Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Реформа на хартия

Десетина дни след като узнахме съдържанието на най-мрачния доклад на Европейската комисия за България по механизма за сътрудничество и проверка, Министерството на правосъдието нанесе контраудар. В Отчет за изпълнение на програмата на правителството за европейското развитие на България 2009-2013 ведомството прави това, което нашите институции умеят най-добре - да правят розови заключения.

nbsp;


За разлика от брюкселския доклад, отчетът на правосъдното ведомство направо не се чете. Чиновниците ни са сложили в джоба си прословутите с педантизма си евроексперти и на свой ред са описали главоломните си успехи по цели, приоритети, точки и графици. Информацията е напъхана от първия до последния ред в таблица - вероятно за да реши човек, че държавното ръководство работи методично и безотказно като машина. Въпреки че срещу повечето набелязани мерки в графата Ход на изпълнение стои гордото Изпълнено, а след останалите пише: В процес на изпълнение, съпоставката на двата доклада разкрива истинска пропаст между реалност и хартия, в която пороят от думи потъва безследно.


Основно място е отделено на т. нар. Приоритет II - гарантиране на правовия ред в страната, борба с престъпността и ограничаване на корупцията. Отчетени са промените в Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс, в Закона за спецсредствата и в Закона за съдебната власт, целящи постигане на бързина и ефективност на наказателното производство и избягване на излишния формализъм. Доколко това е постигнато? Нито министерството, нито съдебната власт са представили анализи досега. Отбелязано е и създаването на специализираните съдилища и прокуратури, което пък изобщо не кореспондира с липсата на успешни разследвания и на тежки присъди срещу организираната престъпност с бели якички.


Като изпълнено е отчетено и разработването на концепция за наказателна политика и на нов НК. Звучи солидно, но въпросният документ визира само периода 2010-2014 г., което означава, че не е никаква концепция, а по-скоро краткосрочен план. При това се подготвяло нейното актуализиране, което означава, че тя е била адекватна по-малко от две години. А актуализирането се налагало заради изготвянето на нов НК, за което е създадена работна група.


Както Параграф 22 писа, работата по него пък е зациклила, след като първоначално предложеният проект предизвика тежки критики, включително, че в него няма много нови неща, а някои от промените са крайно неуместни. За капак ръководителят на работната група проф. Александър Стойнов е сърдит заради отправените упреци, а неправителствени организации поискаха отстраняването му след негово интервю, в което той заяви, че смъртното наказание е по-евтино и изгодно от издръжката на осъдените на доживотен затвор.


Гарантирането на правовия ред в държавата пък е онагледено с разработването на Административно-наказателен кодекс. За него обаче не е изготвен дори работен проект, а едва в средата на юли е създадена работна група за това. Подготвителна среща беше проведена още при предишния правосъден министър Маргарита Попова. Там стана ясно, че юристи и магистрати имат принципни различия за обхвата на кодекса. Стигна се и до препирни кои съдилища да се заемат с приложението му.


Лавина от изпълнени задачи отчита правосъдното ведомство и по линия на ангажиментите към Европейския съюз. Повечето от актовете обаче нямат отношение към борбата с престъпността и с качеството на правораздаването у нас, тъй като въвеждат в националното законодателство директиви и рамкови решения по периферни въпроси. Министерството вероятно смята за приключен и проблема с осъдителните решения срещу държавата в съда по правата на човека в Страсбург. Единият от аргументите в тази посока е въведеният в Закона за съдебната власт вътрешен административен механизъм за обезщетяване на жалбоподателите за забавени дела. Другият аргумент е описаният в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди съдебен ред за търсене на отговорност от тях. И по двете мерки няма практика, а държавата ги въведе основно заради европейския натиск, разчитайки в добавка да намали размера на обезщетенията, които трябва да плаща. Приета е и концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения срещу България, но не се отчита, че бавното правосъдие е само един елемент от лошото правосъдие.


От доклада се разбира, че всичко е наред и по Приоритет III - реформиране и подобряване на работата на съдебната система за възстановяване на справедливостта в обществото. Пример отново са промените в НПК, ЗСВ и ЗСРС, а за НК е добавена небивалицата: В ход е широко обществено обсъждане. Реформирането на т. нар. пенитенциарна система (затвори, следствени арести и пробационни служби) с цел да се хуманизира изпълнението на наказанията се състои предимно в ремонти и преустройства на помещения в местата за лишаване от свобода. За крещящата нужда от строителство на нови затвори не е обелена и дума.


Правосъдното министерство триумфира и в отчета си по Приоритет VII - превръщане на страната в основен фактор за стабилност в региона и света, в уважаван член на ЕС. Колко стабилни и уважавани сме в Европейския съюз, ние си знаем, но според ведомството това трябва да е безспорен факт даже само заради промените в Закона за българското гражданство, с които е облекчена процедурата по придобиването му. За изпълнението на препоръките на Брюксел по механизма за сътрудничество и оценка също трябва да ръкопляскаме. Били осъществени мониторинг и анализ и на прилагането на ГПК, НПК, АПК и ЗСВ, но какъв е резултатът, засега никой не знае. Организирали се редовни срещи по апелативни райони за преодоляване на противоречивата съдебна практика. Е, друг въпрос е, че практикуващите юристи не спират да пищят от нея. По отношение на Висшия съдебен съвет пък е записано, че засилил активността си по сигнализиране при констатирани случаи на такава практика, че започнал да публикува докладите на етичната си комисия и че продължавал работата по дисциплинарни производства?!


Най-безспорни и мащабни са обаче успехите на правосъдното министерство в сферата на командировките. Поне една трета от отчетените успехи представляват участия в заседания на работни органи към Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и съда в Страсбург. В тях командированите ни експерти може би са дали ключов принос при координацията и изготвянето на рамкови позиции по проектите на нови актове на Евросъюза. Дано да е така, щото дали - не дали, сметката плаща данъкоплатецът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във