Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Гърмете умно в неизбежната държава!

Този  път не е толкова новина, колкото статистика. Поредният сблъсък на тема "неизбежна отбрана" предизвика протести в подкрепа на пловдивския лекар Иван Димитров, но публичният гняв няма да промени нищо. Случаят с убийството на рецидивиста Жоро Джевизов - Плъха ще бъде приключен според закона, но усещането за беззаконие ще остане непокътнато. 

В разгара на недоволството от задържането на медика прокуратурата си изигра "правилно" картите. Малко след като неколцина дежурни (медийно) - адвокати, побързаха да оневинят рентгенолога, държавното обвинение изсипа куп доводи в обратната насока. Според разследващите Плъха е застрелян не в апартамента, а пред гаража на Димитров, след като той наблюдавал действията на престъпника - подготовката му за обир - в продължение на половин час. Обратно на версията, че съпругата на лекаря си била вкъщи с двете им деца, се оказа, че той бил сам, а семейството му - в техен имот в село Крумово.

Нямало и данни за съучастник на крадеца, в когото докторът изпразнил пълнителя на незоконно притежавания "Валтер". Нито пък била правдоподобна версията му, че е нападнат и ранен с нож, след като бил замерян с метални предмети. Димитров действително имал прорезна рана на крака си, но разследващите подозират че си я е нанесъл сам в опит да представи случая като самоотбрана. Вместо да позвъни на спешния телефон 112, той извикал приятели и роднини, които да му помогнат за изопачаване на фактите. Заедно събирали гилзи и чистили кръв, което било заснето от охранителни камери. В добавка направили неуспешен опит да убедят собствениците им видеото да бъде изтрито. Пистолетът бил укрит, а лекарят измил ръцете си, за да заличи следите от него. В дома на Димитров разследващите открили незаконни боеприпаси и измит нож, с който той твърдял, че е нападнат.

В дрехите на Джевизов пък били открити отвертка и специален нож за взлом, но нямало признаци той да е ваден и използван. Ръководството на Пловдивската окръжна прокуратура не пропусна да изрази недоволство от прибързаните коментари на адвокатите и на свой ред заяви, че има   виждания за промени в наказателното законодателство.

При тези обстоятелства обвиненията срещу лекаря за умишлено убийство при превишаване пределите не неизбежната отбрана и за незаконно притежаване на оръжие са неизбежни.  С известни резерви може да се приеме и тезата на държавното обвинение за освобождаването на медика от ареста с най-леката мярка за неотклонение. Прокуратурата едва ли е пропуснала да отчете натиска "на улицата", но е факт че профилът на обвиняемия не предполага извършване на друго престъпление и опит да се укрие от властите. На практика този първоначален ход на делото е възможно най-добрият за всички, но ще е чудо, ако то не завърши с осъдителна присъда.

Протести тепърва ще има, а лекарят, изглежда, решен да се възползва от подкрепата. "Аз им благодаря от сърце! Разбирате ли - аз не мога да изкажа благодарността си към тях! Това е подкрепа към всеки, която аз бих направил също, просто наистина чашата преля. Наистина не ви пожелавам на никогоот вас, на никой българин - тия изроди, които постоянно се подиграват с нас - да причинят на някой подобно нещо", заяви след напускането на ареста лекарят. И добави, че не се чувства престъпник, а жертва, тъй като е обиран вече шест пъти. При това самата прокуратура изложи детайли, които са в негова защита - че преди да стреля в Плъха, е произвел предупредителен изстрел, след което крадецът продължил да го замеря с каквото му попадне.

Междувременно представители на управляващата коалиция заговориха за промени в института на неизбежната отбрана. Последният опит за разширяване на нейните предели беше направен през 2012 г. с внесен в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Предложеният от трима депутати от "Атака" текст за промяна на чл.12, ал.3 от кодекса беше кратък, но повече от съдържателен.

Станислав Станилов, Любомир Владимиров и Павел Шопов предложиха нападнатият да може да отвърне решително на нападателя, без да се опасява от наказателно преследване не само в жилището си, но и във всеки друг имот или движима вещ (напр. автомобил), които е защитавал. Предвиждаше се още ответният удар да бъде безпощаден не само когато нападателите посягат на онзи, който го нанася, но и на трети лица. В добавка се искаше за неизбежна отбрана да бъдат смятани и случаите, в които нападателят е засегнат от предварително взети мерки срещу евентуално нападение (например заредена бомба).

Тримата депутати предложиха разпоредбата да добие следния вид: Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, които е защитавал, или намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя.

В мотивите към проекта си атакистите сочеха изключително усложнената криминогенна обстановка в страната, която налага непрекъснато да се осъществяват сериозни изменения в различни институти и състави на НК. Твърдеше се, че заради неясните и пестеливи формулировки в уредбата на неизбежната отбрана институтът не е в крак с изискванията на живота, с наказателноправната практика и не дава адекватна защита на проявилите смелост, отговорност и чувство за дълг в защита на свой, чужд или обществен интерес. В резултат се създава опасност от наказателно преследване срещу тях, въпреки че са отблъснали противоправно действие на нападателя.

