Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АБСУРДНО Е 1200 ПРОКУРОРИ ДА РЕШАВАТ ПО 580 000 ПРЕПИСКИ И ДЕЛА ГОДИШНО

ДОБРЕ ПЛАТЕНОТО БЕЗДЕЙСТВИЕ Е СЪЩО ТОЛКОВА ВРЕДНО ЗА ДЪРЖАВАТА, КОЛКОТО И НИСКОПЛАТЕНАТА СВРЪХНАТОВАРЕНОСТ

ВИЗИТКА
Валери Първанов е роден на 21 ноември 1954 г. в Плевен. През 1972 г. завършва със златен медал математическата гимназия в родния си град, а през 1978 г. - право в Софийския университет Св. Климент Охридски. Едногодишният си юридически стаж Първанов кара като стажант-съдия в Плевенския окръжен съд. На 1 февруари 1980 г. той е назначен за заместник-ръководител на Плевенската районна прокуратура и остава на този пост в продължение на две години.
През 1981 г. Валери Първанов се премества на работа във военното следствие, а през 1987 г. е преназначен за военен прокурор, три години по-късно e преместен в София на същата длъжност. На 5 февруари 1991 г. той е повишен в тогавашната Прокуратура на въоръжените сили (ПВС), която по онова време е със статута на днешната Върховна касационна прокуратура. От 1997 г. до 1999 г. Валери Първанов е завеждащ отдел Следствен в ПВС, а през 1999 г. е преназначен в първи състав на ВКП. През 2001 г. бившият главен прокурор Никола Филчев го командирова за три месеца като ръководител на Софийската градска прокуратура.
Въпреки че в онези години Валери Първанов е заемал най-различни отговорни постове във ВКП, през есента на 2002 г. той е сред учредителите на първата дисидентска професионална структура в историята на българското държавно обвинение. Тя е регистрирана от Софийския градски съд на 17 октомври с. г. под наименованието Национално сдружение на българските прокурори, а неин идеолог и председател е бившият варненски апелативен прокурор Васил Миков.
От 2 август 2006 г. досега Валери Първанов е заместник главен прокурор и освен за административното състояние на прокуратурата, отговоря за още няколко особено тежки ресора: дейността на Инспектората към ВКП, информационно-аналитичната дейност, квалификацията на кадрите и т.н.
Валери Първанов е женен и има син.

Г-н Първанов, чрез новия Закон за съдебната власт (ЗСВ) прокуратурата предложи следствието да стане част от държавното обвинение. Тази идея не е нова, защото още през 1999-2000 г. бившият главен прокурор Никола Филчев поиска от управляващото мнозинство на ОДС нещо подобно, но молбата му не бе удовлетворена.
Преди около месец вие обявихте, че Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) отрежда на следователите само 3% от престъпленията и е грехота държавата да плаща заплати на 570 висококвалифицирани и насила бездействащи магистрати. А след това обявихте, че следствието трябва да стане част от прокуратурата. Не смятате ли, че макар и поднесено по два различни начина, в крайна сметка иде реч за едно и също нещо?
- За съжаление, през последните 17 години въпросите за качеството на предварителното разследване и за ефективността на досъдебното производство винаги са били изключително актуални. Не само за българската общественост, но и за нашите партньори от Европейския съюз. Тези въпроси не веднъж или два пъти са влизали в дневния ред на българския законодател, но никога досега не са били решавани окончателно и в полза на правораздаването. Така че всички твърдения, според които ние самоцелно сме искали следствието да бъде погълнато от прокуратурата или сме го пожелали, само и само да концентрираме в ръцете си абсолютната власт в досъдебното производство, са съвършено безпочвени. Да не употребявам друга, по-силна дума.
Но защо, след като българският парламент най-редовно отказва да ликвидира следствието, като го прехвърли изцяло в МВР или го направи част от държавното обвинение, вие отново подхванахте тази тема?
- Не бих искал да коментирам с какви мотиви някой е искал ликвидирането на следствието преди три или повече години, затова ще говоря само за онова, което ние сме имали предвид...
И какво е то?
- През 1991 г., с приемането на демократичната конституция, следствието бе извадено от МВР и бе обособено като самостоятелно звено в съдебната система. През 1994-1995 г. то бе девоенизирано, а през 1998 г. бе разбито като национална структура на 28 окръжни служби и едно специализирано следствие. През 2002 г. Националната следствена служба бе възстановена, но... само донякъде - окръжните следствия продължиха да бъдат самостоятелни юридически лица, а в процесуално отношение запазиха своята независимост.
