Параграф22 Daily

§22 Новини

Безумието на едно законотворчество и двойният архив на КПКОНПИ

Автор: Адвокат Атанас Черногорски, Bivol.bg

Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Един закон създаден с добри намерения, но по същество създаваш граница на разделение между властимащите и гражданите на Р.България, въвеждаш двоен аршин и принципи на различно тълкуване спрямо субекта, към който се прилагат. А от друга страна създаваш предпоставки за тълкуване и прилагане  на  материално правни норми, принципи и правила за оценка и анализ към един и същ субект и проверявано лице, строго диаметрално спрямо  производството, в което той участва и в нарушение на собствените му принципи, заложени в чл.4 от ЗПКОНПИ за прозрачност обективност и безпристрастност.

С приемането на ЗПКОНПИ се възприе Декларациите за имуществено състояние на лицата по чл.6 от ЗПКОНПИ или наричани по долу властимащите да се приемат, проверяват и анализират от ЗПКОНПИ.

В тази връзка всички тези лица подадоха и подават свойте деклараци за имуществено състояние в КПКОНПИ. В обхвата на своите правомощия по чл.13 от ЗПКОНПИ , Комисията има задължението да проверява и анализира всички подавани декларации за имуществено състояние пред нея и при констатирано несъответствие съответно да образува проверка и констатира наличието или липса на нарушение.

Задължените лица – властимащи подават своята декларация като обявяват и публикуват всичко притежавано от тях движимо и недвижимо имущество, заеми и др. обстоятелства посочени в чл.37 от ЗПКОНПИ.

Ноторно известен факт е че всички тези властимащи лица подават своите декларации и обявяват своето имущество по цени обявени в притежаваните от тях писмени официални и частни документи и на цената, която е посочена в тях, както и законните приходи за придобиването им.

Ако предположим, че е била образувана проверка по чл.43 от ЗПКОНПИ  срещу властимащо лице за проверка на неговото имуществено състояние и за произход на паричните средства, с които то е придобито, то служителите на Комисията приемат и възприемат обичайната практика и правила регулиращи обществените отношения в този отрасъл, а именно и само правилата и принципите заложени в данъчното законодателство, както и разпоредбите на чл.44 от ЗПКОНПИ /ползване на информация от официални бази данни и регистри/ .

Т.е за всяко придобито недвижимо и движимо имущество от властимащо лице се оценява и възприема за цена на придобиване действителната цена отразена в документа, с който вещните права на собственост са прехвърлени от продавач на купевач.

От друга страна в същия този закон –ЗПКОНПИ, но в производството по конфискация на имуществото придобито по престъпен начин законодателят Народното събрание на Р. България в чл.148 от ЗПКОНПИ е заложил друг принцип на оценка и анализ на придобито движимо и недвижимо имущество  на проверяваното лице, а именно по пазарна стойност .

Именно тук,  но и в други аспекти на този порочен неправилно систематизиран закон се проявява безумието на едно законотворчество, неподчинено на основните правила и норми за създаване на нормативни актове, но в нарушение на морала, изграден и съществуващ в обществото ни.

От една страна в производството по проверка на имущественото състояние на властимащите по чл.43 от ЗПКОНПИ имуществото ще бъде оценено на база действителна цена на придобиване отразена в нотариалните актове и др. документи за покупко продажба /фактури, договори/, а от друга в производството по конфискация имуществото на проверяваните граждани ще бъде оценено на пазарна стойност. (курсивът е на редакцията б.ред)

Създаването на разделителна и дискриминационна граница на база социален статус между ВЛАСТИМАЩИ и ГРАЖДАНИ на Р. БЪЛГАРИЯ. Една граница създадена с приемането на едни безумни и противоконституционни правни норми в нарушение на чл.6, ал.1 от Конституцията на Р. България.

В първият случай Комисията в доклада си по чл.45 от ЗПКОНПИ ще извърши оценка и анализ на имуществото на властимащите по действителна  цена отразена в нотариалните им актове , а във втория с Решението си по чл.140, ал.2, т.2 от ЗПКОНПИ /за предявяване на иск за конфискация/ ще оцени имуществото на проверяваното лице по пазарни цени и няма да приеме и възприеме обичайните правила и процедури определени в данъчното законодателство като такива регулиращи обществените отношения в тази област /движение на парични цени, отчитане цена на придобиване и цена на очуждаване/.

