Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРИ НАС Е КАТО В КОНСЕРВА: ТЯСНО, ТЪМНО И ПРЕТЪПКАНО

Деян Костов, и. д. началник на Бургаския затворДеян Костов е роден на 1 октомври 1968 г. в гр. Малко Търново. Завършил е право в Бургаския свободен университет, след което е специализирал наказателно изпълнително право в Ирландия. В периода 1990-1998 г. е работил като надзирател и инспектор в затворите в Бургас и Сливен, а през 1998 г. е назначен за главен инспектор по надзора на Бургаския затвор. Две години по-късно става заместник-началник по режима, а от 26 октомври 2001 г. е и. д. началник на затвора в Бургас. Женен е и има едно дете. Бургаският затвор е специализиран за осъдени рецидивисти. В него са изградени две общежития - от открит и от преходен тип. Общежитието от открит тип - Строител, е пригодено за 90 души. А общежитието от преходен тип се казва Оризаре и в него е предвидено да изтърпяват наказанията си 120 души. Затворът разполага със собствено земеделско стопанство (до с. Ветрен), в което работят 60 рецидивисти, осъдени на различни срокове лишаване от свобода. Г-н Костов, вярно ли е, че при вас лишените от свобода са четири пъти повече, отколкото може да поеме затворът?- За съжаление е вярно. В момента в Бургаския затвор има 945 лишени от свобода. Доживотните присъди са дванайсет, а рецидивистите, които са осъждани повече от един или два пъти, са общо 632-ма. Следствените, на които са им наложени мерки за неотклонение задържане под стража, са 55 души, 70 са хората с присъди, които още не са влезли в сила, а останалите 170 са осъдени за първи път и затова наказанията им са до пет години лишаване от свобода. Само за първите шест месеца на 2004-а в затвора постъпиха 129 човека, което е два пъти повече в сравнение със същия период на миналата година. В същото време Бургаският затвор разполага с килии за 210 души и пренаселеността прави ситуацията изключително тежка за овладяване. Мерките, които вземаме за охрана и контрол, все по-трудно отговарят на нарастващото напрежение. Битовите условия са крайно незадоволителни и в доста от килиите сме монтирали легла на три нива. А изхранването? Сигурно е трудно да осигурите храна за почти 1000 души вместо за 250-300...- Всеки сам може да си представи какви страсти и емоции бушуват в помещения, където човек няма възможност дори да диша с пълни гърди. Проблемите ни не са свързани толкова с изхранването, където все пак се оправяме някак си. Непрекъснатото увеличаване на затворниците води дотам, че отдавна липсва пропорционално съотношение между броя на лишените от свобода и служителите, които ги охраняват. През последните няколко години щатният ни състав не е променян и сега при нас работят 230 служители. Това означава, че всеки от тях охранява по четирима затворници, докато съотношението в европейските затвори е две към едно, а в Швеция и в Норвегия всеки затворник си има персонален надзирател. Пренаселеността и невъзможността за ефективна работа с осъдените води и до друг проблем. Непрекъснато се повишава броят на дисциплинарните нарушения, извършени от лишените от свобода. Постоянно високо е и напрежението в затворническата общност. Образуват се групи, които са враждебно настроени една към друга и чиято агресивност периодично надхвърля границите на допустимото. По какви признаци се делят тези групи?- Най-общо при нас разделението е следното: от едната страна е групата на привилегированите, т. е. на хората, които имат външна подкрепа, а от другата са всички отхвърлени от обществото, декласираните. И двете общности обаче си имат своите формални и неформални лидери, с които се съобразяват всички лишени от свобода. Какво имате предвид?- При нас например има доста представители на местните наркогрупировки. В момента в бургаския затвор са небезизвестният несебърски бизнесмен Димитър Желязков-Митьо Очите и неговите хора - Новак Купенов и Лъчезар Димитров. Тук обаче са и подсъдимите за атентата срещу Димитър Желязков, извършен на 9 ноември 2001 г. - Стоян Димитров-Толума, Кероп Погосян, Иван Рибов и Николай Ганев. Враждата между престъпните кланове навън се пренася и тук, като между тях прехвърчат доста сериозни искри. А вие, за да поддържате реда и спокойствието, съобразявате ли се с формалните и неформалните лидери? - Не бих казал, че се съобразяваме. По-скоро сме приели специална линия на поведение спрямо тях и търсим различни начини, за да им въздействаме.Специална линия за поведение ли? Нима не работите с всички затворници по общоутвърдени програми?- Бургаският затвор прилага няколко програми за групова работа, като две от тях са задължителни. Става дума за програмата на входа, чрез която новопостъпилите се адаптират към условията, в които ще прекарат следващите няколко години от живота си. Втората задължителна програма е на изхода и тя е свързана с ресоциализацията на онези, които са изтърпели по-голяма част от присъдите си. Няколко вида са и програмите, които провеждаме в основния етап на излежаване на наказанието - общуване, сензитивен тренинг, решаване на конфликти, преговори, здравна програма. Насърчаваме затворниците да участват и в клубове по интереси - арттерапия, шахмат, музика, поезия, театър. Румен Димитров-Психото, който бе осъден на 20 години затвор за убийството на поморийския наркодилър Венелин Москов-Венци например, беше най-добрият шахматист тук. Той спечели всички шахматни турнири в затвора, но беше преместен да доизлежи присъдата си в Старозагорския затвор. Как следите психическото състояние на лишените от свобода? - Към затвора има обособен медицински център с трима лекари, един фелдшер, една медицинска сестра и психиатър. През 2003 г. са направени общо 12 399 прегледа, от които само 1339 са профилактични. Не мога да посоча точния брой на затворниците, при които са констатирани психически отклонения, но при нас има много епилептици. Това ни създава определени проблеми, защото някои видове епилепсия отключват на моменти агресивни реакции и правят болните опасни за останалите.