Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АБСУРДНО Е У НАС ДА СА ПРЕПРАНИ 93 МИЛИОНА ДОЛАРА ЗА ГОДИНА

категоричен е подполковник Панталей Панов, началник на икономическо направление в Национална служба Борба с организираната престъпност Г-н Панов, наистина ли през миналата година в България са препрани 93 милиона долара? Реална ли е подобна статистика изобщо?- Не, но ще ви кажа какво е моето мнение по въпроса (без да навлизам в подробности, защото все пак става дума за друга структура от друго министерство). Предполагам, че става дума за някакви обобщени данни от докладите, които всички банки изпращат в Бюрото за финансово разузнаване (БФР). Според Закона за мерките срещу изпирането на пари, те са длъжни да правят това при всяка операция над 30 000 лева. Оттам нататък Бюрото трябва да прецени и да събере (ако е необходимо) допълнителна информация за лицата и фирмите, участващи в операцията, и да я предаде в прокуратурата. Там вече преценяват има ли достатъчно основания за образуване на предварително производство, или не. Сега например вие сте задължен да пуснете информация, че Панталей Панов е направил транзакция за 100 милиона лева, но това още нищо не означава. Ето защо се прави предварителна проверка (не по смисъла на НПК), която до голяма степен отсява плявата. Целта е да се види има ли нещо нередно в случая и разполага ли министерството с информация за дадената фирма. Ако всичко е чисто - работата минава и заминава. Добре, но ако се окаже, че нещата с тия 100 милиона изглеждат нормални само на пръв поглед? - Тук вече опираме до въпроса за оперативното присъствие на нашите служби и възможностите, които имаме, да проверим сенчестата страна на този бизнес. Примерно - има ли този човек бизнес с чужбина, в какво се състои този бизнес, какво внася и изнася, как стават разплащанията, с каква периодичност, в каква валута, възможно ли е да се направят такива обороти от такъв вид дейност и тъй нататък. И като нищо може да се окаже, че човекът си е напълно почтен. Защо тогава ще изнася тези пари зад граница?- Нека направим едно разграничение - ние не говорим само за пари, които напускат България. В закона са визирани всички банкови операции със суми, надхвърлящи 30 000 лева. В този смисъл доклади в Бюрото за финансово разузнаване се пращат дори когато става дума за депозит или теглене на пари в брой. Значи няма значение дали се внасят по сметка или изнасят в чужбина?- Да, няма значение. Ще ви дам друг пример - вие ми дължите 100 000 лева, занасяте в банката долари, обръщате ги и ги внасяте на моята сметка. Съответните банкови служители са длъжни веднага да напишат доклад за нашия случай и да го изпратят в Бюрото за финансово разузнаване. В крайна сметка препрани ли са тези 93 милиона долара, или не?- Никой не е в състояние да твърди подобно нещо със стопроцентова сигурност. Дори и вие?- Дори и аз. Защото, за да се докаже престъплението пране на пари - първо трябва да се докаже, че тези пари са мръсни. Тоест - трябва да има предхождащо първоначално престъпление, от което да са придобити тези пари. С други думи - за да подведете някой под отговорност за пране на пари (по чл. 253 от НК) и да го осъдите - най-напред трябва да има първоначално извършено престъпление с влязла в сила присъда за него. Това значи ли, че в България няма мръсни пари?- Ето това е сложността на проблема. Не може да обвините някой в пране на пари, ако не докажете, че точно тези пари са точно от това престъпление - незаконна търговия с оръжие, наркотици, проституция и тъй нататък. Мисля, че все някога ще настъпи известна яснота по въпроса пералня ли е България, или не е. Предполагам, че и Министерството на финансите има свое виждане по този въпрос и по тъй наречената статистика на Бюрото за финансово разузнаване, която беше огласена. Аз лично смятам, че специален доклад няма, такава ми е поне информацията. Говорим за тези 93 милиона долара, нали?- Какво значи препрани в България 93 милиона? Аз не приемам подобни изводи, защото единственият резултат от тях е, че съсипват имиджа на страната ни. За да се направи подобно обобщение, трябва да има заведени следствени дела по тези случаи, те да са влезли в съда с обвинителни актове и да са излезли с присъди. Тоест - да е доказано, че милионите са препрани. В противен случай тези пари не би трябвало да са мръсни. Има ли общовалидно определение за това, какво представляват мръсните пари?- Има: мръсни пари са онези, за които е доказано, че произходът им е от първоначално извършено престъпление. А има ли основание да се твърди, че България е една от световните перални?