Параграф22 Daily

§22 Новини

Аделина Марини: Борисов е причината България да е в периферията на ЕС

Една от спецификите на балканската евроинтеграция е, че много напомня на Доктор Джекил и Мистър Хайд. Нещото, което балканските медии най-често забелязват, е,че когато балкански лидер отиде в Брюксел, там той придобива съвършеноевропейско лице, говори като ошлайфан европейски политик, на когото европейскитеценности и възгледи са в кръвта му. Като се върне у дома, лидерът връща старото си лице на балкански политик, за когото непотизмът, конфликтът на интереси,корупцията, отглеждането на олигарси, избирателното прилагане на законите и правилата са истинската политика, пише вестник "Сега".

Изключение от този балкански феномен е българският премиер Бойко Борисов, който няма европейско лице, нито европейски говор, а дори не си прави труда да изучи европейската институционална архитектура, нищо че вече почти 10 години е министър-председател и от толкова време посещава срещите на върха на ЕС.

За разлика от балканските си колеги Борисов не се и опитва да се прави на европеец с българските кореспонденти в Брюксел. Напротив, държи се с тях по същия начин, както и с журналистите в София, защото не възприема медиите и журналистите като контролен орган, като хора, които може да му потърсят сметка, като четвърта власт. Той ги възприема като свои хора, като съюзници, като част от управлението му, като негови подчинени. Фамилиарността, с която разговаря с българските кореспонденти, често го е подлъгвала да прави гафове. Заради липсата на ясна граница между журналистите и премиера се е случвало Борисов да бъде смъмрян от колегите си лидери, защото се е изпускал и е разказвал неща, които е трябвало да си останат между четирите стени на заседателната зала в сградата на Съвета „Юстус Липсиус“ в Брюксел.

След поредица от гафове Борисов положи усилия да си държи устата затворена, когато става дума за големите европейски работи, но неговата комплексираност, шокираща некомпетентност и жажда за признание продължават да го тласкат да прави грешки.

В желанието си да демонстрира, че е важен фактор в европейските преговори за наследника на Жан-Клод Юнкер като шеф на ЕК и че големи политици от ранга на първия заместник-председател на ЕК и кандидат за шеф Франс Тимерманс му идват на крака да го молят за подкрепа, Бойко Борисов допусна поредния си гаф. Неговата вярна пиарка излъчваше срещата между двамата на живо във Фейсбук до момента, когато Тимерманс не поиска записът да бъде спрян, за да може разговорите да продължат на четири очи. За най-големите европейски медии, включително и „Политико“, включването на живо беше изтълкувано като възможност да се надникне зад кулисите на напрегнатите преговори около председателството на ЕК.

Обикновено журналистите правят реконструкция на преговорите по косвен път, като разговарят с членове на различни делегации, на които техните лидери са им разказвали накратко как вървят преговорите. Сглобяването на картинката често е доста трудно и е пълно с догадки и спекулации. Затова излъчването на живо във Фейсбук профила на Борисов се възприе с радост от брюкселската гилдия, въпреки че на практика не разкри нищо повече от желанието на Борисов да се покаже като равностойна част от голямата европейска политика.

Вместо това обаче установихме за пореден път сериозната институционална некомпетентност на г-н Борисов Той каза на Тимерманс, че са му важни Шенген, газовият хъб и премахването на механизма за наблюдение. Дори и Тимерманс да беше станал шеф на ЕК, няма какво да направи по нито един от трите въпроса. ЕК отдавна препоръчва на Съвета да одобри приемането на България в Шенген, но именно механизмът и липсата на резултати по него, особено в частта за борбата с корупцията и независимата съдебна система, принуждават страни като Холандия и Франция да блокират членството ни в Шенген. Между другото механизмът блокира българското членство и в еврозоната. ЕК не може да премахне механизма, но може да го препоръча. Малко след избирането му Жан-Клод Юнкер обеща на Борисов, че до края на мандата си механизмът ще отпадне, но ето, че вече избираме нов шеф на ЕК, а механизмът си стои. Причината е, че отново Съветът е този, който може да вземе окончателното решение дали механизмът да остане или да отпадне.

