Параграф22 Daily

§22 Новини

Реанимират Съвета по законодателство

Поредни намерения за възстановяване на съществувалия при управлението на тройната коалиция Съвет по законодателство към Народното събрание оповестиха управляващите чрез неговия председател Димитър Главчев. Пред медиите той обяви, че се водят активни разговори в тази насока и подготовката е в доста напреднала фаза. Водели се преговори с водещи юристи, които предварително да дават оценка по отделните закони. Главчев напомни, че Конституционният съд се произнася само по влезли в сила закони, което не позволява да бъде направена предварителната оценка на парламентарната продукция.

Предишният опит да бъде възродена тази структура беше направен при управлението на кабинета "Орешарски". Тогавашният парламентарен шеф Михаил Миков съобщи, че е поканил предшественика си Огнян Герджиков да оглави съвета, чието създаване беше свързано със закриването на Националния институт за проучване на общественото мнение. Двете структури извършват обаче изначално различни дейности - за разлика от държавните социолози, които препитват масово хората и събират неекспертни мнения, Съветът по законодателство е специализиран орган за оценка на проектозакони с оглед на бъдещия им ефект. Дейност, която е конкурентна на законодателната - с уговорката, че народните представители не са длъжни да се съобразят със съветите на консултантите.

Идеята беше силно да бъде намален съставът на законодателния съвет - той да има от 7 до 12 членове вместо 27, отколкото бяха в първото му издание. Именно то показа, че становищата на съвета са в състояние да вдигнат кръвното на депутатите, ако противоречат на законодателните им инициативи. Както стана например с проектозакона за културното наследство, за който тогавашният председател на консултативния орган - преподавателката по трудово и осигурително право Красимира Средкова, внесе обемист доклад със заключението, че законът е ненужен.

Компромисното минииздание на съвета така и не се случи, но очевидно трябваше да бъде по-предпазливо и деликатно в изявите си заради опасенията на политическите играчи, че ще спъва законотворческия процес. Друг въпрос е дали седмина юристи са в състояние да обхванат целия законодателен спектър. Все пак Огнян Герджиков изготви правила за работата на бъдещия Съвет по законодателство, в които да бъде определена и неговата структура. Всичко беше изпратено в парламента, който се тресеше по това време от скандали, после настъпи затишие. 

Парадоксалното е, че някои от дадените тогава от Герджиков примери за калпаво законодателство към днешна дата са актуални инициативи в напреднала парламентарна фаза. Според професора по гражданско и търговско право депутатите бързали и работели на принципа "чули-недочули". Конкретно Герджиков така и не можа да преглътне рязкото понижаване на минималния изискуем капитал за регистриране на дружество с ограничена отговорност (от 5000 на 2 лв.), прието през 2010 г. при управлението на първия кабинет на ГЕРБ.

Герджиков се обяви твърдо и против внесения от депутата Емил Радев законопроект за въвеждане на абсолютна 10-годишна погасителна давност за частните вземания на кредитори от т. нар. вечни длъжници. Той не беше приет преди четири години, но пък преди два месеца депутатите го одобриха единодушно на първо четене в Народното събрание. Това стана в резултат на поредната популистка кампания на омбудсмана Мая Манолова, която договори подкрепата на премиера Бойко Борисов срещу т. нар. модерно робство.

Още нещо не хареса Герджиков - прибързаното въвеждане на т. нар. потребителска несъстоятелност и ангажирането на банките с риска от продажба на ипотекираните пред тях имоти на по-ниска стойност от тази по кредита. Първите две промени той нарече "катастрофални и популистки", а Народното събрание определи като "самодеен орган, лишен от капка професионализъм". Тезата му е, че въвеждането на подобни облекчителни режими в полза на по-слабите във финансово отношение граждански субекти трябва да бъдат съчетани с редица ограничения.

В края на юли Обединените патриоти внесоха законопроект за защита при свръхзадълженост на физическите лица с мотива за защита на "малкия човек от ограбване, преследване и тормоз  до живот". Дадено беше уверение, че са предвидени гаранции срещу недобросъвестните длъжници, но тепърва от съдебната практика ще стане ясно дали е така. Подчертано беше още, че законът за частния фалит е "дългоочакван от обществото" и е пряко продължение на поправката за 10-годишната абсолютна давност.

Това пък показа, че партньорите в управляващата коалиция нямат единно схващане за регулацията на тази материя. При внасянето на законопроекта за въвеждане на 10-годишна давност в полза на длъжниците, предложен от депутати на ГЕРБ, беше обявено, че той е алтернатива на частния фалит. Според председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов абсолютната погасителна давност е по-прагматичният инструмент, чрез който "да се разчисти една голяма част от старите задължения, които съществуват формално и вероятно изкушават някои колекторски фирми да ги изкупуват и да правят опити за събирането им".

Популизмът може и да радва недобросъвестните длъжници, но едва ли ще надвие житейската и законова логика, че  парите трябва да бъдат върнати на кредитора. Процедурата за частен фалит може да се окаже не чак толкова изгодна, ако бъде прието, че може да се прибягва до осребряване на цялото имущество - включително и несеквестируемото сега единствено жилище на длъжника.  Именно тази забрана за принудително изпълнение мотивира много от длъжниците да трупат несъбираеми дългове, връщането на които не може да стане принудително с продажба на имота от съдебен изпълнител. 

Противодействието на частните кредитори при въвеждане на абсолютна погасителна давност, каквато е в сила за публичните вземания, пък е бързината. Колкото по-бързо предприемат мерки за събиране на вземанията си, толкова по-малко ще ги грози опасност от изтичане на давностния срок. Проблемите и опасностите от двете уредби са ясни, но съгласие по тях няма от години. Въпросът е кое е за предпочитане - да бъдат приети "политически" и после да ги коригират в хода на тяхното прилагане или да бъдат оценени "експертно" предварително, за да се избегнат сериозни корекции. А по същество решаващият мотив ще е дали парламентарните сили ще търпят орган, който да хвърля предварително сянка върху законодателните им инициативи.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във