Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

А БЯХМЕ СИНИ...

На пръв поглед скандалът между главният прокурор Никола Филчев и бившия премиер Иван Костов избухна от нищото и вероятно ще заглъхне като десетки подобни разправии между държавното обвинение и опозицията през годините. Основание за подобен извод е едно правило, действащо от 1992 година. Тогава СДС назначи за главен прокурор своя човек Иван Татарчев, а през 1999 г. го смени с друг свой човек - Никола Филчев. Нито веднъж обаче държавното обвинение не внесе в съда дело, образувано срещу... човек от властта. Така беше по време на многоцветното югоембарго, така беше по време на червените банкови фалити, така беше и по време на синята приватизация. Случаят с предварителното производство срещу бившия директор на Националната служба за сигурност (НСС), образувано по отдавна мухлясалия доклад за корупцията, също не прави изключение от правилото. Въпросното четиво е писано точно преди пет години и е предадено на тогавашния министър-председател Иван Костов на 15 декември 1999 година. Седмица по-късно той смени десет свои министри (трима от които бяха и вицепремиери) и... нещата приключиха. По онова време главен прокурор на България пак беше Никола Филчев, но държавното обвинение остана съвсем безучастно по съдържанието на корупционния доклад. Една от вероятните причини за тогавашното бездействие на прокуратурата е, че тя не е била сезирана за евентуалните престъпления на министрите, описани в четивото. Това обаче не е съвсем вярно, защото, след като връчиха корупционния доклад на министър-председателя, авторите на четивото - директорът на НСБОП ген. Кирил Радев и директорът на НСС ген. Атанас Атанасов, дадоха специална пресконференция. На нея сдържано преразказаха съдържанието на четивото, описаха как в него са включени имената на 377 държавни и общински служители и как сред тях няма нито един министър. Още тогава - в средата на декември 1999 г., главният прокурор можеше да се самосезира, съгласно разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), и да изиска от премиера Иван Костов (или от двамата генерали) както доклада за корупцията, така и стенограмите на специалните разузнавателни средства, използвани за неговото съставяне. Година по-късно - през декември 2000 г., един столичен всекидневник тиражира доста голяма част от доклада за корупцията в пет последователни броя. От публикациите стана ясно, че през декември 1999 г. двамата генерали са излъгали, че в доклада не фигурира името на нито един министър, защото в четивото са били описани подвизите на доста от членовете на първия кабинет на Иван Костов - Богомил Бонев, Валентин Василев, Вихлем Краус, Евгений Бакърджиев, Ванцислав Върбанов и т. н. Досущ като през 1999 г. прокуратурата отново остана безучастна, въпреки че НПК й дава право да се самосезира и да образува следствени дела по публикации в медиите. За първи път обществеността разбра, че около съдържанието на доклада има някакво раздвижване едва когато СДС (все още единен) и Иван Костов вече бяха в опозиция - през есента на 2001 година. След скандален телевизионен диспут между тогавашния държавен глава и кандидат за втори мандат Петър Стоянов и неговия опонент ген. Богомил Бонев от Върховната касационна прокуратура официално съобщиха (на 16 ноември 2001 г.), че президентът Петър Стоянов е предал лично корупционния доклад на главния прокурор Никола Филчев. Въз основа на данните в този доклад прокуратурата е наредила конкретни разследвания. Някои обвинителни актове са внесени в съда, а за други предстои да бъдат внесени, се казва още в тогавашното съобщение на ВКП. На широката общественост бяха спестени подробностите кога Петър Стоянов е предал на Никола Филчев скандалния доклад, но това не е толкова важно.По-интересното е защо главният прокурор и бившият премиер решиха точно сега да отупат прахоляка от корупционния доклад и да произведат скандала между тях. Първият и най-бърз отговор гласи, че Иван Костов е взет на мушка, защото иска да извади прокуратурата от съдебната система и да я прати в изпълнителната власт. Това обаче е невъзможно, защото е в правомощията на Велико народно събрание. Втората версия гласи, че главният прокурор компрометира предизборно Демократи за силна България, за да осигури втори мандат на жълтите и... на себе си. Тази хипотеза също не е много състоятелна, тъй като изборната победа на НДСВ и ДПС е почти сигурна и те едва ли биха спазарили подкрепа (независимо от кого) на такава висока цена. И тук се стига до третата хипотеза, на която малцина засега обръщат внимание: главният прокурор се е прицелил в поста на Иван Григоров, който освен председател на Върховния касационен съд и стопанин на Съдебната палата продължава да е заклет костовист (по неговите собствени думи, изречени през лятото на 2001 година). Ето това е причината, твърдят осведомени, главният прокурор да предприеме обходната маневра с ген. Атанас Атанасов доклада за корупцията отпреди пет години, индиректните заплахи срещу бившия премиер и... прокурорските подмятания за далаверите около ремонта на Съдебната палата. На жълтите им трябва поста главен прокурор на Република България, а на Никола Филчев му трябва спокойствието на Върховния касационен съд, обобщиха анализаторите на Параграф 22. А непосредствено преди редакционното приключване на броя (петък, 26 ноември) откъм Съдебната палата долетя и първото доказателство за тази версия: Военноапелативният съд пусна ген. Атанас Атанасов на свобода срещу подписка. С други думи, поне до момента няма категорични доказателства, че информацията в доклада за корупцията е невярна или манипулирана. В противен случай той щеше да изгние зад решетките, защото е уличил в несъществуващи престъпления близо 400 души, сред които и един футболен отбор от министри...

Facebook logo
Бъдете с нас и във