Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС в атака за съдебния бюджет

През последните няколко седмици една важна новина премина покрай ушите на българите, без никой да й обърне внимание. Докато хората се залисваха с поредната порция стратегии за реформи, с идеи за мегаструктури за борба с корупцията и с още по-корупционни мегаскандали, те така и не чуха, че Висшият съдебен съвет е взел решение да даде на съд бюджета на държавата заради "замразените" заплати на магистратите. И че готви атака пред Конституционния съд, от който ще се иска спешна позиция по спора между финансовия министър Владислав Горанов и ВСС за това чие е задължението да осигури парите за изплащането им.

На 26 март ВСС прие проект на искане да бъде обявен за противоконституционен чл.2, ал.5 и ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 година. И го изпрати на председателите на ВКС, на ВАС и на главния прокурор, за да бъде сезиран чрез тях Конституционният съд - защото ВСС няма правомощията да го направи.

Първият от двата атакувани текста урежда възможността ВСС да изразходва до 5 000 000 лв. от наличностите по сметките си от предишни години, за да покрива неотложни разходи в системата - но само ако с това не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет. А вторият гласи, че през 2015 г. неизпълнението на собствените приходи на съдебната власт от държавни такси по дела няма да се покрива с допълнителна субсидия от централния бюджет.

Да припомним, че бюджетът на съдилищата за тази година възлиза общо на 473 млн. лева. Очаква се от държавни такси съдебната власт да прибере 120 млн. лв. като собствени приходи.

Проблемът е именно в тези собствени приходи, защото в последните години тенденцията е една и съща - те намаляват. А това е съвършено обяснимо - доста хора вече нямат пари за ядене, камо ли за спорове в съда. Отделно и търговските дела се топят заедно с броя на оцелелите търговци. Расте май само броят на процесите за неплатени възнаграждения на работници, които обаче са освободени от държавни такси и не носят приход на Темида.

Намаляването на делата създава и проблемите с парите в съдебната власт. Вече стана традиция всяка година ВСС да проплаква, че средствата за издръжка на съдилищата не стигат и че съдебните сгради заплашват да хлопнат кепенци заради неплатени сметки за ток и парно. В резултат пари за издръжка се намират веднага и "по спешност" им се превежда допълнителна субсидия.

Със заплатите обаче нещата стоят другояче. От времето на Симеон Дянков насам те са непрекъсната ябълка на раздора между съдебна и изпълнителна власт. И в тази битка ВСС поне досега не успя да спечели - нито победа, нито съмишленици. 

Всъщност истината е, че магистратите са си прави. Защото заплатите им, макар и в пъти по-високи, отколкото са повечето възнаграждения в частния сектор, не са осъвременявани от 2012 г. насам. За разлика от надниците на всички останали групи служители, накацали на държавната ясла. За същите тези години, в които магистратските заплати бяха "замразени", растяха тези на депутатите, на държавните чиновници, на конституционните съдии, че дори и на тримата "големи" в съдебната власт - председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Само на редовите магистрати това не им се случи. А този "двоен стандарт" няма как да не поражда недоволство.

Размерът на заплатите в съдебната власт се определя от ВСС - поне така пише в Закона за съдебната власт. Пак според същия закон основните месечни възнаграждения за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност са фиксирани - двойният размер на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. С други думи, ВСС е длъжен да държи заплатите "завързани" към този минимум - двукратния среден размер в бюджетната сфера. И когато той расте, би следвало ВСС да вдига и заплатите на съдиите, прокурорите и следователите.

Само че не става така. И ВСС нищо не може да направи, защото друг един закон - за публичните финанси, забранява на съвета сам да увеличава възнагражденията, ако не е актуализиран бюджетът на съдебната власт. А за да се вдигнат заплатите, са нужни 25-30 млн. лева. Те няма как да се прелеят към съдиите без корекции в Закона за бюджета на държавата за 2015 година. ВСС обаче няма законодателна инициатива, депутатите също не могат да помогнат, когато става дума за бюджетен закон - нужно е министерско рамо. Затова ВСС скърца със зъби и се моли на министрите, защото друго всъщност не може да направи. А междувременно се обръща в "закононарушител", тъй като задължението за актуализиране на магистратските надници тежи върху него.

Това обясниха членовете на ВСС на финансовия министър Владислав Горанов, който им отиде на крака, за да им каже, че пари в бюджета няма. Но им подхвърли, че ако толкова много им пречи да нарушават закона, като не вдигат заплатите на съдиите така, както пише в него - той може да се промени.

Всъщност надали във ВСС изобщо са очаквали да чуят, че държавата ще даде пари за увеличаване на заплатите за съдебната власт. Позицията на финансовия министър им беше ясна отпреди. Но след шамарите от Брюксел, след скандалите около Владимира Янева, Румяна Ченалова, Петьо Еврото, след продължаващите обвинения в безпринципно кадруване ВСС имаше нужда от глътка въздух и спокойствие. А темата със заплатите като никоя друга сплотява магистратите в страната.

Непреклонността на Горанов, граничеща с непремерена арогантност, обаче им дойде в повече. Затова предизвика реакция не само от ВСС - подкрепа дадоха и Съюзът на юристите в България, Асоциацията на прокурорите и Съюзът на съдиите.

Длъжни сме да уточним, че жал към Радините вълнения на ВСС изобщо не изпитваме. Дори напротив - считаме, че вината за невъзможността да се актуализират заплатите тежи изцяло на съдебното "правителство". Защото ако за всичките тези години кадровиците от ВСС се бяха понапънали и бяха успели да направят норми на натовареност, ако бяха започнали да "редуцират" съдилища, парите в системата щяха да стигат. Защото Владислав Горанов също е прав - не може до безкрайност да се наливат все повече и повече пари в една каца без дъно, в една напълно отказваща да се реформира система, в която сякаш времето е спряло в блажените години от "разцвета на социализма".

Въпросът с патовата ситуация, в която е поставен ВСС, обаче е чисто правен и в него няма място нито за емоция, нито за политически пристрастия. Защото той отново прави актуален стария проблем с тънката червена ивица, която бележи разделението на властите и невъзможността едната да държи в зависимост другата. Както и за независимостта на съдебната власт и за границите на тази независимост. А това е проблем далеч по-важен от заплатите на магистратите. Той засяга цялото ни общество и начина, по който искаме да живеем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във