Параграф22 Weekly

§22 Новини

Знакови зрелища през съдебната 2014-а

За съда 2014-а се очертава като "мътна и кървава" - и в пряк, и в преносен смисъл. Поне такава я вещае дереджето на т. нар. знакови дела, които ще се изсипят за решаване по бюрата на магистратите. Защото няма спор, че държавата се грижи да има поне зрелища за народа, когато няма достатъчно хляб. Старата римска максима действа безотказно от векове и няма причина и през 2014-а да не е така. И понеже у нас все гледат да има нещичко, което поне да поддържа усещането, че се търси справедливо възмездие за тегобите на електората, обичайно зрелищата ако не са политически, са криминални. Въпреки че понякога е много трудно да отличиш едните от другите.


 


Част от асортимента на зрелищата е вече доста поовалян и мирише на вкиснато, но си е още актуален. Става дума за скандали, които преди години взривяваха мира в държавата, но краят им все още се не вижда. Добре е да не ги забравяме, особено след като сме платили, а и продължаваме да плащаме сметките по тях.


Вече надали някой си спомня за каква точно простъпка беше образувано мегаделото "САПАРД", което преди осем години разтресе цялата държава. А то бе за източване на 7.5 млн. евро от предприсъединителната програма през 2006 г. чрез сделки за внос на месопреработващи машини, които били втора ръка, а ги декларирали като нови. Сред подсъдимите безспорно с най-голяма известност се сдоби бизнесменът Марио Николов. През 2010 г. той бе осъден от Софийския градски съд на 12 години затвор, но после бе оправдан от апелативната инстанция. Наблюдаващият прокурор пък отказа да протестира оневиняването на Николов и бе уволнен. А после главният прокурор Цацаров поиска ВКС да възобнови делото. Но до края на 2013-а така и не стана ясно дали делото ще бъде възобновено, затова се налага да го почакаме още. А интригата е в това, че разследването започна по сигнал на ОЛАФ - европейската служба за борба с измамите. И че по същото разследване бе образувано дело и в Германия, което отдавна приключи с влезли в сила присъди за немските подсъдими. Но тук не.


Продължаваме да чакаме да чуем нещо и за съдбата на Валентин Димитров-Вальо Топлото. Бившият шеф на столичната топлофикация отдавна вече е по-познат от първи братовчед на всички българи, които гледат новини и четат вестници - дето се казва, те с него лягаха и с него ставаха почти цяла петилетка. Медиите и до днес не пропускат да осведомят публиката за поредното дело, което се води срещу него. Едно от най-атрактивните обвинения срещу Димитров беше за присвояването на 6 млн. лв. от столичната топлофикация. Първоначално СГС го осъди на 14 години затвор, но после Апелативният съд го оправда, а сега на ход е ВКС. Преди да се изтърколи 2014-а обаче, едва ли ще стане ясно по кое от всичките дела. Топлото евентуално ще влезе в затвора. Всъщност дали изобщо ще му се случи.


Ситуацията с мегааферата "Батко и Братко" не е по-различна. И там вече шеста година се чака развръзката по въпроса дали бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев е виновен за сключените през 2008 г. осем договора за обществени поръчки на стойност 120 млн. лв. с дружества, управлявани от братята му. Заради този гръмовен скандал преди време от Брюксел дори ни спряха временно финансирането по две от програмите. Делото срещу Батко обаче се затлачи - първоначално в СГС трябваше да го разгледа сегашният шеф на ВАС Георги Колев, но той се издигна в йерархията и го преразпределиха на друг съдия. И в съответствие със закона то започна отначало през 2011 година. После пък бе върнато за доразследване. За пореден път бе отложено в средата на декември 2013-а.


Новите "звезди" сред клиентите на Темида

Междувременно изгряха "нови звезди" сред клиентите на Темида. Делата срещу тях започнаха през 2013-а, но ще продължат и през новата година. Една от тези "звезди" безспорно ще бъде Октай Енимехмедов. Никому неизвестният младеж, родом от село Пирне, Айтоско , изведнъж нахлу в новините миналия януари с пистолет в ръка, насочен право в главата на Ахмед Доган , и то по време на конференция на ДПС. Пистолетът излезе ялов, Доган оцеля, а последвалите грозни сцени с "обезвреждането" на нападателя ги видя цяла Европа. Впоследствие срещу Енимехмедов бе повдигнато обвинение в опит за убийство. И делото тръгна в рекордно кратки за историята на Софийския градски съд срокове. Но така и не успя да приключи - след няколко отлагания, които бяха главно защото не се явиха ключови свидетели като Ахмед Доган и Христо Бисеров, развръзката остана за 2014-а.


Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов в ролята на подсъдим бе другата атракция предложена за забавление на народонаселението през 2013-а. Отново в Софийския градски съд почти в края на годината започна първото дело срещу него - той е обвинен в препятстване на правосъдието, защото не разрешил подслушването на бившия директор на РЗБОП-Търново, Орлин Тодоров и е поставил шест резолюции "Не!!!" върху разрешенията за използване на СРС-та. Процесът обаче се отложи за тази година и предстои тепърва да бъдат разпитани още голяма група свидетели, сред които и бившият главсекретар на МВР Калин Георгиев. Това обаче далеч не е единственият "съдебен проблем" на Цветанов. Срещу него до момента са повдигнати три обвинения, а се чака и четвърто - за прословутите "кетчъри", които записвали незаконно разговорите на 875 "лица", чинно отбелязани в работните тефтерчета на служителите от Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО).


