Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

2018: Годината на президентското вето

Изминалата 2018-а ще се запомни със седем случая, в които президентът Радев наложи вето на приети от Народното събрание закони. Но противно на воплите  на управляващите, които във всеки такъв акт  виждаха опит за конфронтация от страна на президента, тези негови реакции не бяха само израз на обтегнатите политически отношения между "Дондуков" 1 и 2. Те бяха и следствие от безпрецедентно ниското качество на законодателството, бълвано от това Народно събрание. Като под това "ниско качество" всъщност почти винаги се криеше откровен лобизъм и ясно разпознаваем конкретен икономически интерес. Или пък прозираше желанието на властта всячески да се изтръгне от контрола на съда и гражданите: чрез утежняване на достъпа до съд за хората, чрез повишаване  на съдебните такси, чрез ограничаване на възможностите за обжалване...

 

В самия край на годината президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалният кодекс, с които се дава  възможност да се  отлага  до 48 часа  уведомяването при задържане. Според президента "в приетия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за задължително уведомяване, са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство по своя преценка да дерогират европейските и международните стандарти. Те ще могат да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност). Открива се възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило...", предупреди държавният глава.

От началото на мандата на Радев, който встъпи в длъжност през януари 2017 г., това бе 12-ото поред вето, наложено на закон, приет от управляващото мнозинство в парламента. Първият закон, който той върна на Народното събрание, бе Законът за концесиите - това се случи само десет дни след церемонията, с която Радев зае новия си пост. Последваха още много други такива актове: вето бе наложено върху Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, върху Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, върху Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, върху Закона за държавната собственост, Закона за бюджета за 2019-а и други.

Управляващите от ГЕРБ обаче винаги преодоляваха ветото на президента и само веднъж дадоха отбой - за приетите от тях промени в закона за приватизацията. Но го направиха не толкова, защото разбраха, че са тръгнали съвсем напряко срещу интересите на гражданите. А защото стана публичен скандал. При това предизвикан от "свой: от патриотичиня вицепремиер (тогава) Валери Симеонов, който в прав текст каза, че промените в Закона за приватизацията ще обслужат Кирил Домусчиев. Макар че, както се оказа впоследствие, далеч не само Домусчиев щеше да спечели, ако този закон беше успял да мине - промените предвиждаха всъщност възможност да се преразгледат множество приватизационни договори, сключвани през годините, и да се облекчат условията по тях, включително и когато става дума за неизпълнени от страна на приватизаторите задължения.

Голяма част от отхвърлените от депутатите оспорвания на президента впоследствие отпътуваха към Конституционния съд. Последното дело, образувано пред Конституционния съд за 2018-та, е пак по искане на президента - по оспорения от него Закон за държавния бюджет за догодина. Президентът атакува частта от закона, която отклонява приходите от концесията на "Летище София",  от Сребърния пенсионен фонд, където им е мястото, а това може допълнително да разклати и без това едва оцеляващата ни пенсионна система. Другата част от Закона за бюджета за 2019-а, която атакува президентът, е свързана с предвидената "чистка" на държавната администрация от пенсионери. За докладчик по това дело е определен съдията Красимир Влахов - едно от съвсем пресните попълнения на Конституционния съд, бивш съдия от ВКС, избран за член на КС от квотата на парламента (включително и с гласовете на управляващите).

Facebook logo
Бъдете с нас и във