Не по-малко непоследователна бе и политиката спрямо т.нар. дознание, защото в периода 1991-1999 г. то най-малко два пъти бе прехвърляно от следствието в МВР и обратно. Последното ликвидиране на т.нар. институт на помощник-следователя (това е другото име на дознанието) бе през лятото на 1999 г., когато предварителното разследване на около 40 % от престъпленията бе възложено на 12 000 дознатели в МВР.
Около три години и половина по-късно - от март 2003-а, когато окончателно стана ясно, че по този начин работата не върви, вместо да се помисли по-сериозно за изход от ситуацията, започна да се случва нещо... странно. От една страна, законодателят взе да намалява броя на дознателите в МВР, а от друга - да им прехвърля за разследване все повече и повече престъпления. Докато накрая се стигна до сегашната парадоксална ситуация: около 1300-1400 дознатели, повечето от които нямат почти никакъв опит, са длъжни да разследват 97 % от престъпленията, а 570 следователи, две трети от които имат най-малко по шест-седем години стаж зад гърба си, буквално бездействат, в очакване някой да извърши престъпление срещу държавата или срещу мира и човечеството.
Всичко това е така, но какво все пак печелят следователите, ако бъдат пъхнати под шапката на прокуратурата? И какво ще спечели държавното обвинение, ако в неговите редици се влеят магистрати, които само допреди година-година и половина имаха на склад около 50 000 неприключени дела?
- Ще ви отговоря с един пример. Всички експерименти, за които стана дума преди малко, се случиха с цивилното следствие, докато военните следователи бяха и си останаха част от военната прокуратура. Този факт е показателен в две отношения. Първо, че идеята ни не се е родила на голо поле или защото сме си нямали друга работа. Тъкмо обратното - аргументът ни е, че в България винаги е имало разследващи органи, които са били част от държавното обвинение и които са работили добре.
Доколкото си спомням, преди седем-осем години аргументът беше същият.
- Сигурно, но до края на 1999 г. следствието разследваше 100 % от престъпленията, а до 2003 г. - не по-малко от 50 на сто от престъпните посегателства. Докато днес ситуацията е съвършено различна и след половин-една година, когато следователите приключат с всички залежали дела, на практика ще останат без работа.
Добре, ще ви задам въпроса по друг начин: ако Националната следствена служба стане част от държавното обвинение, магистратите разследващи прокурори ли ще се водят, или ще си останат следователи?
- В Конституцията изрично е записано, че следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаи, предвидени от закона. НПК определи кръга на тези дела, а останалите възложи да се разследват от дознателите в МВР. Нашата идея по-скоро бе за промяна на организационната структура. В момента окръжните следствени служби и НСлС са отделни юридически лица със собствен бюджет, собствен щат, собствен сграден фонд и собствена материално-техническа база,с които никой няма право да се разпорежда. Така че, ако два етажа на еди кое си окръжно следствие са празни или 10-12 компютъра в продължение на година не се използват, Висшият съдебен съвет и правосъдният министър не могат да вземат тези етажи и компютри, за да ги дадат на прокуратурата или на съда, които се задъхват от теснотия и материално-технически недоимък. Но ако в организационно и щатно отношение следствието беше минало към прокуратурата, тази картина щеше да се промени.
По какъв начин?
- По закон, прокуратурата е единна и централизирана, т.е. в сферата на държавното обвинение има само едно юридическо лице, а не 29, както е при следствието. И второ - в рамките на тази структура, главният прокурор може да води доста по-гъвкава вътрешна политика, ако мога така да се изразя, от директора на НСлС. Иначе казано, ако следствието беше минало към нас със своите щатове, сгради и техника, ръководството на прокуратурата щеше да размести и да пренасочи материалните и кадровите ресурси така, че хем всички стари пробойни да бъдат запушени, хем да бъде предотвратена появата на нови сривове в системата.
С други думи, в момента положението ви е много тежко, така ли?
