Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

А ПОДЧИНЕНИТЕ МУ ВИНАГИ ЩЕ ГО ПОЧИТАТ...

В началото на месеца Борис Велчев направи нещо, което част от анализаторите на процесите в съдебната система побързаха да определят като гениален ход, а други - като грешка и отстъпление от обещанието му за генерална реконструкция на държавното обвинение.
На 1 март, след приключване на редовното заседание на Висшия съдебен съвет, новият главен прокурор информира медиите, че започва проверка на свършеното и несвършеното в прокуратурата през последните пет години. В момента се уточняват критериите, по които ще бъде извършена тази проверка, но тя няма нищо общо с призивите на опозицията, заяви тогава Борис Велчев и допълни: Нямам намерение да правя някаква конкретна ревизия на работата на Никола Филчев, защото въз основа на резултатите от проверката ще си направя изводите за състоянието на прокуратурата.
Истината обаче е много простичка и тя, както гласи крилатата фраза, е... някъде по средата между стратегическия ход и компромиса.
От една страна, наистина изглежда странно, че Велчев ще проверява работата на прокуратурата само през последните пет години, т. е. от началото на 2001 г. до началото на 2006 година. Поводът за това учудване се крие във факта, че именно в началото на мандата си Никола Филчев превърна прокуратурата в перфектно смазана машина, която тръгва и спира само с едно леко натискане на бутона. От друга страна обаче, този ход на Борис Велчев наистина може да бъде признат за стратегически или за мъдър. И то само поради една причина. Никола Филчев управляваше своята империя по възможно най-простия и ефективен начин - чрез десетина свои богоизбрани подчинени от Върховната касационна прокуратура (ВКП) и без да проявява абсолютно никакво лично отношение към делата, обсъждани в публичното пространство. Така, както се командва войска - Той издава устни заповеди на хората от най-близкото си обкръжение, а Те (в зависимост от случая) или се обаждат по телефона на онзи редови прокурор, на когото трябва да се обадят, или се подписват под съответното постановление.
Ето защо дори и да ревизира цялостната дейност на предшественика си, Борис Велчев едва ли ще открие нещо толкова сензационно, че да хвърли в екстаз критикарите на Никола Филчев. Без значение за какво иде реч - за прокурор, наказан или пенсиониран, защото е отказал да се подчинява; за манипулиране на дело, в което става дума за много пари, или за големи интереси; за образуване на поръчково наказателно производство с цел натиск върху политически противник или елиминиране на конкретен бизнес конкурент.
Примерите в това отношение са десетки, ако не и стотици на брой, но стандартната процедура винаги е била една и съща: с голи гърди пред амбразурата са заставали само определен брой висши магистрати - заместник-главният прокурор и шеф на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев и неговите подчинени Цеко Йорданов, Спартак Дочев, Николай Ганчев, Ангел Илиев и още неколцина техни колеги. (Допреди година и половина-две в тази група влизаше и Петьо Петков, но в суматохата около назначаването на административните ръководители в съдебната система - март-септември 2004 г. - той предпочете да се прехвърли на работа във Военноапелативния съд.)
Има и още една причина, поради която персоналната ревизия на Никола Филчев е обречена на пълен провал. Нейното обяснение обаче е малко по-сложно и затова трябва да бъдат припомнени няколко ключови случки от по-далечното минало.
В края на 1998 г. управляващото мнозинство на ОДС разби Националната следствена служба на 28 окръжни следствия и на една Специализирана следствена служба (СпСлС). Освен това на 22 юли 1999 г. сините ремонтираха Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) така, че правомощията на спецследствието (оглавявано по онова време от вечния врат на СДС - Бойко Рашков) да бъдат максимално ограничени.
Според чл.172а от действащия тогава НПК, около 90% от престъпленията се разследваха в окръжните следствия, като за Специализираната следствена служба (днес - Национална следствена служба) бяха оставени само няколко групи престъпления: срещу държавата и държавната тайна, отвличане и изнудване, подбуждане към расова вражда и омраза, подкуп, изпиране на пари, посегателства срещу транспорта и съобщенията, промишлени аварии, както и престъпления срещу мира и човечеството.
В интерес на истината, за да не изглежда всичко това като синя война срещу непокорния Рашков (впоследствие той до такава степен почервеня, че дори влезе в 39-ото Народно събрание от листата на Коалиция за България), управляващото мнозинство остави на Специализираната следствена служба (СпСлС) още една група престъпления - по чл.321 от НПК, гласящ следното: Който образува или ръководи група, съставена с цел да върши престъпления в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
На пръв поглед това означаваше, че най-опитните следователи в страната (за да започне работа в СпСлС, кандидатът трябваше да има най-малко осем-годишен юридически стаж) трябваше да разследват абсолютно всички форми на организирана престъпна дейност, независимо какво престъпление беше извършено - контрабанда, трафик на крадени леки коли, далавери с недвижими имоти, търговия с наркотици или показно убийство.
Нищо подобно обаче не се случи, защото сините оставиха на Никола Филчев (по онова време той все още се ползваше с пълното доверие на Иван Костов) възможност да контролира не само потока на делата към спецследствието, но и работата по тях. В споменатия вече чл.172а от НПК те записаха, че когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и когато това се налага от значителен обществен интерес, главният прокурор на Република България може да разпореди разследването на дела по ал.2 (т. е. - делата в окръжните следствия - бел. ред.) да се извърши от следователите от Специализираната следствена служба (ал.3). А чрез ал.4 от същия член категорично постановиха: Главният прокурор на Република България може да разпореди надзора и ръководството върху следователя по дела, разследвани от Специализираната следствена служба, да се извърши от определени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура.
