Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРАЗНИЧНИТЕ МЪКИ НА ТЕМИДА

Трудно е човек да си представи на какви мъки се подлагат българските магистрати по Коледа и Нова година. В навечерието на Рождество Христово през 2001 г. (на 21 декември) се разигра трагедията в столичната дискотека Индиго, при която загинаха 7 деца, а други 14 бяха ранени. В продължение на две седмици всички първи мъже и жени на България бяха обзети от манията да се срещат помежду си и да организират най-различни жестоки хайки в името на подрастващите: срещу дрогата, срещу цигарите, срещу малолетните в кръчмите, срещу алкохола във и около училищата, за връщането на вечерния час и униформите, за силово превъзпитание на родителите и т. н. А накрая - когато данданията утихна и всички вкупом забравиха за кървавата трагедия, от празничната еуфория между Коледа (25 декември) и Ивановден (7 януари) беше останал само тежък махмурлук и още по-тежки обещания, че повече така няма да я бъде.Година по-късно - в навечерието на 2003-а, най-неочаквано Висшият съдебен съвет (ВСС) се вдигна на бунт. На 18 декември 2002 г. кадровиците на Темида най-неочаквано приеха решение, с което помолиха главния прокурор Никола Филчев, ако има морал, да си подаде оставката. Основните мотиви на ВСС бяха два: Никола Филчев превърнал прокуратурата в казарма, а подчинените си - в послушни марионетки, които безропотно изпълнявали и най-екстравагантните му прищевки. Още неосвестили се от революционния порив на съдебния Олимп, редовите магистрати бяха залети от вълна на парализиращ страх. На 28 декември привечер насред София като куче беше застрелян бившият военен прокурор Николай Колев, а на 30 декември сутринта бе открит трупът на екзекутирания предишната нощ Владимир Димов - заместник-шеф на охраната на СИБанк и бивш психолог на Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите). Последва нова каскада от обещания на високо държавно равнище, че наглите бандити ще бъдат озаптени за броени дни и часове. Те обаче мигновено потънаха във водопада от политико-полицейски нелепици, излял се в публичното пространство. В извличането на лични дивиденти се стигна дотам, че като съпричастни за убийството на Колев бяха посочени тогавашният шеф на жълтата парламентарна група Пламен Панайотов, главният прокурор Никола Филчев, тогавашният командир на баретите Филко Славов, екскомандосът Алексей Петров, сръбската мафия и т. н. Още по-невероятно бе случилото се около трупа на Владимир Димов. Тогавашният директор на Националната полиция ген. Василев бе категоричен, че той се е самоубил и това е стопроцентово установено. Тази версия обилно изтече в две-три медии, съпроводена с най-невероятната криминална... небивалица: всъщност на 29 декември Димов направил опит да сложи край на живота си с ръчна граната, но успял да си откъсне само три пръста на дясната ръка. Като корав и трениран човек обаче той запазил хладнокръвие, прибрал се вкъщи, изкъпал се, преоблякъл се и взел личния си пистолет. После съобщил на приятелката си, че отива до магазина, седнал в колата си и се прострелял смъртоносно в лявото слепоочие. В крайна сметка Никола Филчев остана главен прокурор, екзекуциите на Колев и Димов бяха вписани в графата неразкрити и на Богоявление - 6 януари 2003 г., всички бяха забравили за драматичните декемврийски събития, загледани в светлото европейско бъдеще на България. По-малко кърваво, но далеч по-интригуващо бе изпращането на 2003-а. Единственото убийство, в края й бе разстрелът на Косьо Самоковеца в холандската столица Амстердам навръх Никулден (6 декември). По-впечатляващи обаче бяха задкулисните борби в парламента и около полите на Темида за овладяването на новия Висш съдебен съвет (ВСС), който застъпи на пост на 17 декември. Залогът беше огромен, защото който хванеше мнозинството във ВСС (или поне блокиращата квота в него), той щеше да назначи председателя на Върховния административен съд (ВАС), директора на Националната следствена служба (НСлС) и близо 800-те административни ръководители (шефове и заместник-шефове) на съдилищата, прокуратурите и следствените служби.