- Ако всичко беше наред, със сигурност ние въобще нямаше да повдигаме въпроса за следствието. Резултатите от едногодишното действие на новия НПК и на новия Закон за МВР (те влязоха в сила, съответно - на 29 април и на 1 май 2006 г. - бел. ред.) обаче са такива, че подкрепят основанията на част от критиките на Брюксел и на българските неправителствени организации.
Тоест - силите ви са съвсем недостатъчни, за да бъдете пълноценни господари на досъдебното производство?
- Нека да го кажем така: със сегашния си потенциал по никакъв начин няма да изпълним мисията си, вменена ни от новия НПК.
А можете ли да го докажете?
- За съжаление, няма нищо по-лесно от това. Повечето от дознателите са амбициозни млади хора, но са с по една-две години стаж, които никак не са достатъчни за разследването на тежки престъпления, например: поръчкови убийства, пране на пари, сложни корупционни схеми, финансови измами и т.н. Едновременно с това, старите и опитни криминалисти нямат право да разследват, защото не са с висше юридическо образование, а новият НПК просто забранява на следователите да се занимават с такива престъпления.
Третият връх на триъгълника е държавното обвинение. В него на първоинстанционно ниво работят общо 1196 магистрати, през чийто ръце за 2006 г. са минали точно 432 667 преписки, т.е. средно по 362 на всеки прокурор. А само за първите три месеца на 2007 г. в прокуратурата са влезли общо 83 581 нови преписки. По 23 500 от тях са образувани дознания, други 34 000 са приключени с отказ за образуване на досъдебно производство и т.н. И още една цифра: заедно с новообразуваните дознания, през първите три месеца на годината общо 76 734 досъдебни производства са били наблюдавани от прокурор, което означава по около 60 дознания на човек.
Но нали същото се случва и с дознателите?
- Формално погледнато - да, случва им се, защото те също са не повече от 1300-1400 души. На практика обаче, положението на прокурорите е много по-тежко, защото те влизат в съдебна зала, пишат протести, занимават се сериозно с преписки, които не приключват с образуването на досъдбени производства, и т.н. Така че, ако някой иска от прокуратурата отлични резултати, или щатът ни трябва да бъде увеличен право- пропорционално на непрекъснато повишаващите се изисквания към нашата работа, или следва да се декриминализират редица престъпления по НК. Защото е абсурдно обществото, държавата и Европейският съюз да очакват от българската прокуратура отлични резултати, при положение, че всеки редови прокурор има ежедневно на бюрото си между 30 и 60 преписки и дела. Вие, например, можете ли да проведете за един месец 35-40 сериозни журналистически разследвания?
Със сигурност, нито един журналист не може.
- А защо тогава никой не попита как един дознател и един прокурор могат да се справят с 40 дознания всеки месец? И то в най-добрия случай?
Добре, но след като новият Наказателно-процесуален кодекс отрежда едва 3 % от престъпленията на следствието, защо от началото на годината са му възложени 1104 новообразувани следствени дела? Нима българи са извършили толкова много престъпления зад граница? Или пък толкова много хора с депутатски и магистратски имунитет са нарушили действащото законодателство?
- Нищо подобно.
Значи се е случило последното възможно нещо: част от дознанията са преобразувани в следствени дела, въпреки че НПК забранява това...
- Проблемът тук е, че съдебната статистика продължава да е толкова неточна, че спокойно може да бъде описана и като верен сбор от неверни данни.
Какво имате предвид?
- Некоректно водене на сметките. Доста често, когато прокурор или съдия върне дадено дело за доразследване, следователят го завежда под нов номер и то влиза в статистиката като ново досъдебно производство с нови процесуални срокове. Другата хватка за раздуване на натовареността е стари дела, спрени по най-различни причини, също да бъдат възобновявани под съвсем нови номера. В тази посока най-активни са следователите в София, въпреки че нито броят на престъпленията, извършени от българи в чужбина, се е увеличил, нито престъпленията, извършени от магистрати и народни представители, са станали 15-20 пъти повече. Престъпления срещу мира и човечеството в България не са извършвани, данни за престъпна дейност срещу държавата също няма...
Тези примери пък с каква цел ги дадохте?
- Просто искам още веднъж да напомня, че макар и по различни причини, и нашето бъдеще, и бъдещето на следствието не се очертава много розово. А това, със сигурност, някой ден ще вгорчи делника на съдебната система, защото добре платеното бездействие е също толкова вредно за държавата, колкото и ниско платената свръхнатовареност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във