С такива промени институтът на неизбежната отбрана би приел съществени белези на сходния му институт на крайната необходимост. При нея онзи, който отблъсква нападението, защитава не себе си, а държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност. Изисква се обаче причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените. С предложените тогава от "Атака" поправки би било вече без значение дали си нападнат в своя дом, или това става във всеки друг имот. При това не е необходимо той да е жилищен, а може да е практически всеки имот, стига нападнатият да го е защитавал или да е защитавал себе си.

За разлика от действащата уредба, правото на защита се отнася и до движимите вещи, като неясен изглежда само обхватът на изискването нападнатият да се намира в границите на вещта - дали става въпрос за вещи, в които той може да се вмести като например самолет, влак, автомобил и т. н., или за всяка движима вещ, която е в близост до него. Без значение е и правното основание, на което той се намира в имота или вещта - може да е собственик, но може и да е попаднал случайно там по време на нападението. Под взети предварително мерки срещу евентуално нападение пък се имат предвид случаите на поставяне на взрив, газ, огнестрелно оръжие, пускане на ток по оградата и други подобни, докато стопанинът го няма.

За нуждата от промяна на института на неизбежната отбрана се изказа тогава в прав текст и бившият главен прокурор Борис Велчев. С уговорката, че при доказана неизбежна отбрана законът дава възможност за присъда, различна от затвор, той настоя, че трябва да бъдат посочени по-ясно правата на гражданите при защита от нападение. Подчертавайки, че чл.12 в НК е един от малкото текстове, насочени предимно към гражданите, а нетолкова към съда, главният прокурор поиска поправка, която да обясни на хората "по много понятен, простичък и житейски разбираем начин", как имат право да се защитават и до каква степен могат да увреждат нападателя си. С оглед изявленията на правозащитници, че съдебната практика е изяснила прилагането на неизбежната отбрана, главният прокурор заяви, че чл.12 в сегашната му редакция е ясен за практикуващите юристи и за теоретиците, но не и за гражданите.

Институтът на неизбежната отбрана остана в безтегловност още през 1997 година. Тогава мнозинството в 38-ото Народно събрание от ОДС вкара в НК детайлно описание на случаите, в които неизбежната отбрана не се възприема като превишена, независимо от уврежданията, които нападнатият причинява на нападателя. В новосъздадената ал.3 на чл.12 бяха предвидени шест хипотези, при които, независимо от характера и опасността на защитата, няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е извършено от две и повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

Текстовете бяха атакувани обаче пред Конституционния съд и той се произнесе, че точки 1, 2, 4 и 5 са в разрез с основния закон. Разпоредбата по т.3 остана само в частта й за нападението чрез проникване с насилие или с взлом в жилището. Текстът по т.6 не беше пипнат, но той е и безсмислен, тъй като преповтаря основното правило, че отбраната трябва да съответства на нападението. На практика правото на нападнатия да се защитава, както намери за добре, е признато само в случаите, когато е нападнат в жилището си и нападателите са проникнали там с насилие или с взлом. В решението на КС беше пояснено все пак, че понятието жилище следва да се тълкува широко и в него влиза всеки обект, който се използва за обитаване, в това число и вилна сграда. Ако обаче си нападнат в стопански обект, включително на работното си място, трябва да пазиш нападателя. Деликатно трябва да го отблъснеш и в случаите, когато е влязъл в жилището ти без насилие или взлом, а е използвал да речем обстоятелството, че някоя врата е оставена отворена.

В дъното на проблема е спорът дали изключването на обществената опасност при неизбежната отбрана трябва да стане с въвеждане на отделни хипотези или въз основа на общото правило за съответствие на отбраната с нападението. Това правило е изтълкувано от Пленума на Върховния съд и е в основата на досегашната съдебна практика. Според това тълкуване превишаване на пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.

Прилагането на правилото по всеки отделен казус си остава обаче нож с две остриета. Юристите, които са против въвеждане на конкретни текстове, настояват, че единственият начин да се стигне до справедливо решение е цялостната преценка на доказателствата в конкретния случай. Според тях опитите да се регламентират отделни житейски ситуации съдържат повече рискове, отколкото гаранции за справедливост. Привежда се като аргумент и наличието на института на мнимата неизбежна отбрана - случай, когато човек решава, че го нападат, а обективно нападение не съществува. Според чл.14 от НК незнанието на фактическите обстоятелства изключва умисъла. Ще рече - онзи, който се е объркал, решавайки, че го нападат, не може да бъде съден за извършване на умишлено престъпление. За непредпазливо обаче може, освен ако самото объркване не се дължи на непредпазливост.

Ясно за юристите, но объркано за хората, които отдавна не протестират по повод на конкретни случаи, а изливат гнева си срещу системата. А там неясноти няма, защото фактите са безспорни и не се нуждаят от доказване. Престъпността е правопропорционална на управленското безхаберие и властовата корупция, а за гражданите остава да бранят правата си с... оръжие. Най-сигурното е обаче, че разширяването на пистолетното право в тази обстановка ще има катастрофални последици. Освен ако за един народ няма нещо по-катастрофално от липсата на държавност.

 

ТПС 

Д-р Иван Димитров се оказа подготвен за физическата защита, но не и за правната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във