Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

А след указа какво?!

Президентският указ за освобождаването на номинирания за вътрешен министър главен секретар на ведомството Младен Маринов се оказа поредната знакова буря в чаша студена вода за медийната аудитория. До подписването му от Румен Радев се разигра драматичен фарс в продължение на седмица, след което проблемът изглежда решен. С тази разлика, че кадровата рокада няма връзка с реалните проблеми на вътрешния ред и сигурност, а ако има такава - тя е изначално опорочена.  

Въпросът за нуждата от съгласувателна процедура при освобождаването на Маринов предизвика конституционен спор относно нейната задължителност, какъвто конституционната практика не би трябвало да допуска. Но се случи по две причини. Първата е, че законодателството позволява подобна колизия и беше въпрос на време тя да се случи. Втората причина е, разбира се, обяснима, но и странна войната между държавния глава и премиера. Ремонтът на кабинета е само поредното бойно поле за театрален сблъсък. 

Съгласувателната процедура не е предвидена нито в конституцията, нито в закон, а в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Тоест с подзаконов нормативен акт се въвеждат специални изисквания, каквито първичното законодателство на държавата не предвижда. Изхожда се от препращащата норма на чл.41 от Закона за администрацията, според която организацията на работа на Министерския съвет, структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Така висшата структура на изпълнителната власт получава правото на нормотворчество, което засяга обаче правомощията на президента. От приемането на правилника през 2009 г. той е коригиран многократно, но никой не забеляза недомислицата. Юристите на Радев го направиха обаче и независимо от подбудите няма причина да бъдат упреквани.  

Съгласно чл.32, ал.2 от правилника Министерският съвет като вносител на проекти на актове, съдържащи предложения за издаване на укази, ги съгласува с президента. Отделно същите трябва да бъдат съгласувани цялостно или по отделни въпроси с областните управители, с други държавни или консултативни органи, както и със специализираната администрация. Становища по тях дават и министрите.  

Тънкият момент е, че във всички тези случаи освен президента кабинетът може да контролира директно процеса, тъй като съответните органи или са му подчинени, или са доминирани от негови представители - министрите са просто част от него. С президента обаче ситуацията е коренно различна. Той е определен конституционно като пряко избираем "държавен глава"  и въпреки липсата на широки правомощия - като в т. нар. президентски републики, конструкцията изключва старателно зависимостта му от кабинета.

Сред правомощията на държавния глава е назначаването и освобождаването от длъжност на определена група висши държавни служители, какъвто е и този случай. Това става с укази. Именно заради върховенството му в държавната йерархия обаче устройственият правилник на Министерския съвет го изключва от съгласувателната процедура, която предвижда  срокове за получаването на материалите и даване на становище от останалите участници. Оттам и изказаната от конституционалисти теза, че взаимодействието между двете институции е въпрос на уважение, добронамереност и диалог при упражняването на държавната власт. Което пък минира на практика всяка процедура, при която кабинетът и президентът кадруват в условията на т. нар. споделена компетентност. 

Най-прекият начин управляващото мнозинство да реши този "проблем" е да изхвърли  от нормативите съответното изискване за съгласуване с президента на актовете на Министерския съвет. Това би имало обаче обратен ефект и би задълбочило конфликта между институциите. И неслучайно от ГЕРБ сдържаха тона на недоволството си с надеждата Радев да подпише указа за оставката на Маринов, което той направи след изпращане на документите. При това Цветан Цветанов подчерта, че "не бих желал това, което се случи в последните дни, да е модел на комуникацията".

Всъщност  кучето  е заровено другаде. Съществени са оценките на Румен Радев, че "у нас сякаш се превърна в норма погазването на закона". И че "това вече е диагноза за нашата демокрация”. А конкретиката по тази линия беше надградена подобаващо: "След всички проблеми и провали в МВР премиерът преценява дали това е най-удачният избор за министър. Негово е решението, негова е отговорността!"

Малцина днес си спомнят, че държавният глава имаше вече тежък разговор за престъпността с вътрешния министър Валентин Радев и главсека Младен Маринов, след който президентът призова за "подобряване на работа в борбата с престъпността, за да се гарантира по-голямата сигурност на българските граждани". Това стана в началото на годината след поредица от тежки криминални престъпления като отвличания и убийства. Обявено беше, че са обсъдени "постигнатите резултати и слабостите в оперативно-издирвателната дейност на органите на МВР, както и взаимодействието им с органите на местната власт и гражданите при издирването на лица с влязла в сила присъда". 

В края на януари МВР обяви обаче 18% спад на умишлените убийства, 32% срив на кражбите на коли и 20 % спад на наркоразпространението. И обратно - разкриваемостта скочила драстично, като при убийствата е достигнала почти 100 % ръст. В добавка столичани бяха успокоени с това, че МВР ще гарантира сигурността им с 3500 камери.

