Параграф22 Daily

§22 Новини

Гражданско или търговско е делото между гражданин и строителна фирма за проблемен ремонт

Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?

По този въпрос да бъде постановено тълкувателно решение предлага състав на Върховния касационен съд (ВКС), тъй като е установил, че практиката е изключително противоречива, уточнява Lex.bg.

Върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев е трябвало да се произнесат дали да допуснат до касация дело, което колегите им Симеон Чаначев, Александър Цонев и Филип Владимиров са отказали да разгледат по същество (тяхното определение виж тук), тъй като са приели, че е търговско, а предметът му е под 20 000 лв.

Делото е на жена, наела строителна фирма да ѝ ремонтира имота, която търси обезщетение от 15 000 лв. за загубите, които е претърпяла от неизпълнението. Сумата, която претендира, е това, което самата тя е платила на купувач, с когото е имала сключен предварителен договор за продажба на имота – обаче в ремонтиран вид, но след забавянето на строителите, той се провалил и тя е била принудена да върне задатъка, който е получила, в двоен размер.

Строителната фирма пък е предявила насрещен иск за малко над 15 000 лв. – на толкова твърди, че възлиза неизплатено ѝ възнаграждение по договора (за извършени и приети от възложителката ремонти дейности), търси и обезщетение от 5000 лв. (в размер на законната лихва).

След отказа на първия състав на ВКС да допусне делото до разглеждане, казусът стига до Цачева, Бонева и Цонев. Те установяват, че по въпроса дали такива дела са граждански или търговски, който е съществен за достъпа до касационно правосъдие, има най-разнородна практика на ВКС.

Има върховни съдии, които застъпват позицията, че правоотношенията между физическо лице и търговец, възникнали във връзка с изпълнението на договор за изработка, се разглеждат по общия исков ред, а прагът за допустимост до касационно обжалване е 5000 лева.

Като някои посочват в определенията си, че правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнение на договори за извършване на строително-монтажни работи (СМР), сключени между физически лица (като възложители) и търговски дружества (като изпълнители) се разглеждат по реда на общия исков процес, а постановените по тези дела въззивни решения подлежат на касационно обжалване като граждански дела, т.е. когато цената на иска е над 5000 лева. А други приемат, че споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове и в този смисъл са търговски. Но пък посочват, че делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки, по които една от страните не е търговец, не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК. Т.е. въпреки това, прагът за допускането им до касационно обжалване е 5000 лв., а не 20 000 лв.

Други състави на ВКС обаче поддържат становището, че договорът за СМР е търговска сделка (по смисъла на чл. 286, ал.1 ЗЗД), а делото с предмет правоотношения по тази сделка е търговско. Те приемат, че дело с предмет правоотношения, възникнали във връзка с договор за строителство, сключен от нетърговец и търговец при упражняване на занятието му е търговско и следователно не се допускат до касация искове с цена под 20 000 лв.

Проблемите и противоречията в практиката, на които са се натъкнали върховните съдии Цачева, Бонева и Цонев по повод на спора за ремонт, обаче съвсем не се ограничават само до делата за строително-монтажни работи.

Съдиите са разделени във вижданията си и по делата за връщане на даденото по банков кредит. Една част от тях застъпват тезата, че те са търговски, защото предмет на делото е вземане, породено от търговска сделка. Други обаче приемат, че когато се преценява допускането до касация, макар правоотношенията, предмет на делото да произтичат от търговска сделка, когато едната от страните не е търговец, прагът е като за граждански дела – 5000 лв., а не 20 000 лв.

Въпросът за критериите кога дело за спор по договор, по който едната страна е физическо лице, а другата търговец (във връзка с упражняваното от него занятие), не е само проблем на достъпа до правосъдие и в частност до касационно обжалване. При търговските дела често важат по-кратки срокове. Например в производството по търговски спорове срокът за отговор на ответника е двуседмичен, т.е. два пъти по-кратък от този в общия исков процес.

В тази връзка в момента в парламента има внесени предложения за допълване на чл. 113 ГПК (законопроекта виж тук). Идеята е към правилото, че „исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“, да се регламентира изрично, че образуваните по тези искове дела са граждански и се разглеждат по реда на общия исков процес. Предложението е на съдиите от Софийския районен съд Константин Кунчев и Васил Петров и беше припознато от зам.-председателя на правната комисия Христиан Митев, но обсъждането му на второ четене предстои (повече за предложенията на съдиите виж тук).

Според юристи обаче така само частично ще се реши проблемът с противоречивата практика, а тепърва ще трябва да се изяснява понятието потребител, в което Законът за защита на потребителите и Законът за енергетиката например влагат различен смисъл. Това обаче няма как да стане с промени в ГПК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във