Параграф22 Daily

§22 Новини

Окончателна осемнадесетгодишна присъда за Дейвид Брайсън Бел

Върховният касационен съд потвърди присъдата на Окръжен съд – Видин и решението на Софийски апелативен съд, с които на подсъдимия британски гражданин Дейвид Брайсън Бел бе наложено наказание 18 години „Лишаване от свобода“.

Делото е образувано по изготвен от Окръжна прокуратура - Видин обвинителен акт, с който на Бел е повдигнато обвинение за умишлено убийство на малолетния Станислав М. по особено мъчителен за жертвата начин. В хода на разследването е установено, че през 2006/2007 г. подс. Бел закупил къща в село Лагошевци, обл. Видин, в което имало малко жители, като повечето от имотите пустеели. Бел добре познавал семейството на Христина К. – майката на Станислав.

Поначало подсъдимият имал проблеми в с. Лагошевци – някой драскал микробуса му, пукал гумите му, а неизвестно лице отровило едно от кучетата му, към които Бел бил силно привързан. Седмица преди убийството, той замерил с дърво Станислав, тъй като детето било ритнало кучето му, което го лаело и се опитвало да го захапе.

Пострадалият Станислав бил ученик в пети клас в училището в гр. Димово. Учители и ученици го описват като добро и неконфликтно дете.

На 04.01.2012 г. детето било във ваканция. След като обядвал, около 16 ч., майка му го изпратила да занесе храна на възрастен трудноподвижен техен съсед, която поставила в червен найлонов плик. Пътят на детето минавал покрай дома на подсъдимия Бел, който по това време се намирал пред къщата. Кучето на подсъдимия отново залаяло Станислав, поради което той го ритнал. Дейвид Бел чул жалното квичене на кучето Лайка и това много го ядосало. Приближил се до детето и го ударил силно в лицето, след което започнал да крещи и да го друса. След това навил яката на връхната му дреха и започнал да го души, като същевременно го питал дали той е надраскал колата му и е отровил кучето му. Въпреки че Станислав отричал, подсъдимия го хванал през врата и го повлякъл в северна посока от селото към десния склон на дере, което водело към реката. По пътя обувките на детето се събули, а тръните на храстите свлекли долнището на анцуга му. Подсъдимият го захвърлил в дерето, като свалил долнището и го увил около врата му и го завързал няколко пъти. Убеден, че го е удушил, ритнал детето в областта на тила и втори път в тялото, захвърлил настрани найлоновата торбичка с храна и тръгнал обратно към дома си.

Около 17:50 ч. майката на Станислав се притеснила за него и тръгнала да го търси из селото, отишла и до дома на кметския наместник, който подал сигнал на телефон за спешни повиквания 112. В издирването на детето се включили и полицаи от РУ – Димово и РУ - Белоградчик, както и живущи в селото, а впоследствие и екипи на „Гражданска защита“ и „Гранична полиция“. Проведени били беседи с множество лица, включително и с подсъдимия, който отрекъл да го е виждал. Едва на 21.01.2012 г. трупът на Станислав бил открит.

Изготвената Съдебно медицинска експертиза дала заключение за причината за смъртта – механична асфикция, с продължително протичане - с моменти на отпускане и поемане на въздух от пострадалия. Състоянието на трупа отговаряло смъртта да е настъпила на 04.01.2012г., около 3 ч. след приема на храна.

В хода на разследването подсъдимият Бел бил подложен на полиграфско изследване, на което се „провалил“. Бил проведен и следствен експеримент, по време на който подсъдимият подробно описал как е удушил детето и завел присъстващите до мястото, където бил намерен трупът. Впоследствие същият бил привлечен като обвиняем и пред съдия от ОС-Видин дал подробни обяснения, в които описал случилото се, причините за извършване на престъплението, дрехите с които е било облечено детето и мястото, на което е оставил трупа.

С присъда на ОС-Видин подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е потвърдена с решение на Софийски апелативен съд.

Жалбата на защитата на подсъдимия е оставена без уважение от Върховния касационен съд като неоснователна.

Направените възражения, че на подсъдимия не е осигурен своевременно писмен превод на постановлението за привличане като обвиняем и така той не е разбрал в какво престъпление е обвинен, което според защитата опорочава направените от него самопризнания, са отхвърлени като неоснователни. От приложените писмени доказателства и разпитите на свидетели се установява, че на Дейвид Брайсън Бел е бил осигурен преводач, който устно е превеждал по време на извършените с негово участие действия по разследването.

Според ВКС, оспорваният разпит не е негодно доказателствено средство, тъй като чл. 55, ал.3 от НПК и европейската практика отдават приоритет на устния превод, а писмен превод на документи от съществено значение за упражняване правото на защита на обвиняемите и подсъдимите се предоставя в „разумен срок“.

Като неоснователни са отхвърлени и твърденията на подсъдимия пред всички съдебни инстанции, включително и пред ВКС, че му е упражнено полицейско насилие „да окаже съдействие на разследващите“, че е бил хипнотизиран и упоен. Според ВКС са налице показанията на множество свидетели за липса на въздействие върху подсъдимия, а и действията по разследване са били провеждани в присъствието на защитник, преводач и пред съдия.

Според съда наложеното наказание е справедливо, поради което е потвърдена осемнадесетгодишната присъда на подсъдимия Дейвид Брайсън Бел. Решението на ВКС е окончателно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във