Параграф22 Daily

§22 Новини

63% от българите не вярват, че медиите са независими

Почти две трети от българите са на мнение, че в страната няма независима журналистика. Европейският съюз и в частност Германия се радват на най-високо доверие от страна на българските граждани.Това са основните резултати от проведеното второ национално проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" по поръчка на "Фондация Конрад Аденауер" в рамките на проекта "Медийна програма Югоизточна Европа". Данните представи на конференция изследователят Нели Динева.

Според проучването 34% от българите имат висок кредит на доверие в европейските институции, а 30% посочват Германия като държавата гарант за институционална сигурност и компетентност. Гражданското доверие в журналистиката е ниско - 63% от хората смятат журналистиката у нас за зависима. "Докато гражданите са на мнение, че журналистиката е зависима, 55% имат доверие в журналистите и вярват в техния професионализъм и индивидуалност", уточни Нели Динева.

Телевизията се запазва като най-използваното средство за информация у нас, като повече от половината анкетирани я определят като качествен източник на новини. Спрямо резултатите от 2017 година дялът на телевизията в това отношение намалява с 10%.

Оказва се, че през 2018 година все повече българи използват новинарски интернет сайтове. Социалните мрежи като "Фейсбук" и "Туитър" пък не са предпочитано средство за информация, показват обществените нагласи. Печатните медии и социалните мрежи са най-големите разпространители на фалшиви твърдения, става ясно от изследването. Нели Динева уточни и че нито радиото и телевизията, нито социалните мрежи и новинарските сайтове са застраховани от това да генерират фалшиви твърдения и дезинформационни материали.

Интернет страниците на институции и неправителствени организации служат по-скоро като справка и са много рядко употребявани канали на информация, отбеляза Динева. Нивото на актуална информираност по политически въпроси отбелязва положителни резултати според проучването. "По-ниско образованите и младите хора са податливи на негативни политически послания", заяви Динева.

Трудно могат да се очакват политически инициативи в подобряването на медийната среда, коментира проф. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация "Медийна демокрация" и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ "Св. Климент Охридски". Причината за това е в политически твърдения, според които журналистиката трябва да разчита повече на саморегулация. Журналистите са потърпевши, ако те като цяло се ползват с по-високо доверие сред българите, отколкото самите медии, коментира Спасов по отношение резултатите от представеното изследване на "Алфа рисърч".

Данните потвърждават изводи, които правим в последните години, обобщи той. Най-големият проблем в момента е липсата на политическа воля за справяне с проблемите в медийната среда. Партиите като че ли са дългосрочно незаинтересовани от темата.Според Спасов липсват достатъчно силни механизми, които да нормализират работата на медиите. Политическите влияния, кризата и възхода на езика на омразата си взаимодействат в трайното деформиране на медийната среда в България, изрази мнение той. Медийният експерт коментира и че ако има медии, които са решили какъв да бъде техния бизнес модел, това са таблоидните медии. Те много по-лесно печелят повече публика. Точно обратното се случва на терена на сериозната и качествена журналистика, която в България е изключително недофинансирана, подчерта Орлин Спасов.

Проф. Орлин Спасов: И обществените медии в България, и частните медии са поставени в ситуация на постоянно недофинансиране. Има огромен проблем с финансирането на сериозно съдържание.

Председателят на българската секция на АЕЖ Ирина Недева заяви, че не можем да говорим за фалшиви новини най-вече заради политическата употреба на понятието. В позицията си АЕЖ отрича категорията фалшиви новини и я заменя с умишлена дезинформация. Тя е насочена към самите концепции на демокрацията, а не толкова към аспектите на сигурността. Понятието обхваща по-скоро геополитиката, отколкото финансови институции и банки, подчерта Недева.

Моделът на публикуване на платени статии, анонимността на собствеността и ефективните монополи в областта на медиите са фактори за спад на гражданското доверие, отбеляза Недева. Според нея, производството на качествена журналистика е трудно и скъпо. Не бива да се неглижира политическата злоупотреба с фалшиви новини. Въпреки че протестират срещу фалшивите новини, политиците използват същата стратегия, за да подкопават демократични ценности, заяви още Недева. АЕЖ представи три категории, насочени към дефиницията за умишлена дезинформация. Те обхващат активни мероприятия, водещи до масови нападки от страна на държавни институции срещу репутацията на неудобните на едно или друго управление. Най-често атакувани стават съдии с независимо мнение, гласове от опозиция и неправителствените организации, отбеляза Ирина Недева.

Според Ирина Недева рекламодателите трябва да си дават сметка, че когато рекламират в издания, които разпространяват фалшиви новини, самите те губят потребители. Публичните институции да не дават публични средства за комуникиране на оперативни програми на медии, които ги разпространяват, предлага като мярка председателят на българското бюро на АЕЖ. "Професионална журналистика и институционално гарантиране на критичните гласове в медиите са основните фактори за връщането на гражданското доверие", обобщи Недева.

Свобода на словото е ключовата дума в този проект, заяви ръководителят на медийната програма Хендрик Зитих. Честно казано, това е тъжно място за България, коментира той по отношение позицията на държавата ни в индекса на свобода на словото в годишния доклад на "Репортери без граници". Проектът на фондация "Конрад Аденауер" е концентриран в 10 държави от Югоизточна Европа, които включват Хърватия и Молдова. Обединена и мирна Европа е главната цел на фондацията, подчерта Зитих, като политическата комуникация е първата стъпка за нейното постигане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във