Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС остави в сила оправдателната присъда на Военно-апелативния съд срещу Иван Иванов

С Решение № 59/19.07.2018 г. по наказателно дело № 51/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивно решение № П-34 от 01.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № П-15/2017 г. на Военно-апелативния съд по т. нар. дело за Военното НДК. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационен протест срещу въззивно решение № П-34 от 01.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № П-15/2017 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 06.03.2017 г. по н.о.х.д. № П-89/2016 г. на Софийския военен съд. С нея подсъдимият Иван Иванов – бивш главен секретар в Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“ – Министерство на отбраната, е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 НК (длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, което не е изпълнило служебните си задължения и от това са могли да настъпят значителни вредни последици).

Тричленният състав на ВКС намира, че касационният протест е допустим, но неоснователен.

Върховните съдии констатират, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че конкретно установената фактология на събитията, касаеща сключването на инкриминирания договор, не сочи подсъдимият Иванов да е действал с цел набавяне за фирма „ХУ ФУ“ ООД облага, с оглед на което и независимо от действително констатираното съзнателно нарушение от негова страна на разпоредбата на чл. 90 ал. 1 т. 8 б. „б“ от ЗОП, инкриминираното деяние е оценено като несъставомерно по чл. 282 от НК. Приетите за установени от Военно-апелативния съд фактически положения са изведени в резултат на конкретен анализ на доказателствените източници, касаещи обективните предпоставки, наложили сключването на втория договор с фирма „ХУ ФУ“ ООД, както и субективното отношение на подсъдимия Иванов към допуснатото от него административно нарушение на правилата на ЗОП, който ги подкрепя изцяло.

В решението на ВКС пише, че не съответства на обективно събраната по делото доказателствена съвкупност поддържаната и в протеста теза, че сключеният от подсъдимия Иванов договор за строеж е облагодетелствал фирма „ХУ ФУ“ ООД и то с цялата договорена сума в размер на 11 061 406,03 лв. Всички гласни и писмени доказателствени източници, свързани с изпълнението на двата договора за строеж на обект „Национален армейски комплекс – втори и трети етап“ категорично установяват, че всички средства и по двата договора са вложени в осъществените строително-монтажни работи и няма нито една дейност, която да е изплатена, без да е извършена. В този смисъл са показанията на свидетелите от фирмата-изпълнител, от фирмата, осъществяваща строителния надзор, от длъжностните лица в ИА „ВИК“ – МО, пряко ангажирани в строителния процес. В този смисъл е цялата счетоводна документация, контролирана не само от възложителя и изпълнителя, но и от представители на инвеститорския и строителния надзор.

„Изложените до тук аргументи относно несъстоятелността на тезата, че чрез неизпълнение на служебните си задължения подсъдимият Иванов е набавил облага за фирма „ХУ ФУ“ са в подкрепа и на извода за липса на значителни вредни последици, които да са настъпили за Министерство на отбраната. След като всички изплатени средства на фирмата-изпълнител на обекта „Национален армейски комплекс“ са вложени в него, същият е завършен съобразно първоначалния и коригирания проекти и е приет от възложителя, като дори са останали неизплатени от последния актувани СМР, твърдението за настъпили вредни последици са несъстоятелни и лишени от доказателствена основа“, пише в окончателния съдебен акт.

Върховните съдии допълват, че предприетите от подсъдимия действия са били насочени не към облагодетелстване на фирмата-изпълнител, нито пък към увреждане на възложителя, а единствено към предотвратяване на по-големи щети тъкмо за агенцията, в която е работил – ИА „ВКИ“ – МО. Тези водещи мотиви в действията на подсъдимия Иванов изключват и субективната страна на състава на инкриминираното му престъпление, както и на състава на престъплението по чл. 282 ал. 1 от НК, за осъждане по който се съдържа искане в протеста. Действията на подсъдимия Иванов не само не са създали предпоставки за настъпване на вредни последици, а тъкмо обратно – предотвратили са именно настъпване на такива последици за ИА „Военни клубове и информация“ – МО.

„Представените до тук допълнителни съображения на настоящия състав на ВКС са в подкрепа на законосъобразния извод на проверяваните съдебни органи за това, че подсъдимият Иван Иванов не е извършил престъплението, за което е привлечен да отговаря, нито това, за което претендира представителят на Военно-апелативната прокуратура, поради което, признавайки го за невинен, са приложили правилно материалния закон. С оглед на това касационната инстанция намира, че оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НК е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение“, приема съставът на ВКС.

По отношение на твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд при разглеждане на делото, свързано с нарушаване процесуалните права на прокуратурата поради отказа да бъдат допуснати и събрани допълнителни доказателства, сочени от представителя на Военно-апелативната прокуратура, в мотивите на върховните съдии пише: „Касационната инстанция проследи внимателно начина, по който е протекъл процесът пред въззивната инстанция и не констатира ограничаване на процесуалните права на която и да е от страните в процеса, включително на прокуратурата.“

Facebook logo
Бъдете с нас и във