Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОНЕЖЕ, ЗАЩОТО, ВЪОБЩЕ, ИЗОБЩО

Вторник, 12.30 часът. Над София ръми дъждец. Време, неприятно за бира на тиферич или за сладка раздумка в градинката пред Народния театър Иван Вазов. По пейките пред храма на Мелпомена няма кьорав шахматист. С две думи - адска скука. И изведнъж пред парадния вход на президентството се изсипва многолюдна шарена тумба журналисти, които със странен блясък в очите започват да се щурат насам-натам. Неколцина гръцки туристи, разочаровани от семплата церемония по смяна на караула пред президентството, улавят мига и с любопитство чакат нещо да се случи. И го дочакаха. ...Стъклените двери на президентството се открехват мъничко и през зирката се промушват снажен гологлав здравеняк и по-нисичка персона с огромни мустаци. Тутакси двамата потъват сред журналистическите тела, над които безполезно стърчат две-три телевизионни камери... Общо туристическата атракция продължава около час. А в края й по-наблюдателен грък е изчислил, че няколко девойки и един симпатяга с фотоапарат са навъртели около километър, сновейки от едното кьоше на президентството до другото. Пътешествениците така и остават в пълно неведение кого тъй стръвно преследват представителите на трийсетина (поне) национални и регионални медии. За всеки случай обаче те си правят по една-две снимки край две от камарите от тела и телевизионни камери. Като доказателство, че чуждата екзотика може да бъде открита на най-невероятни места. Някъде около около 14 ч, гръцките туристи окончателно осъзнават, че българският президент не се е срещал с нито Роналдо, нито с Михаел Шумахер. И направо онемяват, като разбират, че току-що е бил учреден Съвет за координация на борбата с престъпността към президента, а в България (едва ли не) управлява мафията. Един от гърците се опитва да попита защо президентската администрация държи журналистите на дъжда, но въпросът му увисва във въздуха. Репортерите се юрват към жълтите павета на бул. Дондуков, защото някой разпознава в един от случайните минувачи заместник-председателя на Върховния касационен съд Румен Ненков. Едва ли през последната година някога се е разигравал друг, толкова агресивен по своята нелепост, фарс. Само две седмици след трите престрелки в столицата (срещу Алексей Петров, срещу Димитър Джамов и срещу Илиян Версанов) и внушителната каскада от срещи между представители на съдебната, законодателната и изпълнителната власт, на 27 август (вторник) откъм Дондуков 2 долетя вестта, че българският народ е обречен още дълго да бъде жертва на криминални престъпници и бели якички с криминални уклони. И който не вярва на подобна констатация - нека се вгледа в списъка на учредителите на Съвета за координация на борбата с престъпността и да преброи колко от тях имат право да поемат ангажименти от името на ведомството или политическата сила, които представляват, и колко от тях са пратени от куртоазия.В отбора на правоимащите са президентът Георги Първанов, главният прокурор Никола Филчев, председателят на Върховния административен съд Владислав Славов, и.д. директорът на прясно-прясно възстановената Национална следствена служба Румен Георгиев и председателят на СДС Надежда Михайлова. Обора на останалите представяха заместник-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков, заместник-министърът на правосъдието Севдалин Божиков, заместник-министърът на вътрешните работи Румен Стоилов, депутатката Румяна Георгиева от НДСВ, Младен Червеняков от БСП и Ахмед Юсеин от ДПС. МВР присъстваше в лицето на главния си секретар ген. Бойко Борисов, но той излезе от президентството безмълвен и намръщен, като човек, който си е опропастил още един работен ден.