Параграф22 Daily

§22 Новини

Службите все по-лесно склоняват съда да им разреши подслушване

Броят на съдебните разрешения, които позволяват използването на специални разузнавателни средства (СРС), се е увеличил значително през м.г. в сравнение с 2017 г. Това става ясно от годишния доклад на Националното бюро за контрол на СРС. През 2018 г. прокуратурата, ДАНС, МВР, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) са отправили към съда 6099 искания за използване на специални разузнавателни средства, включващи подслушване, следене, филмиране, внедряване на агенти, контролирани доставки, доверителни сделки и др.

Броят им е със 160 повече от предходната 2017 г., когато службите са искали съдебно разрешение 5939 пъти. 60% от всички заявления са направени от МВР, следвано от прокуратурата (34%) и ДАНС (4.82%). За 12 месеца са били следени и подслушвани 3046 души.

Съдът все по-често удовлетворява исканията на службите да прилагат СРС. Докато през 2017 г. той е постановил 1315 отказа, година по-късно те са почти двойно по-малко - 771. Въпреки скока в броя на приложените разузнавателните средства и достигането им до над 5000, само 1714 от тях са използвани за доказателства в съда през 2018 г. Година по-рано те са били с 44 по-малко - 1670 броя.

Това показва, че засилената употреба на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на престъпления, а още по-малко до присъди. Наблюдава се лек спад в броя на образуваните в бюрото преписки за проверки на неправомерно прилагане на СРС. През 2018 г. те са 115, като 106 от тях са по сигнал на граждани, а в 5 от случаите ведомството се е самосезирало. Въпреки сравнително големия брой сигнали обаче не са установени нарушения.

Драстичното увеличение в разрешителните за прилагане на СРС най-вероятно се дължи на работата и активността на Специализираната прокуратура. През 2018 г. Специализираният наказателен съд е дал 2940 разрешителни за използване на специални разузнавателни средства, а при други 471 искания е постановил отказ. Запазва се тенденцията СРС да бъдат използвани най-вече за разкриване на организирана престъпна група, както и престъпления, свързани с наркотични вещества, акцизни стоки, измама, кражби и подкуп. 7 са исканията за прилагането на СРС за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи.

Преди две години бившият председател на Националното бюро за контрол на СРС Бойко Рашков алармира за неправомерно подслушвани политици, магистрати и журналисти. Това се случи по време на изслушването на доклада на бюрото за 2017 г. в парламента, който предизвика политически скандал. Тогава Рашков обвини ДАНС, че блокира работата на ведомството, тъй като в няколко случаи агенцията е отказала да предостави материали за използвани СРС. "Един от случаите касае много известен човек, който не е в залата", разкри Рашков в парламента и добави, че няколко граждани са били уведомени за нерегламентираното им подслушване, но не е последвала реакция на прокуратурата.

Заради твърденията си Бойко Рашков беше нападнат от главния прокурор Сотир Цацаров и от управляващата партия ГЕРБ. Според Цацаров данните, изнесени от Рашков, са дълбоко неверни и няма масово подслушване на магистрати и журналисти. Според Данаил Кирилов, тогава шеф на парламентарната правна комисия, докладът на бюрото бил поредният опит за политическа манипулация на опозицията.

В крайна сметка през декември 2018 г. управляващото мнозинство отхвърли кандидатурата на Бойко Рашков за втори мандат в Националното бюрото за контрол на СРС. Депутатите обаче преизбраха другите членове Огнян Стоичков, Илия Ганев и Огнян Атанасов, които Рашков обвини в неизпълнение на служебните им задължения. Той предостави справки, според които тримата системно отсъстват без уважителни причини и отказват да водят проверки, възложени им с колективно решение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във