Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Второ питане до Люксембург за конфискацията

S 250 9767b8d4 207e 4c1f b703 1a500f3b7f8a

Допуска ли европейското законодателство конфискация на имущество от хора, за които няма присъда за извършено престъпление - това е основният въпрос, който втори състав на Софийския градски съд поставя пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. Това всъщност е и основният проблем пред антикорупционното ни законодателство, откакто в него бе заложен принципът (в два поредни закона, уреждащи тази материя - и двата приети при управлението на ГЕРБ), че до конфискация може да се стигне винаги, когато не е доказан законен източник на имуществото на човек, обвинен в престъпление - без значение дали впоследствие този човек е бил осъден, или не.

Този път казусът, който ще чака решението на европейските магистрати, е свързан с бившата шефка на дерматологичната клиника към Военномедицинската академия (ВМА)  проф. Мирослава Кадурина и със съпруга й. Кадурина беше обвиняема заедно с бившия шеф на болницата ген Стоян Тонев за сключване на неизгодни сделки, от които болницата е претърпяла вреди. Делото срещу тях започна през 2016 г., но през 2017-та ген. Тонев почина.

Едновременно с наказателното производство Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество предприе действия за конфискация на имущество от Кадурина и съпруга й. След няколко съдебни заседания обаче съставът на СГС, пред който върви производството, е стигнал до проблем при отговора дали нашият закон отговаря на европейското законодателство. Затова и съдия Петя Алексиева отправя няколко въпроса към СЕС. А докато се чакат отговорите по тях, делото за конфискация ще бъде спряно.

Това е втори случай, в който законът за конфискацията се праща "за контрол" на съда в Люксембург - първият беше по делото за конфискация срещу Цветан Василев и семейството му. Тогава съдията, отправила преюдициалните въпроси до СЕС, бе обвинена едва ли не в саботаж на борбата срещу корупцията.

Междувременно и магистратите от Върховния касационен съд излязоха с тълкувателно решение, с което казаха, че така не може - след отпадане на обвинението, заради което КПКОНПИ е била сезирана, производството по конфискацията всъщност остава без основание. Тогава пък депутатите се фръцнаха и решиха да натрият носовете на висшите съдии, като приеха нови поправки в закона - само и само за да заобиколят решението им.

Каквото и да се прави у нас обаче становището на СЕС и по двете дела ще е обвързващо за държавата.

КАРЕ

Какво попита съдия Алексиева:

На първо място се пита като наказателна или като гражданска трябва да се разбира конфискацията, когато:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
В) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а:

- цялото имущество на проверяваното лице,

- имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице и

- имуществени права на съконтрагентите на проверяваното и третите лица;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на "законен/незаконен източник");

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрагенти в миналото) с обратна сила за десет години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

2. Следва ли установените в чл.8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в Директивата предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?

3. Следва ли директивата да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тя предоставя на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в чл.48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл.48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС, и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
• създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.);
• създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
• размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
• въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
• размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
• допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли директивата да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на десет години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
• въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
• въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или
• ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на чл.76, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.)?

7. Пораждат ли директен ефект (т.е. могат ли да се прилагат пряко) разпоредбите на чл.6, параграф 2 и на чл.8, параграф 1-10 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във