В миналия брой на БАНКЕРЪ изразихме опасение, че идеята за учредяването на Съвета за координация на борбата с престъпността може да излезе ялова. Ако за пореден път хората, от които зависи спокойствието и сигурността в държавата, се скупчат около свирката на локомотива, а не около лопатите, въглищата и котела. Тоталното нежелание на участниците във водевила да се изправят лице в лице с насъбралите се журналисти и на прост български език да обяснят на обществото какво смятат да правят по-нататък, потвърди песимизма ни. Единствените две изключения бяха заместник-председателят на ВКС Румен Ненков (отделил на медиите около пет минути) и Надежда Михайлова (говорила с журналистите около десет минути). Всички останали се измъкнаха по терлици, докато главният прокурор направо се дематериализира. Държавата трябва да се надигне с цялата си мощ срещу организираната престъпност в защита на интересите, на правата, на собствеността, на здравето и живота на хората... За пореден път в рамките на няколко месеца след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (16 април тази година - бел.ред.) държавата демонстрира много ясна воля за организиран отпор срещу добре организираната престъпност в България... Принципно ние трябва да си дадем сметка, че първото необходимо условие в този посока е да свием икономическата територия на организираната престъпност... Вече е в ход усилена подготовка... Всичко, свързано с дейността на така наречените силови групировки - фирми, данъци, дейност, трябва да бъде внимателно проверено....Това е част от словото на държавния глава, с което той се опита да убеди учредителите на съвета, че не вдигат поредната пушилка в очите на обществеността. В края на въпросното слово обаче държавният глава окончателно разби на пух и прах всякакви такива надежди. Едва ли има смисъл да изреждаме всичко онова, което Георги Първанов поднесе на учредителите като изводи и обобщения, дело на неговите експерти. Не за друго, а за да не ставаме банални. Петте предложения на президента за усъвършенстване на наказателния процес (за които през седмицата се изписа достатъчно) се оказаха стари като света. Или поне като българската демокрация. До момента обаче нито една от политическите сили, управлявали от 1989 г. насам, не пожела да направи нещо съществено по въпроса. На всичкото отгоре въпросните президентски идеи излязоха от устата на главния прокурор още на 21 август, когато на срещата между Георги Първанов, Никола Филчев, Георги Петканов и Бойко Борисов се роди идеята за създаването на Съвета. Оказа се, че още един учредител (освен Георги Първанов) е предложил тема за разговор, подминат от останалите около кръглата маса. Според главния прокурор било крайно време в МВР, прокуратурата, следствието и съда да се създадат специални звена за борба с организираната престъпност. Като оставим настрана емоциите, все пак бихме попитали какво точно са Националната служба Борба с организираната престъпност в МВР и доскоро съществувалата Специализирана следствена служба, където по закон трябва да влизат всички такива дела? Колкото до прокуратурата и съда, въпросното предложение просто е неприложимо. За да се създадат такива звена, е необходимо хората в тях да са компетентни (до съвършенство) в разследването на следните видове престъпления: поръчкови убийства, трафик на хора, контрабанда, отвличания с цел откуп, въздушно и морско пиратство, трафик на дрога, проституция, нелегален хазарт, търговия с културно-исторически паметници, пране на пари и тъй нататък. Защото, според експерти на ООН, съвременната огранизирана престъпност (в която равноправен член е и родната мафия) си вади хляба най-малко по 17 различни (и взаимно преплетени) начини.Също толкова банално прозвучаха и пожеланията на държавния глава за необходимостта от чисто нови Наказателен кодекс и Наказателнопроцесуален кодекс, от ограничаването на разрешителните и лицензионни режими, от разширяване принципа на прозрачност и публичност при възлагане на обществени поръчки и тъй нататък. Все неща, които само онзи, който не е дошъл на власт, не е обещавал, че ще оправи.Всъщност - най-яркото доказателство за по-нататъшното безсмислие от съществуването на съвета е, че никой не знае кога ще е първата му работна сбирка. Всички опити да научим кога е заветната дата и дали изобщо ще има някаква по-нататъшна координация на борбата с престъпността се увенчаха с пълен неуспех. Единственото, което успяхме да научим, е, че съветът щял да се събира поне веднъж на два месеца или при... необходимост. Което не е никаква новина, тъй като отдавна всички свикнахме с престрелките по улиците. От тази гледна точка дали както е тръгнало, този съвет няма да стане постоянно действащ работен орган?

Facebook logo
Бъдете с нас и във