делата  по Закона за отговорността на държавата, които хазната ще плати след влизането в сила на оправдателните им присъди.

Спецсъдът е прочел общо 58 присъди за цяла година  и  в тази бройка влизат и оправдателните. За същия период от време резултатът от проверката на работата му в по-горните инстанции е следният: три - изцяло отменени присъди, десет - частично изменени, и само три - потвърдени напълно. Всъщност  това е най-важният показател за качеството на работа на всеки съд.

В същото време спецсъдът е върнал на прокуратура 41 дела - основно заради допуснати нарушения в хода на досъдебното производство. При това такива, които са базисни за наказателния процес - примерно  дотолкова неясно изготвен обвинителен акт, че да не се разбира  в какво точно е обвинен подсъдимият: "Основните допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са констатирани от съдебните състави на Специализирания наказателен  съд, са концентрирани главно в нарушението да научи за какво престъпление е привлечен обвиняемият в това качество и главно се изразява в непосочване на всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, които обуславят субективните и обективните признаци на престъплението  - дата, място и механизъм на извършване на престъпното деяние и участието на подсъдимите лица в него", отчитат от съда. Но признават, че все пак големият процент върнати на специализираната прокуратура дела се дължи основно  на обстоятелството, че по част от делата обвинителните актове са внесени от некомпетентен прокурор (т.е. след промените в НПК -  вместо от спецпрокуратурата, обвиненията са били внасяни от СГП.

Край на "сградния проблем" на спецсъдилищата

Всъщност в отчета на спецведомството има даже две добри новини: първата е, че държавата е напът да реши "сградния проблем" на специализираното правосъдие. Като решението е възможно най-простото и бързо нещо, което трябваше да бъде направено отдавна: Държавната комисия по сигурността на информацията да се изнесе от имота, който в момента дели със специализираните прокуратура и съд и да бъде  преместена  другаде.

Другата добра новина обаче е по-важна най-вече заради качеството на правораздаването на спецсъда: съдиите там все по-често ползват инструментите на международното правно сътрудничество, включително и за престъпления, извършени в чужбина. А от друга страна все повече магистрати търсят становището на Съда на ЕС в Люксембург и задават въпроси относно правилното тълкуване и прилагане на нашето и европейското право.

Така че светлинка в тунела явно има. Остава само онази срамна бройка от 25 "корупционни" дела да скочи поне десетократно. За да повярват българите, че имат нужда от специализирано правосъдие...

Facebook logo
Бъдете с нас и във