Параграф22 Daily

§22 Анализи

Съветът на Европа с ултиматум за пропуски на Темида, посочени от ЕСПЧ

 

Съветът на Европа постави ултиматум на България във връзка с две дела, заведени и решени от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). От Комитета на министрите дадоха срок до 1 октомври държавата да е готова с предложения по изпълнение на решенията на ЕСПЧ по делата "С.З. срещу България" и "Колеви срещу България". Решенията засягат систематичния проблем за неефективното наказателно производство в България и липсата на гаранции за независимо наказателно разследване срещу главния прокурор.

Ултиматумът бе оповестен от Клер Оуви, заместник- директор на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ в Страсбург по време на кръгла маса по изпълнението на решенията на ЕСПЧ по групата дела С.З. срещу България и Колеви срещу България. Домакин на форума е Миглена Тачева, директор на Националния институт на правосъдие (НИП), от страна на Съвета на Европа Йонко Грозев, съдия в ЕСПЧ, Клер Оуви, Димитрина Лиловска и Любов Стойчева, юристи в Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, и Министерство на правосъдието. В кръглата маса участват още съдии от Конституционния съд, Върховния касационен съд, апелативните съдилища, Специализирания наказателен съд, Софийски градски съд, прокурори от Върховна касационна прокуратура, представители на Висшия съдебен съвет, МВР, Комисията по правни въпроси към Народното събрание, представители на националния омбудсман, реподаватели по конституционно право и наказателно-процесуално право, и представител на Европейската комисия.

"Ако до тогава не бъдат представени удовлетворителни предложения за решаването на тези два идентифициран проблема, то тогава Комитетът на министрите ще приеме междинна резолюция, което не е добре за международната репутацията на България, във връзка със защита правата на човека", заяви Оуви.

Цитираните дела илюстрират проблемите в правосъдието и липсата на гаранции за разследване на главния прокурор. Делото "Колеви срещу България" е за убийството на прокурор Никола Колев, разстрелян в София през декември 2002 година.  Съдиите от Пето отделение на ЕСПЧ, сред които и Здравка Калайджиева, приеха че разследването на смъртта на прокурор Колев не е било независимо, обективно и ефективно, следователно е било извършено нарушение на член 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В конкретния случай, ЕСПЧ прие, че българската прокуратура има централизирана структура, основана на принципа на субординацията, и има изключително правомощие да повдига обвинения, а процедурните и институционални правила позволяват пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната. Подобни са и изводите на съда при разглеждането на делото "С.З. срещу България", което е за похитена българка, която се оплаква от бавно и неефективно правосъдие.

Кои са конкретните слабости на съдебната система, установени от ЕСПЧ по време на разглеждане на споменатите дела? На първо място фактът, че само прокуратурата може да реши дали да се проведе наказателно преследване. Изяснено е също, че главният прокурор и неговите заместници могат да отменят всяко решение, взето от друг прокурор, което не е било предмет на разглеждане от съд. Наред с това  жертвите не могат да оспорят пред съда отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство или да повдигне обвинение.

Сред слабостите е посочено, че главният прокурор не може да бъде временно отстранен от длъжност. Той може да влияе на Висшия съдебен съвет и на прокурорската колегия на ВС. ЕСПЧ посочва, че от своя страна членовете на ВСС могат да взимат решения за кариерното развитие на прокурорите и назначаването на висшестоящи прокурори, които могат да имат досег с разследване срещу главния прокурор. ВСС също решава и за отстраняването на главния прокурор от длъжност.

При откриването на форума правосъдният министър Данаил Кирилов тържествено обяви, че изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е сред основните приоритети на българската държава през последните години. "То е не само задължение на България по член 46 от Конвенцията за правата на човека, но и основна предпоставка за недопускане на бъдещи нарушения и ефективна гаранция за основните права на човека", заяви той.

Кирилов се опита да финтира представителите на Съвета на Европа, като заяви, че на 14 юни 2019 г. публично е представил Закон за промени на Наказателно процесуалния кодекс (НПК), които дават възможност да бъдат съдени "тримата големи" в съдебната власт. По думите му този вариант е съобразен с действащата Конституция и отговаря на препоръките от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз и на решението по делото Колеви срещу България. 

Съветът на Европа обаче е на друго мнение. В специално съобщение по темата се посочва, че България вече е получила препоръки да въведе механизъм за независимо разследване на главния прокурор, но все още няма никакъв напредък в тази посока. А идеите на правосъдния министър за възможностите да бъдат съдени тримата големи в Темида нямат нищо общо с европейските препоръки. 

На форума стана ясно, че правителството ще обсъди възможни мерки по изпълнението на решението на делото в ЕСПЧ "Колеви срещу България",  след което може да има и подходящи законодателни решения.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във