Използвайки току-що цитираните законови разпоредби, Никола Филчев до такава степен затегна кранчето с делата на Специализираната следствена служба, че по едно време (2000-2001 г.) магистратите там оправдаваха заплатите си предимно чрез изпълнението на международни съдебни поръчки. Причината бе, че всички по-пиперливи предварителни производства бяха разпределяни на окръжните следствия, сред които за галеник на главния прокурор бе призната Столичната следствена служба.
Именно в СтСлС, в периода лятото на 1999 г. - лятото на 2002 г. (когато управляващите от НДСВ и ДПС възстановиха Националната следствена служба), потънаха всички дела за поръчкови убийства, извършени на територията на София, както и почти всички дела, образувани срещу организирани престъпни групи за контрабанда, трафик на крадени коли, източване на ДДС и т. н. Като заобикалянето на закона се правеше по изключително елементарен и ефикасен начин: предварителните производства просто... не се образуваха за организирана престъпна дейност (т. е. по чл.321 от Наказателния кодекс).
Какво се случваше с тези дела в окръжните следствия също не е кой знае каква загадка. Една шепа от тях продължават да се влачат по съдебните инстанции, други са спрени (поради неразкриване на извършителите или поради липса на доказателства), а трети - направо са прекратени. Основната причина за това също е до болка позната - въпросните следствени служби имат право да работят само на територията на своите си окръзи и по никакъв начин не могат да разкрият обективната истина за организирания характер на дадено престъпление, извършено на територията на няколко окръга или пък на две-три държави.
Има още една причина, поради която евентуалната персонална ревизия на Никола Филчев е обречена на пълен неуспех. Става дума за модата на т. нар. списъци на делата от голям обществен интерес, взети на специален отчет от главния прокурор, въведена през лятото на 1999 година.
Първоначално на подобен отчет трябваше да бъдат взети само делата за банковите фалити през 1996-1997 година. Постепенно обаче кампанията придоби такъв размах, че до средата на 2004 г. главният прокурор бе взел на специален отчет стотици дела, образувани за контрабанда, наркотрафик, печатане на валута менте, източване на банкови сметки с фалшиви кредитни карти, поръчкови убийства, пране на пари, източване на ДДС, незаконна приватизация и т.н. Включително и всички предварителни производства, образувани срещу магистралните бандити.
Съвсем естествено нито едно от тези наказателни производства (поне до момента) не е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Тъкмо обратното. Всички подсъдими по делата за банковите фалити бяха оправдани, с изключение на пловдивския брокер Христо Александров, който наскоро бе осъден за безстопанственост. А най-известният магистрален обирджия, взет на специален отчет още през януари 2003 г. - Ивайло Рангелов-Джинката, бе разстрелян на 11 май 2005 г. в столицата, без да помирише затворническата килия.
Но още по-естествено е друго - Никола Филчев изобщо не може да носи персонална отговорност за провала на кампанията със спецотчетите. Първо, защото той не е подписал нито едно постановление, свързано с някое от тези дела. И второ, защото всички указания - писмени или устни - са давани от най-различни обвинители, работещи във Върховната касационна прокуратура, които Никола Филчев профилактично е сменял като наблюдаващи делата на специален отчет през определен период от време.
Така че, с изключение на петгодишния обхват, проверката, разпоредена на 1 март от Борис Велчев, би трябвало да извади на бял свят по-голяма част от механизмите, които в годините на демокрацията съхраниха тоталитарния първообраз на прокуратурата от средата на 50-те години на миналия век и я превърнаха в нещо като държава в държавата. Още повече че на 10 март главният прокурор издаде заветната заповед, с която определи реда и критериите за извършване на пълна ревизия и проверка на делата и преписките във всички прокуратури в страната, включително Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.
От съдържанието на тази заповед става ясно, че проверката ще бъде поверена на специално създадена 7-членна комисия, пряко подчинена на главния прокурор. А в хода на ревизията ще бъдат проверени:
- спазването на сроковете при решаването на делата и другите въпроси, отнесени до прокуратурата, както и ще бъдат инвентаризирани случаите на неоснователно забавяне. По тези случаи ще бъде извършена последваща проверка за причините, довели до забавянето;
- практиката по образуването, разпределението, движението и съхранението на делата и преписките.
- практиката за уведомяването на лицата, подали жалби и сигнали, за резултатите от прокурорската работа;
- преписките, решени окончателно от прокурори от Върховната касационна прокуратура, в случаите, когато тези преписки са били от компетентността на други прокуратури.
Резултатите от проверката трябва да кацнат върху бюрото на Борис Велчев до 29 април и то... в писмен вид. Което означава, че най-вероятно новият главен прокурор има благородното намерение да направи доклада на комисията (или поне по-голяма част от него) публично достояние. Случи ли се това - първата голяма крачка по пътя към европеизирането и демократизирането на българската прокуратура вече ще е направена. А пък ако не се случи подобно нещо, загубата никак няма да е голяма, тъй като тогава ще стане ясно едно: защо подчинените на Борис Велчев ще го почитат вечно, ще го гледат предано в очите и мигом ще изпълняват и най-дребните му прищевки...

Facebook logo
Бъдете с нас и във