Месец по-късно беше представена пълната картина, в която тенденциите се оказаха обратни. МВР отчете, че престъпността расте "незначително", а разкриваемостта намалява също "незначително".Ниска разкриваемост на грабежите и кражбите, направо трагична на телефонните измами, висок ръст на престъпленията сред непълнолетните и шокиращо увеличениетна разпространението на хероин и синтетичните наркотици.

През април Младен Маринов взе да жонглира под мотото "Полицията работи и имаме резултати". По отношение полицаите, заловени да прекарват нелегално мигранти през страната, Маринов демонстрира завиден прагматизъм. Увери, че наказания за виновните ще има, но призова "чисто имиджово" пред Европа да не бъдат изкарвани на показ всички кирливи ризи, защото "всяко едно говорене по тази тема дава други сигнали".

По стечение на обстоятелствата пък драмата с указа за освобождаването на главния секретар на МВР съвпадна с представянето на годишния доклад за дейността на прокуратурата в Народното събрание от Сотир Цацаров. Главният прокурор отчете повишаване на престъпността с 2.8 % и понижаване на нейната разкриваемост с 3.9 % при обичайната градация - престъпленията против собствеността, следвани от общоопасните, икономическите и тези против личността.

Това беше съчетано, разбира се, с неизменно близкия до абсолюта процент (97 %) на осъдителните присъди, както и с брадясалото вече искане за законодателни промени в Наказателния кодекс, които да увеличат правомощията на прокуратурата при разследване на корупционни престъпления. В частност Цацаров напомни предложенията на държавното обвинение за криминализиране на корупцията в частния сектор.

Разнобоят между статистиките на прокуратурата и МВР не е от вчера, като изпълнителната власт по правило брани силовото ведомство. Същевременно кадрите и на двете институции са наясно, че целта е да не се работи, а само да се симулира дейност срещу едрата организирана престъпност и корупцията. И Младен Маринов е пределно наясно с това неписано правило №1, което съвместява организираното бездействие срещу беззаконието с поръчковите удари срещу непослушните и неудобните. И точно затова изтъкнатият от премиера Бойко Борисов аргумент в полза на Маринов, че израснал в кариерата от редови полицай, е крайно неубедителен. Почтените в тази система просто не издържат. 

Чисто професионално главсекът няма и профила на експерт, тъй като нито се е занимавал с оперативна дейност, нито  с разследваща, а е бил охранителен полицай в столичната дирекция. Затова и "блесна" по време на протестите срещу кабинета "Орешарски" през 2013 г., когато изведе депутатите от обсадения парламент в "нощта на белия автобус". После управлението се смени, но от ГЕРБ повишиха Маринов в шеф на столичната полиция, което беше разчетено като поръчка на ДПС. 

Визитката му беше помрачена и в последните дни като главен секретар.  Като висша професионална длъжност в министерството Младен Маринов буквално се сниши покрай скандала със задържането на журналисти и унищожаване на документи, свързани с реализирани европроекти от строителната компания "Джи Пи Груп". Маринов така и не взе отношение към действията на подчинените си в пернишката полиция, след което си затрая и за изцепките на шефа на ГДБОП Ивайло Спиридонов.  

Първоначално от МВР отрекоха категорично двамата да са били арестувани  въпреки връчените им заповеди за задържане. Ден по-късно Спиридонов увери в същото, но с корекцията, че журналистите са били просто отведени за изясняване на самоличността им. И независимо  че след надлежното легитимиране от тяхна страна  изясняването е продължило няколко часа с белезници на ръцете, Спиридонов определи станалото като "тъп филм с измислен сценарий" и похвали действията на пернишката полиция. За капак шефът на ГДБОП се дооплете с нелепото обяснение, че заповедта на задържане не е всъщност за задържане, защото се попълвала само формално. 

През цялото време Младен Маринов остави Спиридонов сам да се оправя в тази гореща каша. И той увери, първо, че случаят се разследва от районната прокуратура в Радомир, след което "откри", че кола с приготвени за унищожаване документи била установена от хората му. Междувременно Софийската градска прокуратура възложи на ДАНС извършването на проверка по повод публикацията в сайта "Биволь" по заглавие "ДжиПи Гейт: Гранд корупция с еврофондове и обществени поръчки през консултантски фирми".

Обявено беше, че предмет на проверка ще са всички процедури по обществени поръчки и усвояване на средства от фондове на Европейския съюз, описани в публикацията, както и участието в тях на посочените физически лица и търговци. Проверката на процедурите, свързани с отделните проекти и тяхното финансиране, щяла да обхване и действията на държавни органи и длъжностни лица. Това ще стане обаче под мощната канонада от обсаден огън, открит незабавно от медиите на бизнес депутата Делян Пеевски, които обозначиха своевременно станалото като активно соросоидно мероприятие.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във