Параграф22 Daily

§22 Новини

Заради властта: Плащаме десетки хиляди евро по присъди на ЕСПЧ

Изплащаме 59 340 лева обезщетения по решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Това решиха министрите от кабинета Борисов-3, съобщиха от МС. Решенията по делата срещу България са постановени в периода 01 февруари 2018 г. - 19 юли 2018 г.

Сред осъдилите България е и признатият убиец на сестрите Белнейски - Лазар Колев. В 80 страници мотиви по неговото дело магистратите пишат, че има мотивирано основание да се смята, че той е изнасилил и убил момичетата. Той ще получи 3000 евро обезщетение от бюджета на българските данъкоплатци. Неговият казус е по решението по делото: "Петров и други срещу България". Една жалба обединява четири случая - на Стоян Петров, Илиян Михайлов, Йордан Петров и на Лазар Колев.

Жалбоподателите изтърпяват дългогодишни наказания лишаване от свобода или доживотен затвор (какъвто е случаят на Колев). Осъдените се оплакват за лошите условия на задържане, както и ограничителните условия на режима на изтърпяване на наказанията. Михайлов, Й. Петров и Колев твърдят, че липсва вътрешноправно средство за защита. Твърдените от тях факти са настъпили преди приемане на промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (в сила от 7 февруари 2017 г.). Осъденият на 20 г. затвор С. Петров се жалва, че е настанен в постоянно заключена килия, без право на участие в колективни мероприятия.

Изтърпяващите доживотен затвор - Михайлов и Й. Петров са поставени на специален режим и оплакват, че са настанени в постоянно заключени помещения и контактуват само с осъдени на доживотен затвор. Претенциите на Колев се отнасят до това, че му е наложен специален режим, изолиран е от останалите затворници и има възможност да контактува единствено с изтърпяващи наказание доживотен затвор. Осъденият за убийство се жалва, че килията му е по-малка от 6 кв. м и няма течаща вода в нея.

Осъдените се оплакват от хигиенните условия поради наличието на хлебарки и други паразити, от недостатъчната естествена светлина в помещението и от постоянното изкуствено осветление. В решението си ЕСПЧ отбелязва, че към момента на предявяване на претенциите промените в Закона за изпълнение на наказания и задържане под стража (ЗИНЗС), касаещи прилагането на специалния режим, все още не са били приети.

Практиката на ЕСПЧ сочи, че изолацията на осъдените на доживотен затвор трябва да е обусловена от конкретни съображения за сигурност. От решението на ЕСПЧ Михайлов ще получи 4000 евро обезщетение. На Й. Петров и на Колев се присъждат по 3000 евро. За разноски по делото са присъдени общо 3046 евро, които страната ни трябва да заплати.

По отношение на Петров Съдът не е присъдил обезщетение и разноски, тъй като той не е заявил претенции за обезщетение.

3600 евро ще получи жалбоподателката по делото "Хаджиева срещу България". Тя съди страната ни за това, че през 2002 г., когато е била на 14 г. родителите й са задържани във връзка с искане за екстрадиция и за нея не е имало кой да се грижи повече от 13 дни. В протокола от съдебното заседанието по искането за екстрадиция в Окръжен съд - Варна на 6 декември 2002 г. майката е отговорила с утвърдително изявление, че има човек, който да се грижи за детето. По-късно на 17 декември 2002 г. Апелативен съд - Варна отменил заповедите за задържане.

В решението си ЕСПЧ вижда нарушение за периода между задържането на родителите на жалбоподателката и съдебното заседание от 6 декември 2002 г. Присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3600 евро, а сумата за разходи от 5260 евро.

Делото "Гьошев и други срещу България" е за жалба за невъзможността да бъде оспорено по съдебен ред постановления по Закона за движението по пътищата, с които са наложени глоби до 50 лв. Според ЕСПЧ това е нарушение на чл. 6 от Конвенцията. Жалбоподателкят получава единствено разноските по делото от 1504 евро. От ЕСПЧ заявяват, че намирането на нарушението е достатъчна обезвреда за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди.

По делото "Михалеви срещу България" наследодателят на жалбоподателите притежавал фабрика, национализирана през 1947 г. По-късно тя е ползвана от държавно предприятие. След приемане на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти жалбоподателите получават нотариален акт за правото им на собственост върху имота, но пред ЕСПЧ претендират, че са били лишени от компенсация за недвижимия имот за времето, в което не са го ползвали.

Съдът отбелязва, че реституцията е изрично призната от властите и през продължителен период от време те са третирали жалбоподателите като собственици на сградата. Като се позовава на решението си по делото "Явашев и други срещу България", Съдът приема, че пълната липса на обезщетение вместо реституция нарушава справедливия баланс между обществения интерес и индивидуалните права на жалбоподателите. Евромагистратите постановяват, че въпросът за обезщетение не може да бъде решен на този етап, и приканва правителството и жалбоподателите да пристъпят към споразумение. Присъдени са 1500 евро за разходи и разноски.

Наследодателите на жалбоподателите по делото "Йорданова и други срещу България" са притежавали печатарски предприятия, които са национализирани през 1949 г. и 1950 г. Активите им са поети от държавна печатница, която по-късно е преобразувана в търговско дружество, управлявано от министъра на образованието.

През 1998 г. жалбоподателите предявяват искания за обезщетяване за национализираните имущества чрез получаване на акции в дружеството. Молбите са уважени и е определен размера на обезщетенията и равняващия им се брой акции, утвърдени от министъра през юни 2003 г.  През август 2003 г. с нови заповеди министърът на образованието определя като обезщетение за жалбоподателите компенсаторни записи вместо вече утвърдения брой акции. Тези заповеди са отменени с решения на ВАС като незаконосъобразни. Пред ЕСПЧ жалбоподателите се оплакват, че не са получили дължимото им за национализираните предприятия обезщетение.

В решенията си по делата "Мутишев и други срещу България", "Хаджигеоргиеви срещу България" и "Неделчева и други срещу България" Съдът вече е приел, че в случаите, в които националният съд се е произнесъл окончателно по даден въпрос, административните органи нямат право да поставят под съмнение това решение. Изключение се прави при наличието на основателни и непреодолими причини.

Заради искане от правителството от ЕСПЧ отлагат произнасянето си по дължимото обезщетение за претърпените от жалбоподателите имуществени и неимуществени вреди. Евромагистратите определят срок от четири месеца за предоставяне на становище или постигане на споразумение в тази връзка. Съдът също така присъжда в полза на жалбоподателите сумата от 4820 евро за разходи и разноски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във