Тези случаи са под непрекъснато лекарско наблюдение и за щастие досега сериозни инциденти не сме имали. А какво е общото здравословно състояние на вашите питомци?- Относително добро. През 2003 г. открихме един случай на туберкулоза, само че успяхме да вземем мерки и да го изолираме. Пренаселеността и малките помещения благоприятстват разпространението на вируси, но карантини и масови хранителни натравяния не сме имали. Най-често здравословните проблеми са били свързани с дихателни инфекции и остри респираторни заболявания. Преди две години избухна скандал. Външен човек беше внесъл в затвора мобилен телефон, който бе открит в килията на един от атентаторите срещу Митьо Очите - Стоян Димитров-Толума. Оттогава ли прибирате мобилните телефони и личните карти на посетителите? - Нищо подобно. Пропускателният режим е описан в редица нормативни документи и инструкции и всяко нарушаване се санкционира строго. На всички външни лица и служители са наложени ограничения и забрани за внасяне на предмети и вещи в затвора. Забранено е носенето на мобилни апарати на места в близост до лишените от свобода, примерно - по време на свиждане. Досега сме констатирали няколко такива случая, при които всички мобилни телефони са били иззети в полза на държавата. Каналите за внасяне на забранени предмети са няколко и те са много добре известни не само на надзирателите и охраната, но и на ръководството. Положителна се оказа нормативната промяна, която позволи в българските затвори да се поставят телефони с фонокарти. Тук сме монтирали шест апарата, като затворниците провеждат разговорите си под надзора на охраната. Неотдавна един ваш затворник се опита да избяга от Бургаския окръжен съд, където бе отведен за съдебно заседание по делото си. Понесе ли той някаква наказателна отговорност за това? - Преди да отговоря на въпроса ви, ще направя едно уточнение: последният случай на бягство от Бургаския затвор бе през 1991 година. И оттогава такива проблеми не сте имали?- Става дума за класическо бягство - от затвора. Защото съществува и друг вариант - един осъден да излезе предсрочно на свобода. Как?- Като не се върне от домашен отпуск. Нещо, което аз не препоръчвам на никого да прави, тъй като статистиката никак не е оптимистична за бегълците. През 2003-а общо 388 затворници бяха наградени с домашен отпуск. Осем от тях не се завърнаха, но само един все още не е открит. За него имаме съмнения, че е напуснал страната и затова е обявен както за национално, така и за международно издирване. Иначе опитите за бягство се квалифицират като нарушаване на вътрешния ред на затвора и всеки си носи съответната дисциплинарна отговорност. Срещу затворника, който направи опита да избяга от Бургаския окръжен съд, е образувано предварително производство по чл.297 от Наказателния кодекс, който предвижда до три години лишаване от свобода. Има още един вариант за бягство, но той също е хипотетичен. В момента бургаските затворници работят на над 30 обекта в региона по договори, сключени с външни контрагенти. От началото на 2004 г. имаме само два случая на отклоняване от работа, като и двамата затворници бяха открити веднага и върнати обратно в затвора. В началото на нашия разговор казахте, че пренаселеността при вас е предпоставка за натрупване на напрежение и за влошаване на дисциплината...- В началото ви казах и друго: че все някак си успяваме да овладеем ситуацията. През 2003 г. са регистрирани само 1218 нарушения на вътрешния ред, 27 затворници са санкционирани за употреба на алкохол, а 47 са наказани за неизпълнение на заповед. Само с това ли - че на всеки ваш служител се падат по четирима лишени от свобода - се отличава Бургаският затвор от тези в обединена Европа? - За мое най-голямо съжаление това е най-незначителната разлика. Със своя резолюция например Съветът на директорите на Европейските затворнически администрации към Съвета на Европа е приел, че на един затворник се полагат по шест квадратни метра жилищна площ. Именно на тази база се отчита пренаселеността в един затвор и когато тя надхвърли 20%, се смята, че е достигнато критичното ниво и че е задължително предприемането на специални мерки. Бихте ли ги посочили?- Става дума за комплекс от мерки, за които в момента нямаме достатъчно време да говорим. Но първото и най-важно нещо, което директорите на затворите в европейските държави имат право да сторят, е да издадат забранителна заповед за приемането на нови затворници. След това те съставят т. нар. изчаквателни списъци, в които са описани какви затворници предстои да бъдат освободени и какви осъдени е добре да бъдат приети, за да не се нарушава вътрешният баланс. Вие издали ли сте такава заповед? - Директорите на затворите в България нямат подобни правомощия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във