- Не, не мисля...... Защото още през 1994 г. ни бяха тропосали редом с офшорните зони, Карибите и остров Ман?- За мен перачниците са точно офшорните зони, защото са създадени именно заради това - да не се знае откъде и от какви дейности са парите, въртени през тях. Докато за България подобно нещо не може да се твърди, убеден съм. Колко случая за пране на пари сте предали на следствието през миналата година?- Вижте - схемата е следната: докладите на Бюрото за финансово разузнаване отиват в прокуратурата. Ако там решат - възлагат ни предварителна проверка. Ние си свършваме работата и изпращаме резултатите обратно в прокуратурата, където или образуват следствено дело, или не. Ако реши - следователят по това дело ни възлага отделни задачи с писмено постановление, ако не реши - не ни възлага. И толкоз. Ние не знаем какво става по веригата по-нататък, тъй като нямаме обратна връзка. После не ви ли информират просто така - от чиста колегиалност?- Не. А от следствието?- Доста рядко. Специално за прането на пари - мисля, че последният случай беше с израелците, които задържахме през есента миналата година. Става дума за случая в хотел Хранков, нали?- Да. Стопроцентово пране на пари, тъй като и първоначално извършеното престъпление беше налице. Добре, но нали то не е извършено на територията на България? В смисъл такъв, че са крадени пари от банкови сметки, пръснати из цял свят?- Става дума за котрабандата. Парите, хванати при митническата проверка с наше участие, не бяха декларирани като доход, който трябва да се изнесе от България. Тоест - квалифицирана контрабанда. И понеже парите са предмет на контрабандата - ето го и първоначално извършеното престъпление, което вписва случая в класическата схема. Според мен, делото е заковано отвсякъде и прокуратурата образува следствието по чл. 253 от НК. Още повече че с част от откраднатото бяха купувани автомобили или пък са покривани отделни задължения към фирмите - пощенски кутии. Съществуват ли универсални схеми за пране на пари?- Не, не бих казал. А в коя графа се вписва примерно следният случай: имам фирма и на няколко транша изнасям зад граница 20 милиона долара. Оттам ми изпращат фалшиви фактури за внос на печки, без аз да съм виждал печка през живота си. Според вас това износ на капитали ли е, или пране на пари?- Зависи. Преди три седмици реализирахме един случай, при който верига от хора се занимаваха с нещо подобно. Фирма заявява техника, която минава транзит през България и получава необходимите разрешителни за това. Стоката обаче не пристига в страната получател, а се разпределя в магазинната мрежа и потъва. Транспортните документи са приключени така, сякаш стоката е напуснала България - с подписи, печати и всички там останали атрибути. Във веригата са навързани 20 човека, които ние знаем поименно. Знаем освен това, че стоката е уникална за България и изобщо нито е внасяна някога тук, нито пък някой е имал намерението да я внася. И какъв е проблемът?- Първо, трябва да докажем, че всеки един от тези хора е участвал в престъплението с ясното съзнание, че е част от организирана структура. Второ - трябва да докажем връзката помежду им. Трето - трябва да докажем точното движение на стоката по няколко пункта - документи, транспорт (видове камиони, собственици, маршрути), истинността на всички подписи и печати по документите, за да достигне стоката (фиктивно) до крайния получател, който също е зад граница. Значи в разработката трябва да включим и колегите от няколко други държави, защото ние не можем да направим там всички необходими проверки. Да не искате да кажете, че по документи въпросната стока е пристигнала до крайния получател? - Да, фиктивно е пресякла няколко граници. Тоест - трябва да проверим всички митнически пунктове, през които би трябвало да мине тази стока и да се установи дали тези печати действително са положени там. По-нататък - длъжни сме да намерим стоката, където и да се намира тя в България, за да докажем, че именно тези изделия - с фабричните им номера и всички идентификации, които доказват произхода им, са контрабандираните в България. Трябва да разпитаме хората, които са си ги купили и на каква цена са ги купували. Всичко това трябва да се събере, да се систематизира и да се докаже връзката между крайния получател на стоката, хората по веригата и шофьорите. Което никога не можем да направим толкова бързо, колкото иска от нас обществото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във