Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Пълна тишина около бюрото за СРС-ата

S 250 188741c1 c99d 4737 8568 5b584f55a1c4
S 250 ff833123 2968 4184 8fe9 385783babcce

В последните дни на февруари Върховният касационен съд окончателно отсъди: държавата ще плати обезщетения на родителите на избягалия осъден за двойно убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров, защото родната ни полиция ги е подслушвала незаконно близо половин година. Освен това съдът практически удвои първоначално присъдените им от по-долните съдебни инстанции обезщетения (от 2000 на 4000 лева).

Илиян Тодоров бе осъден на доживотен затвор за двойно убийство, извършено пред дискотека "Соло" на 18 април 2009 г., на метри от Съдебната палата в София. Тогава загинаха 21-годишният вратар на националния отбор по хокей Кирил Въжаров и приятелят му Васил Александров. На 5 декември 2013 г. Върховният касационен съд окончателно призна Илиян Тодоров за извършител на кървавото престъпление. Още през 2012 г. обаче той изчезна. И издирването му, включително и чрез Интерпол, и до ден днешен не е дало резултат.

През 2014 г. семейството му обаче е подложено на подслушване по искане на "Криминална полиция" . С мотива, че това е начин правосъдието  да  влезе в дирите на беглеца.  Издадени са и две разрешения от съда - първото за 60, а второто за 120 дни. Само че законът въобще не допуска възможността този способ за събиране на данни при разследване да се прилага и за издирване на изчезнали лица. Което значи, че  това подслушване се прави в грубо нарушение на правилата.

Заради пукота в слушалките  родителите на беглеца - Петя и Венцислав Тодорови, се усъмнили, че нещо не е наред. И искат проверка от Националното бюро за контрол на СРС. Така се установява, че те действително са били подслушвани в разрез със закона. Което пък ги кара през 2015 г. да заведат дела за обезщетение  - първоначално в съдилищата в Перник, а впоследствие и пред ВКС. Исковете са за по 15 000 лева. И са по Закона за отговорността на държавата за вреди.

След повече от три години се оказва, че практически всички съдебни инстанции у нас са напълно единодушни в едно:  че държавата трябва да плати обезщетение на семейството за вредите, които им е причинила чрез своите репресивни органи. От съдебните решения става ясно, че изобщо няма място за спор относно незаконността на подслушването: полицията е прегазила закона, при това грубо. Няма спор и че това е станало "с любезното съдействие" и с разрешението на Софийския градски съд, управляван по онова време от натрупалата печална известност Владимира Янева. И е абсолютно без значение, че незаконното подслушване е било извършено с "добри намерения" - за да се хванат дирите на осъдения за убийство Илиан Тодоров. ВКС просто променя първоначално определения размер на това обезщетение.

И това не е новина - делото на Тодорови не е нито първото, нито последното дело за незаконно подслушване, което се води у нас, има вече и други решения на съдилищата по аналогични казуси.

Всичките обаче бяха произнесени вследствие на проверки, извършени от предишния състав на Националното бюро за контрол на СРС (НБКСРС), което до миналата година  ръководеше   Бойко Рашков. По това време и пак благодарение на работата на бюрото гръмна и аферата "Червеи" - за още десетки случаи на незаконно подслушване, разрешавани в СГС, която доведе до оставката на председателката на съда Владимира Янева и я  превърна  в подсъдима.

Пита  се дали и занапред ще е така? Да припомним, че в навечерието на коледните празници на 2018-а парламентът избра за нов председател на БКСРС предложения  от "Воля" инженер Пламен Иванов. Целият избор мина без никакви дебати в НС, което съвсем логично роди съмнението, че е бил предварително "спазарен" между политическите сили. Старият председател на бюрото Бойко Рашков въобще не можа да се класира дори и за редови член в него. В замяна на това всичките му останали колеги: Огнян Атанасов, Огнян Янакиев и Илия Ганев, останаха на работа в бюрото, а в допълнение към тях бе прибавен и Илко Желязков. В тази компания юристът е само един, а трима от членовете на бюрото идват от същите спецведомства, от чиито незаконни действия сега трябва да пазят гражданите.

Трети месец след този избор обаче за работата му нищо, ама нищичко не се чува - все едно, че го няма. Никой не знае какво работят хората в НБКСРС сега, никой не е чул и за разкрития, до които да е довела дейността им. Вече трети месец мълчанието около НБКСРС е по-тежко от това в градско гробище.

На всичко отгоре, в пълно нарушение на Закона за електронното управление, неговата страница в интернет не предлага нито информация и помощ за гражданите, нито номера и адрес за контакти, нито бланки за подаване на сигнали или искания за проверки до бюрото. Не само снимка на новия началник - самата страница просто я няма. Вместо нея има едно съобщение, което виси със страшна сила - един Господ знае откога и което пояснява, че сайтът е under constuction. Толкоз...

Впрочем  тук е мястото да припомним, че НБКСРС не се появи заради неистовото желание на властта за повече прозрачност или законност на действията на репресивната й машина - бюрото го има, защото България беше неколкократно осъдена в Страсбург заради липсата на механизъм за защита на гражданите при незаконни посегателства върху личния им живот. И открай време е било трън в очите на репресивните органи в държавата.

Редно е да кажем и че всъщност няма никакво  значение кои и какви са хората, които са осъдили държавата за незаконно подслушване, дали имат деца и дали  са престъпници -  наистина никакво. Защото при липсата на адекватен контрол всеки - независимо от положението си, от връзките си, от работата си, от бизнеса си -  всеки  може един ден да бъде сложен "на мушка" и личният му живот да бъде обилно документиран със звук и картина, а впоследствие и публично окепазен (анонимно", разбира се)....

Facebook logo
Бъдете с нас и във