Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОПТИМИСТИЧНО

Откакто разбрах защо делото за голямата контрабанда на Ники Пилето се мота е все още из прокуратурата и съда, получих шум в ушите.
Преди четири месеца прокурорът пратил обвинителния акт в съд, където не му е мястото. А оттам пък се усетили толкова късно, че едва завчера го адресирали за където трябва. Като добавим и още два-три месеца, докато тръгне делото, после три-четири месеца болнични на свидетели, адвокати, подсъдими и други - и, айде, годината свърши...
При това положение селеногин не помага. Шуми, та направо ми се къса сърцето. И все по-отчетливо отвътре някакъв глас, с обреченост гробовна, нарежда: къде отива тая съдебна система, падениеее...
Тук и трибестанът е безпомощен, казвам на висок глас, опитвайки се да надвия шума.
Разгеле, вчера ми просветна. Чета обява на Ботевградския районен съд. Така и така, търсим човек, който да отговаря на следните изисквания - инициативност, оперативност, комуникативност и способност за работа в екип.
Е, викам си аз, има надежда за системата, търсят се качествени хора. Такива, дето няма да чакат като онзи прокурор и онзи съдия да дойде Второто пришествие, за да си свършат работата. Шумът почти утихва.
Светлината обаче мигом изчезна, а гласовете пак се появиха, щом прочетох, че съдът си търси най-обикновен... чистач. Инициативен, оперативен, комуникативен, работещ в екип... Може би тия в Ботевград са си надвили на масрафа, след като търсят чистач с качества на окръжен прокурор? А какви ли са им съдиите, а, представяте ли си?!
Взех си дипломата за средно образование, написах си автобиографията и тръгвам към Ботевград. Дано не съм закъснял...

Facebook logo
Бъдете с нас и във