Параграф22 Daily

§22 Новини

Няма арести за нарушителите, нито затвори за престъпниците

Красимир Ципов

МВР не може да изпълнява административното наказание арест, предложено от „Обединени патриоти“ в законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Това е становището на ведомството до парламентарната правна комисия, подписано от заместник-министъра Красимир Ципов. Изненада от ефекта на патриотичния пукот няма, нито пък някой има намерение да решава проблема с изобилието от престъпна агресия, която залива страната вече трето десетилетие. 

Предложените промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) предвиждат въвеждане на нови видове санкции. Едната е безвъзмезден труд в полза на обществото, другата - задържане в териториална структура на МВР. Независимо от подозренията в предизборна тактика и опасенията от пълзяща диктатура реалният аргумент срещу подобни разпоредби е негодността на държавата да реализира ефективно властническите си правомощия.

Това е видно и от мотивите към законопроекта, в които е констатирано очевадното - за санкциониране на многобройните видове административни нарушения съответните закони предвиждат масово глоби, чиито размери биват неспирно завишавани, но събираемостта остава ниска или направо нулева. Същевременно маргиналните общности не щат и да знаят за наличните видове санкции като лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и обществено порицание. Само че и държавата не си е мръднала пръста за решаване на проблема с налагане на адекватна наказателна политика, с което гарантира беззаконието и безредието в страната. 

„Обръщаме внимание, че изпълнението на наказанието „Задържане в териториална структура на Министерството на вътрешните работи" изисква значителен финансов и човешки ресурс и необходим сграден фонд, с който МВР не разполага в достатъчна степен. Министерството има малко на брой помещения за задържане, които са разположени в големите областни дирекции. Когато това наказание се налага по Указа за борба с дребното хулиганство или по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, то се изпълнява в помещения, отделни от тези на задържаните за извършени престъпления", пише в становището на МВР. 

От министерството напомнят, че задържането на човек поражда необходимостта от средства за изхранване, здравно обслужване и служители, които да осъществяват дейността по охрана и конвоиране на задържаните лица до съответния съд. Направен е изводът, че поемането на такъв ангажимент ще затрудни основните дейности на ведомството, и съществува вероятност то да не се справи с процедурата по изпълнение на наказанието. Алтернативното предложение на МВР е, ако все пак в ЗАНН бъде въведено подобно наказание, влизането в сила на измененията да бъде отложено за по-продължителен период с оглед осигуряване на допълнителни бюджетни средства и по-внимателното му обсъждане с всички отговорни институции, "предвид тенденцията за въвеждане на този вид наказание във все повече закони“.

Такава тенденция всъщност няма или подобно твърдение е силно преувеличено. Санкцията се прилага изключително ограничено при наличие на масова безнаказаност при извършването на огромен брой противоправни деяния. Затова становището на Националното сдружение на общините по законопроекта също не изненадва с категоричната си подкрепа в негова полза.

„Най-често прилаганото наказание от местните власти – глобата, практически остава без последствия, защото в основната си част такива нарушители са без постоянна месторабота и съответно доходи. Това от една страна води до несъбираемост на наложените глоби, а от друга – не се осъществява предвидения превантивен и възпитателен ефект и възмездие за нарушенията на местната нормативна уредба“, заявяват от сдружението на общините. Зад законопроекта застана и правосъдното министерство, докато срещу него официално се обяви Върховният касационен съд, без обаче да е ясно колко от съдиите в него са на това мнение. 

Факт е, че предложените нови видове административни наказания са част от правната ни уредба и се прилагат по Указа за борба с дребното хулиганство и Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. От друга страна за извършени престъпления Наказателният кодекс предвижда наказанието пробация, като сред пробационните мерки са включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие, поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото. Поправителният труд може да се налага за период от три месеца до две години, а безвъзмездния труд в полза на обществото - от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години. 

Трудно е да се възрази на чисто правния аргумент за синхронизиране на двата специални нормативни акта с общия - ЗАНН. Предвиденото административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото е и в по-нисък диапазон - от 40 до 200 часа годишно за не повече от две поредни години. Процедурата ще е подсъдна на районните съдилища с прилагане на общите правила при обжалване на наказателни постановления. Предвидена е възможност за принудително довеждане на свидетели, които не се явяват пред съда по неуважителни причини. 

Изпълнението на новия вид наказание се възлага на пробационните служби по настоящ адрес на осъдения с оглед изградения от тях капацитет в тази насока. При неизпълнение или отклоняване пробационният съвет ще може да предлага замяна на извънредния труд със задържане в териториалната структура на МВР като превантивна мярка срещу недобросъвестно поведение на наказания. Замяната също ще подлежи на съдебен контрол. 

Предвидена е забрана безвъзмездният труд да се полага в полза на физически лица, еднолични търговци или търговски дружества, в които няма държавно или общинско участие. При определяне на обектите за работа трябва да се отчитат трудовите умения, квалификацията и работоспособността, включително с прилагане на специален режим за непълнолетните. На наказания може да се възлага работа до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни, когато той работи по трудово или служебно правоотношение.

По време на платен годишен отпуск или ако наказаният е безработен, може да му бъде възложена работа до 56 часа месечно при спазване разпоредбите на Кодекса на труда. Ако след изтичане на календарния срок за полагане на безвъзмезден труд определен брой часове не са отработени, задължението на наказания се погасява. Идеята е, че неспособността на държавата да осигури реализирането на наказанието не може да е във вреда на наказания. 

Синхронизирането е обаче с изключително стеснен обхват, което вносителите аргументират с опасения от рязко нарастване на натоварването за органите по изпълнение на двете наказания. Въвеждането им в ЗАНН като нови видове не може да се прилига, ако те не са изрично предвидени и за разпръснатите в десетки закони различни състави на административни нарушения. Затова вносителите посочват, че проследяването на процеса на налагане и изпълнение на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото ще даде възможност за обективна преценка в кои други специални административни закони би могло да бъде въведено. 

Така заявката остава повече предизборно-политическа, отколкото правно-ефективна. Единственият нормативен акт, който разширява приложението на наказанието безвъзмезден труд е Законът за горите, като при това то е предвидено единствено като алтернатива на глобата. Същевременно различните й размери са завишени така, че повечето нелегални дървосекачи трудно ще ги платят. Именно тази категория нарушители с ясен етнически профил е разбираемо и обект на законодателната инициатива.  

В случай, че законопроектът на патриотите не е само предизборна димка, реакциите няма да закъснеят. Разширеното и утежнено приложение на Указа за борба с дребното хулиганство се възприема като заплаха за участниците в гражданските протести, чието недоволства срещу властта може да бъде санкционирано на формални основания. Налице е и колизия с международни актове, по които България е страна като Хартата на основните права на Европейския съюз и конвенциите и препоръките на Международната организация на труда.

Наред с робството и принудителното подчинение хартата забранява принудителния и задължителния труд. Изрично е са посочени изключенията, според които за принудителен или задължителен труд не се счита полаганият от лишените от свобода, военната служба, повинностите при извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото, както и всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.

Остава да гадаем дали безнаказаното изсичане на горите и циганският терор в селата може да бъдат признати за висока степен на обществена опасност с ефект на извънредно положение или бедствие. Факт е, че извършителите на тези деяния вършат масово както административни нарушения, така и углавни престъпления - основно кражби, които остават по правило безнаказани. За което също има оправдание - липсват затвори, в които престъпниците да излежават присъдите си. Кое е първо - яйцето или кокошката, решете сами!

Facebook logo
Бъдете с нас и във