Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ И ЕДНА АФЕРА С НАФТА

Дело с дъх на нафта ще изправи на 17 септември тази година изпълнителния директор на фонд 13 века България Кин Стоянов (син на Радой Ралин) пред Софийския градски съд по обвинение в безстопанственост. Според обвинителния акт, за периода между 26 ноември 1997 и 31 декември 1998 г., Кин Стоянов като длъжностно лице не е положил достатъчно грижи за стопанисването на 420 т гориво, получено като дарение от гръцка фирма и предназначено за училища и домове за сираци. В резултат на това той ощетил фонда с 360 000 лева. Обвинението е основано на чл.219, ал.4 от Наказателния кодекс, който гласи: Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва повреда в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Заедно с изпълнителния директор на фонда за същото престъпление ще отговаря и Станчо Станков - координатор по управление на недвижимата собственост на фонда. Фонд 13 века България бе учреден с постановление на Министерския съвет от 1994 година. Идеята е да се създаде специална организация, която да разпределя и стопанисва всякакъв вид дарения. Според устава на фонда той се ръководи от изпълнителен директор и от управителен съвет, които се назначават от премиера на България. Управителният съвет се разпорежда с имуществото на фонд 13 века България, а изпълнителният директор е длъжен да предоставя дарените средства и предмети на съответните ведомства и организации, за които са предназначени, пише още в устройствения документ.На 3 май 1997 г. за изпълнителен директор на фонда е назначен Кин Стоянов. Заповедта е подписана от тогавашния служебен премиер Стефан Софиянски. Няколко месеца по-късно клубът за конни спортове Панорама от гръцкия град Солун се поинтересувал какви са условията, за да дари 1000 тона гориво за отопление на български училища и домове за сираци през зимата на 1997- 1998 година. Ръководството на клуба се свързало с Пламен Ваташки, директор на частната фондация Сираци. Гърците предлагали да изпратят горивото директно на фондацията.По онова време обаче фонд 13 века България е единствената организация, която е оторизирана да се занимава с чуждестранни дарения. Със съдействието на Ваташки гърците се свързали с фонда и започнало договарянето за превозването, съхранението и разпределянето на горивото. Двете организации се разбрали дизеловото гориво да бъде доставено в България с няколко цистерни в периода 24 ноември - 10 декември 1997 година. Изричната воля на дарителя била горивото да бъде пратено на домове за сираци, детски градини и училища. В дарителския акт е записано, че фондът ще бъде само посредник. За тази цел 13 века България и Агенцията за чуждестранна помощ (АЧП) сключили договор, според който фондът с цесия прехвърля на АЧП правото на митническо обслужване на горивото. От своя страна фондът се задължава да приема горивото от агенцията, да го разпределя и транспортира до крайните получатели, като предварително ги съгласува с АЧП. Задължението на детските домове било да осчетоводят получената хуманитарна пратка и да върнат съответните документи във фонда, а той да ги предаде на АЧП. Изпълнителният директор на 13 века България Кин Стоянов упълномощил Станчо Станков лично да контролира доставките. След като приключили всички административни процедури, доставката на горива започнала. По неизвестни на обвинението причини дарителите не доставили цялото количество гориво, а само 543 тона. На границата цистерните били посрещани от Станчо Станков и от Румен Петков, представител на фондация Сираци, която била записана в дарителския акт като инициатор на хуманитарната помощ. Техен представител в лицето на Петков трябвало да наблюдава количеството източено гориво. С протокол от 17 декември 1997 г. Веселин Баросов от Агенцията за чуждестранна помощ предал на Станчо Станков горивото. Но се появил друг проблем. Фондът не намерил място за съхраняване цистерните за времето, докато горивото достигне до крайните си получатели. Със съдействието на фондация Сираци била постигната договорка с фирма ЕТ ДЕТ - Тихомир Тодоров, която притежавала база за съхранение на гориво на гара Яна, да я преотстъпи на фонд 13 века България. Дизеловото гориво пристигнало в страната и било оставено на съхранение на гара Яна, докато не се уточни до кои училища и домове ще бъде транспортирано. За целта Агенцията за чуждестранна помощ поискала от Министерството на образованието и от социалното ведомство списък на детски домове и училища, които се нуждаят от топливо за зимата. Образователното посочило 52 училища и детски градини, а социалното - седемнайсет. Извозването започнало. Шофьорите на бензиновозите получавали празни бланки, които трябвало да попълнят директорите на училищата и домовете. В тях се описва какъв товар и какво количество получават. Попълнените протоколи се давали на служителя на фондация Сираци Румен Петков, който пък ги връчвал на Станчо Станков. Вследствие изпълнението на тази сложна схема от 24 ноември до 7 декември същата Румен Петков дал шест приемно-предавателни протокола на Станков за доставено гориво в три детски дома: ТМСС Гео Милев в Мъглиж получило 130 т гориво, СОУ Христо Ботев в град Павел баня се сдобило със 106 т, а помощното училище в село Ветрен получило 94 тона. Но доставката на гориво за училищата приключила само с тези три.