Параграф22 Weekly

§22 Новини

Най-сетне има мотиви по делото за убийството на ямболска адвокатка

Пълна некомпетентност и тотално безхаберие в разследващите от МВР

Няма нито едно пряко доказателство, което да уличава тримата подсъдими в убийството на Надежда Георгиева, добила популярност като "ямболската адвокатка". Това се казва в публикуваните в петък мотиви на съдия Владимир Астарджиев от Софийския градски съд към оправдателните присъди по делото. Съдът оправда Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и Димитринка Атанасова на 9 октомври 2012 година, което показва значително закъснение към мотивите по присъдата - година и четири месеца.


В мотивите съдия Астарджиев посочва пълното бездействие на разследващите по делото, техният крещящ непрофесионализъм, както и опитите ми за прикриване на оневиняващи доказателства за тримата изправени на съд.


Съдия Астарджиев анонсира основни изводи на съдебния състав още на заседанието от 9 октомври 2012 г., когато произнесе присъдите. Той обясни, че решението е било единодушно и добави, че заедно с колегите си съзнават колко сериозен е общественият интерес по този казус. Заради непрофесионалните действия на разследващите обаче не са били установени часът на смъртта, оръжието и мотивите, по които подсъдимите биха пристъпили към ликвидирането на Георгиева.


Съдия Астарджиев допълни, че от материалите по делото остава с впечатлението, че "сякаш следователите са се боели да разследват".


Делото за убийството на Надежда Георгиева стана знаково и заради факта, че убийството бе извършено на 28 февруари 2000 г., а приключи на първа инстанция близо 14 години по-късно.


Проблемите в самото разследване обаче са много по-тежки, отколкото недостатъците на самото съдебно производство. В първите 10 месеца след деянието разследващите не са свършили нищо. Делото е внесено в съда без да има проверка дори и на една различна версия за убийството освен официалната, че става дума за лични конфликти с подсъдимите. Наред с това разследващите са прикрили множество оневиняващи доказателства, въпреки че законът ги задължава да ги вземат предвид. Доказателствата са събирани в разрез с процесуалния закон, което ги прави негодни пред съда.


В крайна сметка от документите излиза, че Аврамов и Калайджиев са доказано невинни, а Димитринка Атанасова, за която има някои косвени улики, е пусната да избяга с фалшиви документи във Великобритания.


"Съдът не е орган, който да учи и казва на органите на досъдебното производство и полицията как да вършат действията по разследване", се казва в критичните мотиви по делото.


Основните доказателства по делото бяха фас на Пламен Калайджиев и потник, намерени в жилището на Надежда Георгиева при откриването на тялото й. Причината е, че местопрестъплението е старателно почистено от извършителя на убийството. Съдия Астарджиев смята, че по един фас няма как да бъде осъден човек за убийство, още повече, че двамата с Георгиева са се познавали и дори мъжът е помагал на адвокатката да си ремонтира жилището.


Потникът пък е намерен от неустановено лице в отсъствието дори и на следователя. Дрехата е открита в пералнята и то след приключване на претърсването и изземването. "Никой съд в Република България не може да цени веществено доказателство, събрано при такива груби процедурни нарушения", се казва в съдебното решение.


Дори и да е бил намерен "правилно", потникът пак не върши работа по делото, защото не е изследван веднага и кръвта е била в изключително лошо състояние.


Първоначално обвинен по делото за убийството беше прокурорът от Върховната административна прокуратура Николай Колев, който през 2003 г. беше убит. След това в показанията си и множество изказвания, съпругата му Нанка Колева твърдеше, че лично бившият главен прокурор Никола Филчев й е признал, че е убил Надежда Георгиева.


Единствена много косвена улика е срещу Димитрина Атанасова. Тя е минала пет теста с полиграф (детектор на лъжата) и за нея има категорично становище на психолозите, че е участвала в убийството. Изследванията на Аврамов и Калайджиев показали, че те не са замесени в убийството, но тази информация не е приложена по делото.


Дори и в резултата за Атанасова обаче разследващите допуснали куп грешки, тъй като по време на изследванията присъствали не само психолозите, а и многобройни оперативни работници от столичната полиция. Изследванията с полиграф обаче не са придружени със звукозапис или с видеозапис, а някои документи изчезват мистериозно. Полиграфът обаче не може да се ползва като пряко доказателство. Факт е, че такива доказателства срещу Атанасова няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във