Параграф22 Weekly

§22 Новини

Вот populi

Болната за нас тема за разширяването на Шенген изненадващо беше формулирана в четвъртък (6 февруари) от премиера Пламен Орешарски като един от приоритетите в работата на правителството. Ще я отметне по време на гръцкото председателство на ЕС - до юни 2014 година. След мониторинговия доклад на Европейската комисия и доклада за корупцията у нас, които получихме в началото на годината, идеята за присъединяването ни към свободната шенгенска зона в близките месеци действително изглежда екзотична. Достатъчно е да си припомним пресните констатации на ЕК за борбата с организираната престъпност и корупцията - и дребната, и по високите етажи на властта, за да си дадем сметка, че такъв приоритет в дейността е смел, но преди всичко е обречен. Мониторинговият доклад по традиция завърши с познати препоръки - независимост, отчетност и етика на съдебната власт; реформа и ефикасност на съдебната система; борба с корупцията и с организираната престъпност. А в последното си изследване ЕК в прав текст написа, че усилията в борбата с корупцията на високо ниво са формални и не са се променили значително от присъединяването на страната ни към ЕС през 2007 година.


Фактически няма никаква промяна в обстановката по линия на двете основни изисквания на ЕС, от които зависи изпълнението на желанието ни да се присъединим към Шенген - повече резултати в борбата с организираната престъпност и при противопоставянето срещу корупционните практики и рискове. Това обаче не е по вина на правителството на Орешарски, тъй като шест месеца са много кратък срок за решителен обрат в тези области. Еврокомисарите обаче не се интересуват от този факт.


Липсват и индикации Франция и Холандия да са променили позициите си, а те, както е известно, са основните противници на идеята за приобщаването ни към зоната. Холандия обяви, че присъединяването ни зависи от това, дали мониторинговите доклади на ЕК са положителни. Въпреки изявленията на председателя на комисията Жозе Барозу, че между нейните доклади и Шенгенския проблем няма нищо общо, констатациите от досегашни докладите на ЕК се оказаха решителни за спирането на присъединяването към зоната.


Непосредствено преди да стане председател на ЕС, Гърция дипломатично обяви, че ще постави темата за разширяването на Шенген с България и Румъния "по подходящия начин, когато прецени, че могат да бъдат постигнати положителни резултати". Това го каза в края на миналата година гръцкият заместник-министър на външните работи Димитрис Куркулас на специална пресконференция. "Знаем, че това е много чувствителен въпрос не само за България и за Румъния, но и за други държави от ЕС", заяви той. И Куркулас обаче не пропусна да подчертае, че приемането на двете страни в Шенгенското пространство е свързано с изводите в докладите по механизма за сътрудничество и проверка на Еврокомисията .


Докладите вече са факт. Но - единственият позитивен. Ситуацията е далеч по-сложна отпреди години. На всичко отгоре страната ни е обект на безпрецедентен бежански натиск. Според европейски анализатори при това положение вероятността за разширяване на Шенген става все по-малка. Причината е, че държавите от пространството се чувстват по-сигурни, ако бежанците остават в България или поне напускат границите й след проверка на документите, отколкото да получат абсолютно свободен достъп до вътрешността на Европа.


Очевидно в тази посока страните членки на ЕС ще предпочетат да се бръкнат в джоба - само и само да държат бежанците по-далеч. Коментирайки кризата, премиерът Пламен Орешарски дипломатично заяви: "Винаги може да оценим като недостатъчна помощта, която получихме от ЕК. Искам да подчертая, че още при оформянето на бежанската вълна темата беше поставена и получи широко разбиране от еврокомисарите." Ако можем да разчитаме на активно съдействие на гръцкото председателство, то е по бежанския проблем - Атина вече го дефинира като приоритет на председателството си.


За по-висока ефективност на борбата с корупцията и организираната престъпност обаче нито Гърция, нито която и да е друга страна членка на ЕС няма как да ни помогне. По тази причина, докато МВР, ДАНС, БОРКОР, правосъдната система не покажат зъбите си на мафията, ще продължим да гледаме Шенген през крив макарон.


Популистки ход обаче е да бъде нарочен кабинетът на Орешарски като виновник за ситуацията и дори да му бъде поискан вот на недоверие по въпросите на сигурността. Но това стана в четвъртък (6 февруари), когато ГЕРБ внесе вота в Народното събрание. Бившият заместник-шеф на МВР в правителството на ГЕРБ Веселин Вучков обясни, че вотът е по повод на провала на кабинета в сферата на вътрешната сигурност и обществения ред. Вучков посочи като аргументи дискредитираната реформа в сектор "Сигурност", несправянето с бежанския проблем, ескалиращата контрабанда, безпощадната битова престъпност, както и темата с подслушванията на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и лидера на партията Бойко Борисов. Докладът на правителството за изпълнение на мерките за овладяване на проблема с бежанците има много неверни факти, допълни депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов. А според него темата с бежанците е свързана и с размера на битовата престъпност. Това, че на границата са били командировани над 1500 полицаи, няма как да не се отрази на противодействието на престъпността по места, смята депутатът.


Ципов обаче не споменава нищо за изчезналите 200 бона, с които пред 2012 г. правителството на ГЕРБ е трябвало да изгради палатков лагер за 1000 души. Прокуратурата вече разследва липсата на парите. Вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев пък неотдавна посочи, че въпреки сигналите за задаваща се бежанска криза предишното управление не е направило нищо за привличане на финансова помощ на ЕС и България е получила едва 0.22% от сумата, която за пет години е била 30 млн. лева.


Вотът ще се окаже капан и за самите вносители. Очертаващият се дебат в парламента само ще даде мотив на управляващите да припомнят, че при предишното правителство антимафиотската главна дирекция в МВР беше превърната в мегаструктура за саморазправа с неудобни политически опоненти и фирми, удобен чадър за близки до тогавашната власт. Друг е въпросът дали в момента не става същото с ДАНС, която прилапа бившата ГДБОП заедно с всичките й разработки.


Що се отнася до темата за незаконното подслушване, формулирана като мотив за вот на недоверие, ГЕРБ направо скочи в блатото, завещано от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Обвиненията, които прокуратурата повдигна срещу него по тази линия, не могат да бъдат подминати с лека ръка, а самия Цветанов го очакват тежки дни в съдебната зала.


Очевидно е, че в предстоящата дискусия по повод на вота за недоверие ГЕРБ е в деликатна позиция. Дотолкова, че премиерът Орешарски си позволи да се пошегува, че мотивите към вота му звучат като самокритика.


Шегата е сполучлива. Не бива да забравяме обаче горчивата истина, че за нашите географски ширини самокритиката е изчезнал вид, подобно на тасманийския тигър. По тази причина винаги са виновни всички други, но не и който трябва. Така че в случая сме свидетели на поредния демагогски ход. Вот populi. А истината винаги излиза наяве на избори, когато иде ред на Vox populi *.


 





*Vox unius, vox nullius, vox populi, vox Dei



(Гласът на едного е глас на никого, глас народен - глас Божи)

Facebook logo
Бъдете с нас и във