Параграф22 Daily

§22 Новини

Само 40% от "бежанските" дела са на сирийци

Едва 40% от т.нар. "бежански" дела във Върховния административен съд са заведени от сирийски граждани, останалите са по жалби от граждани на Судан, Сомалия, Еритрея, Алжир, Афганистан, както и на Ирак и Иран. Данните бяха съобщени на семинар на ВАС с журналисти в Лозенец. Средно на месец постъпват по около 20 подобни казуса, сочи "Правен свят".

Съдиите Ваня Анчева и Таня Куцарова очертаха принципната разлика между "чужденец" и "бежанец". Бежанецът задължително е чужденец, но не всеки чужденец е бежанец, илюстрира Анчева. Правилата са разписани в Закона за чужденците, Закона за убежището и бежанците, както и в Женевската конвенция за бежанците, евродирективи, Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет през юли 2014 г. със срок на изпълнение 2015-2020 г.

Най-общо като чужденец се третира онзи, който незаконно е влязъл в страната и подлежи на принудителни административни мерки като отвеждане до границата, забрана за влизане в България и т.н. по Закона за чужденците. Актовете се издават от МВР или ДАНС и подлежат на обжалване пред съответния административен съд, а после пред ВАС.

Ако обаче този човек подаде молба за закрила, защото в родината си е подложен на преследване по лични причини, той вече става бежанец по Закона за убежището и бежанците. Актовете в този случай – за предоставяне или отказ на статут, се издават от председателя на Държавната агенция за бежанците. Тъй като седалището му е в София, първа инстанция по тези дела е Административен съд София-град, а втора – ВАС. Любопитното е, че дори след влизане в сила на отказа на статут, кандидат-бежанците могат до безкрай да подават нови жалби, позовавайки се на промени в обстоятелствата в държавата по произход. Това производство също е двуинстанционно, развива се за по-кратко време, но дава възможност на кандидатите да се задържат в съответната държава на ЕС, където са подали молбите си. Докато трае процедурата те имат същите права като българските граждани, включително на медицинско обслужване и свободно придвижване, подчерта съдия Таня Куцарова. Така няма проблем бегълците без статут да се придвижват от България в рамките на целия Евросъюз, длъжни са само да уведомяват за промяната в адреса. Обикновено се отправят към Северна Европа. Разбира се, кандидатите могат да бъдат настанявани и в специални центрове, но като помощна, а не принудителна мярка. Там попадат основно хора, които нямат средства за наемане на жилища.

"По време на процедурата на тези хора задължително се назначава преводач, включително от хинди и суахили, веднага му се взема интервю на език, който той разбира. Изяснява се самоличност, мястото, откъдето идва, причините, по които търси закрила, и начинът на влизане в страната. Агенцията за бежанците съпоставя включително информацията за хора, идващи от едно и също място. Събира също информация от МВнР за ситуацията в страната по произход, дори за отделни нейни региони", разказа Ваня Анчева. И подчерта: според решение на Съда на ЕС в Люксембург всеки случай трябва да се разглежда конкретно, общо правило няма.

"Бежанските потоци могат да са свързани и с политически промени, без да има военни действия. У нас имаше бежанци от Русия, Украйна, от Средния и Далечния изток.  Както и засилен поток от Сомалия и Еритрея, свързан с липсата на държава – там няма граници и държавни власти. Т.е. човекът няма от кого да потърси закрила. За сомалийците априори се знае, че са в ситуация, която им позволява да търсят закрила", сподели опит Таня Куцарова. Цитира и решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване от Холандия, според което изобщо не е задължително бежанецът да е подложен на непосредствена заплаха, достатъчно за получаването на закрила е по принцип за него да съществува опасност в родината му.

Цитира и решения на Евросъда по правата на човека в Страсбург. По едно от делата Италия е осъдена за допускане на забраненото с протокол към евроконвенцията масово експулсиране. Случаят е следният: кораб, тръгващ от Либия, но превозващ сомалийски бежанци е бил върнат от Италия в Либия по силата на двустранно споразумение. Националният орган обаче е бил длъжен да направи списък на лицата (в случая над 200) на кораба и да им даде възможност да подадат молба за закрила, което не е направено, постановяват евросъдиите. Италия е нарушила задължението си да изследва каква е ситуацията в държавата, където бегълците ще бъдат върнати и дали там няма да бъдат нарушени тяхното право на живот, както и на забраната на изтезания.

По друго дело "Суфи и Елми срещу Обединеното кралство" Страсбург се произнася в полза на сомалийски гражданин, комуто не е предоставено убежище с аргумента, че е можел да отиде в съседни държави, където обстановката е спокойна. За да стигне до тях обаче той е трябвало да премине през територии на конфликти, което би го застрашило, заявява Евросъдът.

Случвало се е и мъж от Иран да търси убежище, защото е имал връзка с омъжена жена и е бил застрашен от екзекуция.

Част от кандидат-бежанците намират и други решения, съобщи на свой ред Ваня Анчева. Те прибягват към сключване на бракове с българи или припознаване на дете. Тогава вече кандидатстват за право на пребиваване по Закона за българското гражданство като съпрузи или родители на български граждани.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във