Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КРАДЕЦ НА РЕЛСИ ПРАЩА ПОЛИЦАИ БИЯЧИ В СЪДА

За пореден път деликатните отношения между ченгета и журналисти са подложени на тежко изпитание. Повод за това е новото развитие на стара случка от февруари т.г. с участието на полицаи от Осмо РПУ и техен клиент. На 2 февруари в предаването Голямата уста на Нова телевизия беше излъчен любопитен материал. От него става видно как двама полицаи млатят ром, задържан при кражба на релси в столичния квартал Дружба. От записа се вижда още, че след като вече са респектирали и профилактирали нарушителя, униформените проверяват съдържанието на джобовете му, а единият от тях вдига във въздуха нещо, приличащо поразително на банкнота.
Веднага след излъчването на журналистическия материал в ефир Софийската военноокръжна прокуратура пое разследването по случая с малтретирания ром в свои ръце и го възложи на прокурор Иво Петков. След осеммесечна работа, във вторник (30 октомври), магистратът Петков съобщи пред репортер на Параграф 22, че разследването вече е приключило. Изводът от прокурорската проверка е, че двамата полицаи трябва да бъдат предадени на съд. Вече е внесен обвинителен акт срещу тях в Софийския военен съд за нанасяне на лека телесна повреда (чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс). Ако бъдат признати за виновни, ченгетата могат да отнесат до две години затвор или пробация.
Иначе случката с материала има прелюбопитно развитие. Ден преди записът да бъде излъчен (1 февруари), директорът на Осмо РПУ комисар Венцислав Върбанов вече знаел за станалото и привикал полицаите Максим Мартинов и Виктор Янев да дадат обяснения за случката.
Описанията на действията по респектиране и усмиряване на крадеца на релси, които полицаите от Осмо РПУ дали на шефа си, са достойни за сборник хумористични разкази. С цел да не извърши опит за бягство лицето е заставено да седне на земята. На излъчения видеоматериал се вижда как полицай Янев е в близост до задържаното лице и тръгва към него, като многократното повторение на кадъра и ъгъла, под който е заснет, създава впечатлението за упражнено насилие, но всъщност не се вижда физически контакт между задържания Мирчев и Янев. Кадрите, които показват как полицай Мартинов разглежда документите на задържания и бърка в джоба на якето си, създават впечатлението, че той прибира нещо в джоба си, но не показват дали в действителност прибира някакъв предмет и какъв е той. Не сме отнемали незаконно вещи или пари на задържаното лице, пишат вдъхновено униформените с познание за разликата между художествената истина и житейската правда.
Своеобразен връх в литературния опит на двамата полицаи е обяснението им за предмета, който според записа единият от ченгетата държи във въздуха: Това е лична карта на брата на задържания. Носенето на чужда лична карта е често практикувано от извършителите на престъпления с цел да бъдат заблудени полицейските органи. Това налага много внимателна проверка на документите за самоличност, обясняват вещо полицаите.
Както в много случаи, и в този блестящ литературен откъс истината съвсем не е такава, каквато я описват авторите. Най-любопитното е, че към авторския колектив от двамата полицаи се присламчва и шефът им комисар Валентин Върбанов, който решава да внесе своя дял в художествената трактовка на епизода с малтретирания ром. Шефът на Осмо РПУ, разбира се, желае да направи това, движен от желанието да запази честта на пагона и ако може - да отърве подчинените си от по-задълбочена проверка. Комисар Върбанов съвсем обърква сюжета, като заявява, че въпросният предмет, размахван от единия полицай, всъщност е... рекламна банкнота от 50 лева. Според комисаря това ясно се виждало на записа.
Защо комисар Върбанов не е привикал тримата полицаи на очна ставка, след като е разбрал от излъчения материал, че подчинените му са с двата крака вътре и са го излъгали по най-безцеремонен начин, засега не е ясно. Вместо да разнищи случилото се докрай, той обаче пуска подчинените си от 1 март в отпуск, за да размишляват над станалото на спокойствие.
Веднага след разигралата се история пред репортер на Параграф 22 ченгетата се оправдаха, че всъщност са търсели в задържания крадец документи с вписани имена и телефони. Според тях ромът ги заплашвал с познанства и телефони нa важни хора и те се принудили да го обискират. На защитните им обяснения би завидял и ведомственият полицейски пресцентър: Да псуват и набеждават в побой полицаи си е най-редовна форма на общуване от страна на престъпниците. Случвало се е на ден по два-три пъти поне, но никой не е говорел за това, защото не представлява интерес, заявиха тогава униформените.
Колкото до мургавия крадец на релси, той е задържан за 24 часа в Районно управление Транспортна полиция, след което е освободен. В интерес на истината и на рома не му чист косъмът, като той също има предразположение към художествената интерпретация на живота. Когато разбрал, че късно вечерта на 2 февруари ще бъде излъчен запис, в който душманите му го налагат, чевръстият ром са разтърчал. Той тутакси намерил адвокат, който написал жалба до Софийската военноокръжна прокуратура (СВОП). Тя е внесена в прокуратурата само няколко часа преди да бъде излъчено предаването. А в нея мургавият крадец се оплаква, че полицаите са го били здраво, а на всичкото отгоре са го пребъркали и му откраднали 70 евро - една банкнота от 50 и една от 20 евро. И както се вижда от развитието на случката, жалбата има ефект.
Ще издържи ли обвинението срещу двамата полицаи, ще стане ясно от съдебния процес. Ако това стане, двамата полицаи ще трябва да преосмислят художествените прийоми, използвани от тях при отражението на действителността в писмена форма.
Иначе Христо Мирчев по душа и призвание си е истински рекордьор по задържания в полицията. Срещу него има заведени цели 31 преписки в различни столични РПУ. Почти всички от тях са за кражба (чл.194 от Наказателния кодекс) и за грабеж (чл.198 от НК). Освен това Мирчев е задържан веднъж и за нанасяне на телесна повреда (чл.131 от НК). Последната преписка срещу Мирчев е от края на 2006 г. за хулиганство (чл.325, ал.2 от НК). Тогава той е прибран в столичното Първо РПУ за съпротивление на орган на властта. Ясно е, че Мирчев има достатъчно житейски опит, който би му дал аванс в тъй тънката област на литературното творчество. Остава да видим чия литературна школа ще получи приза на съда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във