Що се отнася до газовия хъб „Балкан“, той вече има подкрепата, включително и финансовата, на ЕК. С други думи, Борисов не може да изстиска значителни ползи от подкрепата си за  Тимерманс. За сметка на това обаче тази среща и видеото от нея показаха Борисовата нелоялност към партийните му колеги, както и това, че той не може да играе европейски шах. По време на разговора Борисов информира Тимерманс, че кандидатът на ЕНП за шеф на ЕК Манфред Вебер е по-подходящ като шеф на ЕП и даде ясно да се разбере, че е предал колегите си от ЕНП, подкрепяйки Тимерманс. Те не скриха неприятната си изненада от предателството. Обяснението на Борисов прозвуча не по-малко нелепо от целия инцидент. Пред българските колеги в Брюксел той заяви, че целта на видеото е била да се покаже „колко широко скроени сме и колко добре можем да правим коалиции“. Всъщност видеото показа точно обратното – колко неспособен е Борисов да се придържа към елементарните правила на водене на преговори.

За пореден път той изложи България пред чужденците Инцидентът с видеото съвсем не беше единственият повод премиерът да разкрие фрустриращата си некомпетентност и неспособност да участва равноправно в голямата европейска политика. По време на 20-часовия маратон на 30 юни имаше един кратък момент, в който лидерите бяха съвсем близо до споразумение, което щеше да реши два много големи европейски проблема. Начело на ЕК щеше да бъде инсталиран шпиценкандидатът Тимерманс, което щеше да е грандиозна победа на европейския либерализъм над централно- и източноевропейския антилиберализъм.

Второ, системата на водещите кандидати щеше да бъде запазена, и то с подписа на френския президент Еманюел Макрон. Един от препъникамъните за сделката изглежда (изводът е направен по разкази на лидери след края на провалилите се преговори) е бил българският премиер, който отхвърлил предложението на вишеградските и още няколко държави Кристалина Георгиева да бъде избрана за върховна представителка за външната политика и сигурността на ЕС.

Аргументите на Борисов показаха, че той  няма грам представа какъв е този пост и че всъщност е отишъл в Брюксел не да защитава националния, откъдето и европейския, а само своя личен интерес. Той съвсем директно заяви, че външната политика никак не го интересува, защото му е по-важно да СИ запази комисаря, тоест еврокомисарката е негова, а не наша. „Просто считам, че на нас ни трябва реален ресор и човек в Комисията“, каза той. Подобна формулировка представлява есенцията на корумпираното мислене – да имаш  човек някъде, да разчиташ на връзки, на някой свой. Отделна тема е, че твърдението не е вярно, защото върховният представител е едновременно член и на Комисията, и на Съвета. Нещо повече, върховният представител е със статут заместник-председател на ЕК. Това не беше единственият проблем с отказа му да приеме Георгиева за поста върховна
представителка. Според него, ако западнобалканските държави не бъдат приети в ЕС, те ще обвинят „българката“. На опитите на колега да му обясни, че двете неща нямат нищо общо Борисов отговори арогантно с „Айде, бе!“.

Друг проблем с това изявление е, че Борисов изговори на глас това, което всички знаем, но не е дипломатично да се каже открито, а именно, че Албания и Македония няма да бъдат поканени да започнат преговори. Второ, не върховният представител, а еврокомисарят на разширяването отговаря за преговорите. Не на последно място дали една страна ще  започне преговори или не е въпрос на решение на Европейския съвет, от който Борисов е част, тоест отново той говори, сякаш от него нищо не зависи.

Борисов винаги е имал сериозни затруднения да запомни най-важните теми и термини, които лидерите обсъждат, което означава, че той участва на тези срещи на върха само проформа, опитвайки се да извлече ползи само за себе си чрез подчиненото положение на медиите и това, че голяма част от колегията също е институционално доста неграмотна. В такива редки случаи обаче, когато започне голямото европейско наддаване, много си личи, когато една страна е представена от некомпетентен лидер. Но тъй като няма  инструмент за корекция, той свободно се оправдава за големите загуби, които България претърпя на тези преговори с това, че Западът отново се е подигравал с Изтока. Това обаче не е вярно.

Причината за провала са некомпетентността и посредствеността на нашия премиер. Той е причината България да се намира в периферията на ЕС. Ако Западът е имал някога проблеми с Изтока, Доналд Туск нямаше да бъде избран за председател на Европейския съвет. Просто Изтокът на това раздаване беше представен от корумпирани и авторитарни лидери. Нещо повече, от Запада дойде предложението Кристалина Георгиева да заеме висок пост. Нашият лидер отказа, за да има свой човек в Комисията. Ако не беше толкова
трагично, щеше да е изключително смешно. Щеше да е един побалканчен и побългарен Монти Пайтън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във