Налагането силово на тази дискриминационна линия и поведение е  налично и с упълномощаването на Комисията да създава хипотези и те да се приемат за верни с издаването на съдебни актове, приемащи тази теза налагайки силата на хипотезата пред силата на писмените доказателства, загърбвайки нормите на чл.154 и сл. от ГПК относно доказателствената тежест и сила в процеса.

Това дискриминационно разделение на българските граждани на властимащи и други въведено с правни норми е противоконституционно и пагубно за морала на обществото и държавата.

С приемането на тези правни норми държавата създава двоен аршин за правораздаване спрямо властимащите и гражданите на републиката и упълномощава един държавен орган – Комисията да наложи тези дискриминационни норми.

Реалната опастност за морала на обществото се създава и когато тези дискриминационни принципи биват преповторени и автоматично приложени без правна мисъл от страна на СЪДА.

Неморално и недопустимо е съдът да загърбва и да не се съобразява с правните норми на чл. 46, ал. 2, вр. чл. 10, вр.чл. 4 от ЗНА при тълкуване и прилагане на нормативните актове.

Неморално и недопустимо е съдът да възприема хипотезите на един държавен орган за пазарна цена на придобиване пред силата на писмените доказателства /нотариални актове, договори за покупко продажба, фактури и др./

Неморално и недопустимо е съдът да възприема виртуално натрупване и претендиране на парични суми несъществуващи във времевия диапазон на проверката и плод на едно болно тълкуване и прилагане на принципите на счетоводната отчетност и правилата за движение на паричните потоци от страна на Комисията в нарушение на правните норми регулиращи отрасъла на тези обществени отношения.

Действията на съда в тази насока позволяват Изпълнителната власт чрез противоконституционни правни норми приети от Законодателната власт да контролират и налагат определени  действия на Съдебната власт за налагане  дискриминационни и репресивни мерки спрямо своите граждани и в нарушение Европейската харта за правата на човека. 

С нарушаването на независимостта на властите и, поставяйки ги в условията на зависимост само на една от тях –Изпълнителната власт, се създават условия за диктатура и репресия от властимащите към гражданите на Р. България.

Повторно така сътвореното БЕЗУМНО ЗАКОНОТВОРЧЕСТВО от страна на Народното събрание и двойният аршин на държавата в лицето на Комисията  ще се прояви и в бъдещи периоди, като тази порочност ще пресъздам със следните примери.

В настоящия момент едно властимащо лице ако бъде проверявано от Комисията за имущественото му състояние по подадената от него имуществена декларация всички имоти ще бъдат оценени и анализирани по действителната им стойност – отразена в нотариалните актове и договорите за покупко продажба.

Ако същото това властимащо лице, но в друго си качество вече е обвиняемо лице, в производството по конфискация неговото недвижимо имущество ще бъде оценено от Комисията вече на база пазарни цени.

Налице е безспорно въведено с правни норми “раздвоение на личноста” от страна на Комисията  – веднъж едни и същи недвижими имоти да ги анализира и приема за придобити по действителна цена отразена в нотариалните актове в проверката на декларацията за имуществено състояние и втори път същите тези имоти да приема, че са придобити по пазарни цени в производството по конфискация.

Това  „раздвоение на личноста” ще се наблюдава при Елена Йончева, въпреки че историята на Комисията познава и други деформации на личноста и тълкуване на закона спрямо личността на проверяваният субект – проверките на Цветан Цветанов, Делян Пеевски и др. властимащи.

Тази изроденост и деформации на личноста в дейноста на Комисията историята познава и наблюдава, и в случай когато Комисията въприема констатациите на органите по приходите за верни и правилни, а в други производства включително към граждани и бизнесмени заявява дори в съдебна фаза, че няма и не следва да се съобразява с тези констатиции и има право да изгради собствени хипотези, неподкрепени с писмени доказателства.

Защо за властимащите констатациите на органите на приходи са правилни и верни и следва да се възприемат и приложат от страна на Комисията, а за гражданите и бизнесмените са неверни и не следва да се съобразяват с тях ???

Facebook logo
Бъдете с нас и във