След края на отоплителния сезон, на 24 април 1998 г., Кин Стоянов пратил писмо до фондация Сираци, в което я уведомява, че вече сам ще тегли дизелово гориво за своя сметка. След което три или четири пъти фондацията тегли от горивото. Междувременно ДЕТ- Тихомир Тодоров си поискала обратно резервоарите на гара Яна, защото й дотрябвали. Собственикът предложил на фонда да извози цистерните на склад в друга своя база - на гара Врана. В присъствието на Станчо Станков и Румен Петков горивото било прехвърлено там. Бил съставен и приемно-предавателен протокол между Тихомир Тодоров и фирма Велинови Индъстрийз ООД за прехвърлянето на 397 500 л гориво. Станков се сдобил и с ключ от крана на гара Врана, за да може да прелее дизела. След това още няколко пъти човекът на 13 века България източвал гориво от баката, но никой от ангажираните с дарението не знае какви точно количества. Причината била простичка - измервателният уред бил повреден и въобще не можело да се определи нито колко е източено, нито колко е оставало след всяко теглене. В началото на лятото на 1998 г. резервоарите на гара Врана вече били празни. Горивото изтекло в неизвестна посока, извозено с цистерни, които също били неизвестни за пазачите на базата. Нафтовата далавера се размирисала след намеса на Министерството на образованието. На 3 февруари 1998 г. ведомството изпратило писмо до Агенцията за чуждестранна помощ, с което я уведомило, че фонд 13 века България не изпълнява задълженията си да достави гориво за нуждаещите се училища. Назначена била комисия, която да провери какво всъщност се е случило с горивото. Резултатите били готови след почти шест месеца - на 9 юли същата година. Комисията успяла да установи само очевидния и за слепеца факт, че дизелът е преместен от гара Яна на гара Врана. На всичко отгоре проверяващите не могли да изяснят какво количество има в резервоарите.По време на разследването става ясно, че Кин Стоянов, който всъщност назначил комисията, не осигурил измервателен уред, за да се види колко гориво има в контейнера. Протакайки проверката във времето, чак на 15 декември фондът поискал от Министерството на образованието копия от счетоводните документи, с които горивото е заприходено. Едва след това писмо започнала усилена кореспонденция между АЧП и фонда, за да се направи проверка на протоколите за доставка. Кореспонденцията обаче била в една посока - Агенцията за чуждестранна помощ многократно изисквала фондът да й представи товарителници, пътни листове и други документи, които да докажат транспортните разходи, но такива така и не й били предоставени. След почти едногодишно увъртане и протакане Кин Стоянов стоварва цялата вина върху фондация Сираци. На 24 февруари 1999 г. той сигнализирал Дирекция Национална служба Полиция за нарушения от страна на фондацията, извършени с доставките на горивото. Номерът обаче не минал.Проверката на документацията на фонда по време на разследването показала, че приемо-предавателните протоколи за 373 200 л гориво са фалшиви. Според документацията към четири училища е текла река от дизел: ТМСС Гео Милевв Мъглиж е прибрало 129 960 л дизел, СОУ Христо Ботев - Павел баня - 105 840 л, помощното училище-интернат Паисий Хилендарски в село Ветрен - 94 080 л гориво, и СПТУ по Ресторантьорство и хотелиерство в град Павел баня - 43 320 литра. Разследването обаче категорично е установило, че посочените в документите получатели на горивото дори не са го помирисали и през зимата на 1998-а децата от четирите училища и домове са студували. Назначената по време на разследването графологична експертиза е категорична, че намерените в офисите на фонда протоколи за доставка са фалшиви.Чертата, която разследващите теглят след изясняването на далаверата, сочи следното:Фондът получава от Гърция 542 975 л гориво, което трябва да бъде доставено на домове за сираци и училища. Наистина 17 000 л са извозени до седем такива институции, 5677 л се губят като фира от теглене; 373 200 л са отчетени като доставка, но всъщност липсват. Няма и следа от още 147 098 л, които са остатъкът от общото количество и би трябвало да се плацикат в баката на гара Врана. Според окончателната сметка, направена от прокуратурата, фондът е ощетен с близо 360 000 лв. - колкото е стойността на изчезналото гориво. Никакви разговори и разпити не помогнали на следствието и прокуратурата да установят къде в края на краищата е изтекло липсващото гориво. До 2 юни, когато обвинението бе внесено в съда, полиция, следствие и прокуратура не успяха да се докопат до някаква информация за дизела фантом.Прокуратурата е повдигнало още едно обвинение срещу Кин Стоянов - по чл. 282, ал. 3 от НК - за длъжностно престъпление. Поводът пак е дарение, но този път нашенско. В началото на 1998 г. известният български оперен певец Борис Христов дарява къщата си музей, намираща се на улица Самуил, на българската държава. Дарението става с посредничеството на фонд 13 века България. На заседание на управителния съвет на фонда Кин Стоянов повдигнал въпроса коя фирма ще изпълни реставрацията и консервацията на старинната къща. В крайна сметка умните глави решават това да се възложи на специалисти от Министерството на културата.През главите на управителния съвет обаче на 12 февруари 1998 г. Кин Стоянов възлага поръчката с договор на фирма ЕТ Монарх, представлявана от Слава Павлова. На следващия ден (13 февруари), отново без съгласието на съвета, Кин Стоянов превежда авансово на фирмата 12 852 лв. - половината от сумата, предвидена за изпълнение на реставрационните дейности. Припряните ходове на изпълнителния директор обаче не остават скрити. На 26 февруари на поредното си заседание управителният съвет възлага на Стоянов да развали договора с ЕТ Монарх, да си вземе парите обратно и да възложи поръчката на Министерството на културата. Писмата и молбите за връщане на парите не помагат. Стига се до съдебно решение за принудително събиране на авансово преведената сума. Но и това не помогнало и в крайна сметка фондът бил ощетен с още близо 13 000 лева. За това престъпление наказанието е от три до десет години затвор - още по-тежко от първото обвинение. Каква ще бъде думата на Софийския градски съд по случая и ще бъде ли осъден Кин Стоянов? Въпреки скандалите с мирис на нафта той все още е начело на държавния фонд 13 века България...

Facebook logo
Бъдете с нас и във