Параграф22 Daily

§22 Новини

От Брюксел ни размахаха пръст: Предварителен доклад за България 2019 г.

Параграф 22 публикува с известни съкращения част от предварителния доклад на ЕК за България в секторите правосъдие,вътрешни работи и сигурност. Целият доклад набългарски език е на разположение на желаещите да се запознаят с него на сайта на Европейската комосия - Брюксел

"България отстранява слабостите в своята уредба за борба с изпирането на пари. През 2013 г. България бе обект на редовно проследяване в контекста на 4-ия кръг от процеса на оценка, организиран от Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, или Moneyval(21) (Moneyval, 2013). Оттогава България е постигнала значителен напредък в отстраняването на установените слабости. През декември 2017 г. Moneyval стигна до заключението, че са останали слабости, въпреки положителните стъпки, особено по отношение на някои аспекти на криминализирането на финансирането на тероризма, както и на конфискацията и временните мерки (Moneyval, 2017).

Транспонирането на четвъртата Директива срещу изпирането на пари все още не е приключило. През април 2018 г. и декември 2018 г. България уведоми за мерки за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 (4-та Директива за борба срещу изпирането на пари) и полага усилия за пълното ѝ транспониране. Въпреки това България все още не е приключила и не е уведомила за своята национална оценка на риска, която е крайъгълен камък в разработването на адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. По-специално, органите трябва да покажат стабилни резултати при ефективното разследване и наказателно преследване на случаите на корупция по високите етажи, включително с участие на политици.

Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства. Европейската комисия оказа помощ на органите, като анализира структурния и функционален модел на прокуратурата в Република България.

Използването на финансови разследвания и финансово профилиране е ограничено, което възпрепятства ефективното възстановяване на активи по дела за организирана престъпност и корупция. Съществуват рискове, свързани със схемата "гражданство срещу инвестиции". Схемата не налага на лицата да прекарват значително време в България, за да получат българско гражданство. Поради това новият гражданин може да не стане местно лице за данъчни цели и доходът му няма да се облага в България. Това създава потенциал за злоупотреби, тъй като издадените от България документи за самоличност могат да се използват за укриване от задължението за докладване на активи, държани в чужбина.

На 30 януари 2019 г. Съветът за развитие обсъди проект за изменения в Закона за българското гражданство, който има за цел да отмени схемата гражданство срещу инвестиции, както и да съкрати сроковете и да изясни критериите за предоставяне на българско гражданство. От кандидатите за гражданство по произход ще се изисква да имат познания по български, както и професионална заетост и доходи в страната.

Борбата с корупцията продължава да бъде предизвикателство. Въпреки че по компонента за етично поведение на фирмите и корупция в глобалния индекс за конкурентоспособността България се изкачи от 27-то на 25-то място в ЕС, страната продължава да показва слаби резултати по отношение на фаворизирането, неправомерните плащания и подкупите, както и по отношение на отклоняването на публични средства. В индекса за възприемане на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за 2017 г. България се нарежда на последно място в ЕС с резултат 43 от общо 100 (среден резултат за ЕС: 65). Подобно е положението и в индекса на Световната банка за контрол на корупцията за 2017 г. В експресното проучване на Евробарометър сред предприятията 62 % от предприятията посочват, че корупцията представлява проблем за техните дейности (средна стойност за ЕС: 37 %). В обзора на Световния икономически форум относно конкурентоспособността корупцията нееднократно е посочвана като най-проблематичния фактор за извършването на стопанска дейност в България.

През януари 2018 г. България прие всеобхватна реформа на своето законодателство за борба с корупцията. С новия закон се създава нова единна комисия за противодействие на корупцията. Тази комисия е отговорна за провеждането на проверки за конфликт на интереси и проверки на притежаваното от високопоставени длъжностни лица на имущество, за разследване на твърдения за злоупотреба сред тази категория служители, за общо насърчаване на предотвратяването на корупцията, както и за провеждане на процедурите за изземване и конфискация на незаконно придобито имущество. В доклада на Комисията от ноември 2018 г. относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка като основни предизвикателства пред новата комисия се изтъкват широките по обхват правомощия и необходимостта от изграждане на обществено доверие. В доклада също така се признава, че усилията за подобряване на рамката за разследване и наказателно преследване на корупцията трябва да продължат и в бъдеще, за да може България да успее да покаже конкретни резултати в продължителен период и така да се натрупат солидни постижения в това отношение.

България проведе реформи, насочени към подобряването на ефективността на съдебната система. Предизвикателствата в няколко области продължават да бъдат многобройни и в тях продължават да се полагат усилия, по-специално за повишаване на отчетността и доверието в прокуратурата, както и за уравновесяване на натовареността между съдилищата, като едновременно тече подготовка на по-мащабна реформа на съдебната система и на въвеждането на електронно правосъдие.

През 2016 г. Европейската комисия организира проект за осъществяване на независим и всеобхватен анализ на прокуратурата и даде предложения за начини за подобряване на системата. Анализът послужи за основа на пътна карта на правителството през 2017 г. В доклада по механизма за сътрудничество и проверка от ноември 2018 г. се посочва, че тази дейност ще отнеме време, за да окаже въздействие и ще изисква постоянно внимание за осигуряване на успех с течение на времето. Някои законодателни въпроси също са все още в процес на разглеждане.

Възприятията на гражданите и предприятията относно независимостта на съдебната система я нареждат сред най-слабите в ЕС. Според Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г. (чието публикуване предстои) България бележи слабо подобрение спрямо предходната година. Ниските места в класациите са отражение по-специално на опасенията за намеса в работата на съдиите и за упражняване на натиск върху тях от страна на икономически интереси, правителството и отделни политици.

По отношение на качеството на съдебната система положението е нееднозначно. Според Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г. са налице положителни промени, като например увеличението на броя на съдиите на 100 000 души население, но се наблюдават и някои отрицателни тенденции. Продължаващата липса на надеждна система за оценка възпрепятства подобряването на съдебната система. В допълнение, отчитането на резултатите от проучвания, проведени сред ползвателите на услугите на съдилищата, и предприемането на последващи мерки са ограничени (Европейска комисия, 2019). Според Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г. друг начин за допълнително подобряване на качеството на правосъдието е въвеждането на задължително обучение за съдии.

Продължи отрицателната тенденция в броя на приключените дела на първа инстанция, с изключение на наказателните дела. Това означава, че броят на заведените дела е по-голям от броя на приключилите дела, което е вероятно да доведе до изоставане. По принцип първоинстанционните съдебни дела и производства, свързани със специфични области на правото на Съюза, които са от особено икономическо значение, се разглеждат в приемливи срокове и това положение се запази стабилно. Въпреки това разпределението на натоварването между различните съдилища поражда загриженост.

Потребителите имат слабо доверие в публичните органи, що се отнася до защитата на техните права. Доверието на потребителите в публичните органи по отношение на защитата на техните права е на едно от най-ниските равнища в ЕС, а делът на потребителите, засегнати от незаконни практики, е сред най-големите. В същото време доверието на потребителите в механизмите за правна защита (съдилища, алтернативно решаване на спорове) не се е увеличило и продължава да бъде ниско, като се има предвид, че българските търговци на дребно посочват, че приблизително един на всеки двама търговци на дребно в страната прибягва до нелоялни търговски практики.

Facebook logo
Бъдете с нас и във