Цветанов обаче далеч няма да е сам из кулоарите на Темида, защото там компания се очаква да му направи и Сергей Станишев - за четвърти път съдът ще трябва да предъвче обвинението срещу него - че в периода 2005-2009 г., докато е бил премиер, е "замотал" седем документа с класифицирана информация, съдържащи най-зорко пазена държавна тайна. Става дума за три документа на ДАНС, два от МВР, един от министъра на отбраната и един от НАТО. По делото трябва да бъде разпитан и "честният гражданин" Алексей Петров, който е предал секретните папки на експремиера Бойко Борисов. Заради тези обвинения Станишев се отказа от имунитета си. Делото срещу него бе образувано през 2010 г., но оттогава насам така и не успя да приключи - на три пъти съдът го връща на прокуратурата, за да си оправи обвинението. И в края на 2013-а то бе внесено в СГС за пореден, четвърти път. Под формата на предложение за налагане на административна санкция на Станишев по чл.78а от НК - защото престъплението не предполага тежко наказание, а Станишев е неосъждан до момента и законът позволява той да не бъде наказван с присъда.


Дали и бившият заместник-шеф на парламента Христо Бисеров ще се присъедини към елитната компания на подсъдимата скамейка, е все още твърде рано да се прогнозира. Разследването срещу него започна едва в края на 2013-а, а като знаем хала на разследващите органи и времето, необходимо за изпълнението на множество следствени поръчки в чужбина, нищо чудно до края на 2014-та да няма новини около казуса. Със сигурност периодично ще се подгрява манджата - ако не от прокуратурата, то поне от опозицията, за която скандалът е твърде сладък коз. Срещу Бисеров има две обвинения - че укрил банкова сметка в Швейцария в декларацията си пред Сметната палата и че в периода декември 2012 г.- февруари 2013 г. е извършвал финансови операции с 314 529 щатски долара и 117 192 евро, придобити от престъпление. В момента той и синът му Ивайло Главинков са на свобода под гаранция от 25 000 лв. и имат забрана да напускат страната, макар че в края на годината снимката на Бисеров цъфна във всички РПУ-та в страната, след като призовкарите от СГС не успяха да го намерят, за да го призоват за участие в делото срещу Октай Енимехмедов , и съдът логично го пусна за издирване.


Към знатната компания със сигурност ще се присъедини ексглавният секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който остана единственият подсъдим по страховития скандал с бюлетините в Костинброд, гръмнал в навечерието на изборите за нов парламент. Буквално часове преди коледните празници той бе обвинен в престъпление по служба - че не опазил служебните си задължения и не е контролирал достатъчно чиновниците от МС, отговарящи за провеждането на вота. И така допуснал възможността печатницата на общински съветник от ГЕРБ Йордан Бончев да изработи 351 075 годни за гласуване бюлетини над възложените по договора. Въпреки че прокуратурата и разследващите така и не успяха да докажат каква е била целта и какво е трябвало да се направи с тези бюлетини. Но пък съмненията, че е готвена мащабна изборна измама, останаха живи и все още "тегнат" по сметката на доверието на избирателите в ГЕРБ.


Килъри тук, килъри там

На фона на елитната подборка от подсъдими с депутатски карти в джоба многобройните групи "Килъри", които препълниха арестите на страната изглеждат някак неособено атрактивни. Но всъщност през тази година се очаква именно те да са в центъра на новинарските хроники. Защото би трябвало да приключи първото дело срещу бандата на "Килърите", които за да бъдат ограничени, вървят като "Групата на Пешо Сумиста". След тях се нароиха и други "Килъри" под поредни номера и обвинени в знакови убийства, извършени по време на прехода у нас - на боса на ВИС Георги Илиев, Филип Найденов-Фатик , Йордан Цонков-Джиджи и др.


В края на 2012 г. Шуменският окръжен съд наказа с три доживотни присъди и 53 години затвор бившия президент на федерацията по сумо Петър Стоянов. Със сурови наказания си тръгнаха и другите участници в бандата "Килърите". Седемте подсъдими бяха признати за виновни в убийствата на столичния бизнесмен Борислав Георгиев, за разстрела на адвоката от Търново Петър Лупов и за убийството на Румен Рачев в Шумен. Отделно бяха приети за доказани и обвиненията в палежи, побои, незаконно притежание на оръжие и за лихварска дейност. Делото обаче се затлачи при обжалването в Апелативния съд. Съдът се умълча, а Пешо Сумиста тръгна да дава интервюта и директно обяви, че обвиненията срещу него са били "поръчка" от ГЕРБ.


Пак по ГЕРБ удря и друг скандал, чиято развръзка се чака през 2014-та: смъртта на Тодор Димов - Чакъра, която преди десет години бе сметена под килима с гриф "самоубийство". През декември 2003 г. Чакъра бе обстрелван с гранатомети във вила край Харманли. Той се беше барикадирал вътре, за да не го отведат към затвора. И загина при мистериозни обстоятелства, обграден от стотици служители на МВР, включително и барети, дошли да го арестуват. Операцията по ареста му бе наблюдавана лично от Бойко Борисов, който тогава беше главен секретар на МВР. Впоследствие Европейският съд по правата на човека осъди България да плати 50 000 евро обезщетение на близките на Чакъра, защото намери, че държавата ни е виновна, защото е допуснала да му бъде нарушено правото на живот. След това решение ВКС възобнови делото за смъртта на Чакъра, започна ново разследване, трупът му бе ексхумиран и се оказа, че всъщност той наистина е бил взривен, но посмъртно. Подозренията са, че просто е бил "самоубит". Дали някой ще понесе наказателна отговорност за това обаче, ще стане ясно през 2014-а.


Годината наистина се очертава като тежка за Темида, но пък обещава съдебни атракции. В крайна сметка - като няма хляб, поне на зрелища да сме богати...

Facebook logo
Бъдете с нас и във