Раздиплянето на кадровата интрига започна на 11 февруари 2004 г., когато с 16 гласа за, 4 против и един въздържал се новият Висш съдебен съвет избра Ангел Александров - член на ВСС от парламентарната квота (по линия на ДПС) за директор на Националната следствена служба (НСлС). Месец по-късно - на 10 март, кадровиците на Темида коронясаха за председател на Върховния административен съд (с 19 гласа За и четирима Въздържал се) заместник-председателя на парламентарната група на НДСВ Константин Пенчев. Той бе предложен от шестима от членовете на съвета по... препоръка на премиера Симеон Сакскобургготски. Единствено шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров реагира срещу грубата намеса на премиера Сакскобургготски в делата на независимата съдебна власт. По-късно, разбира се, този негов инат му излезе през носа, но... това е тема на съвсем друг разговор.Третият голям играч на съдебния кадрови пазар - главният прокурор Никола Филчев, също успя да изиграе картите си по най-благоприятния начин, защото успя да лансира свои хора за шефове не само на 28-те окръжни и на петте апелативни прокуратури, но и на някои от по-възловите районни и окръжни съдилища. Безспорният хит на декември' 2003 обаче е случката със следователката от Четвърто териториално отделение (ТО) на Столичната следствена служба (СтСлС) Мария Владимирова, която на 24 ноември преби свидетелка по делата и я прати с комоцио в болница. След като получава докладната записка за инцидента от шефката на Четвърто ТО Вихра Попхристова, директорът на Столичното следствие Здравко Йорданов и и. д. директорът на Националната следствена служба Румен Андреев внасят във Висшия съдебен съвет (ВСС) своя докладна записка и срещу Владимирова е образувано дисциплинарно производство. На 3 декември случаят Владимирова е внесен за обсъждане във ВСС, но разглеждането му е отложено с една седмица, защото следователката излиза в отпуск по болест. На 10 декември членовете на съвета отново нищо не могат да направят, защото Владимирова все още е болна. Те насрочват последното си заседание за 15 декември 2003 г., надявайки се, че следователката ще се яви в залата и ще се защити по някакъв начин. След като това не се случва, ВСС единодушно я освобождава от работа за уронване престижа на съдебната система и два дни по-късно сдава властта на новия Висш съдебен съвет.През декември 2004 г. неписаната традиция отново бе спазена. Както по отношение на кадрови интриги, така и по въпроса за... кръвта. На 17 декември правителството прие Националната концепция за реформа на наказателното правораздаване, според която следствието се поделя между прокуратурата и МВР. Пет дни по-късно (на 22 декември) главният прокурор Никола Филчев, правосъдният министър Антон Станков и директорът на Националното следствие подписаха съвместна декларация, в която публично обещаха, че ще претворят тази концепция в дела. На 28 декември в столичния ж. к. Илинден бяха разстреляни близнаците Иван и Илия Иванови, които по данни на МВР контролират разпространението на наркотици в няколко столични комплекса, а на 29 декември новият ръководител на Четвърто териториално отделение на Столичната следствена служба Христо Станчев бе арестуван, докато получаваше 4500 белязани евро подкуп от адвоката на столичен бизнесмен, когото пък разследват подчинените на Станчев. В последния ден на 2004 г. главният прокурор Никола Филчев поиска от ВСС да снеме магистратския имунитет на Христо Станчев, защото в противен случай срещу него не може да бъде повдигнато обвинение за извършеното престъпление. Той не може да бъде отстранен от работа, докато трае предварителното производство по случая, и към него не може да се приложи мярка за неотклонение. Висшият съдебен съвет обаче е във ваканция до 26 януари и до момента данни няма, че ще се събере на извънредно заседание. Факт, който обещава, че новата 2005 г. никак няма да е щастлива и плодотворна, поне що се отнася до борбата с корупцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във