Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АБСУРДЪТ КРАШЕВСКИ

Не е тайна, че в България съществуват нотариуси, за които наистина няма невъзможни неща. Те са способни да открият последното завещание на хан Аспарух, да изповядат покупко-продажбата на Балканския полуостров или да вдигнат мъртвец от гроба, само и само да им подпише заветния нотариален акт. Този тип професионалисти задължително имат зад гърба необикновено количество приятели и съученици, които ги бранят при всякакви обстоятелства, а ръката на закона винаги е толкова къса за тях, че чак изглежда като отсечена. Точно такъв тип нотариус е и главният герой на днешното ни повествование Слави Крашевски.Една от най-упорито разпространяваните хвалби на НДСВ е, че при неговото управление нивото на организираната престъпност в България е сведено до някакво приемливо равнище. Според официалната версия, у нас не се случвало нищо по-различно от онова, което се случва в държавите-членки на ЕС и в САЩ. А вероятността обикновеният данъкоплатец да стане жертва на престъпление била дори по-малка, отколкото вероятността да пострада някой обикновен французин, испанец, англичанин или американец. От гледна точка на управляващите това сигурно е така, въпреки че периодично някой народен представител или държавен чиновник изпищява, че са му задигнали колата или че са му изпразнили апартамента. Но за никого не е тайна, че голямото замазване на истината за тъжната българска действителност започва именно от приемането на жалбите в полицейските участъци и от регистрирането на престъпните посегателства. Миналия петък (15 април) по време на парламентарния контрол синият депутат Панайот Ляков и вътрешният министър Георги Петканов проведоха културна дискусия на тази тема. Според народния представител, поне една трета от извършените престъпления оставали нерегистрирани. Първо, заради умишленото бездействие на полицейските служители, и второ - защото българинът отдавна нямал доверие на полицията и предпочитал да страда мълчешком. За най-голяма изненада на неколцината депутати, присъстващи в залата (не повече от четирима-петима), както и на телевизионните зрители, вътрешният министър Георги Петканов… искрено се зарадва на депутатското питане и обяви, че г-н Панайот Ляков говорел за… латентната престъпност, чието равнище се определя от степента на желание пострадалите да уведомяват полицията за едно или друго деяние. След което се впусна да обяснява, че въпросната латентна престъпност е характерна и за развитите демокрации, и за изучаването на това явление в науката криминология имало цял самостоятелен раздел.Какво латентно има в случката с една наша колежка, която преди две години и половина бе нападната край дома си и пребита, а в Пирогов записаха инцидента като битова злополука - министър Петканов сигурно би могъл да обясни. Както с думи прости, така и с по-засукани научни термини. Всъщност по-важното е как министър Петканов би обяснил тоталното бездействие на подчинените му от Шесто РПУ-София, които изобщо не си мръднаха пръста, след като нападнатата и пребита колежка подаде жалба в управлението. Но тук няма да си говорим за битовизми, а за един от най-ярките примери на умишлено бездействие, проявявано години наред от полицията, следствието и прокуратурата. Ще се наложи в тази публикация да използваме точно тези събирателни образи. Но не защото се боим от произнасянето на конкретни имена, а защото това е невъзможно. В случая става дума за изумително безобразие, в което - по нареждане отгоре или срещу пари на ръка - участват десетки полицаи и магистрати. А най-точното му определение е брутално и много добре организирано престъпление срещу правосъдието. В началото бе Параграф 22 Хич няма да е нескромно, ако си признаем, че ако преди три години Параграф 22 не беше зачекнал темата за скандалноизвестния (вече) нотариус Слави Крашевски, днес за него още щеше да се говори с половин уста. При това в регулярни дописки, които утвърждават единствено постоянството на полицията в борбата срещу отрицателните явления сред т. нар. длъжностни лица. Сигурно на медиите с по-голяма самочувствие не им е приятно, но няма как: в средата на октомври 2002 г. Параграф 22 пръв разказа за зулума, заради който Софийският районен съд осъди Крашевски и влезе в историята като първото съдилище, дръзнало да прочете присъда на нотариус. Вярно - тази присъда бе условна, но ако някои софийски магистрати се грижеха не само за себе си, Слави Крашевски отдавна трябваше да е зад решетките поне за десет години. По простата причина, че когато Параграф 22 пръв писа за него, той имаше зад гърба си не повече от 20 полицейски разработки и висящи досъдебни производства. А на 31 март 2005 г., когато Слави Крашевски отново бе арестуван, срещу него вече бяха образувани общо 44 досъдебни производства - 15 следствия и 29 дознания. Плюс два обвинителни акта, внесени в Софийския районен съд в началото на 2005 г., плюс... делото, за което ще стане дума след малко.Фаталният бусИсторията започва през май 2000 г., когато Венета Николова, собственичка на ЕТ Венс - Венета Николова, си купила от Австрия микробус Форд Транзит. В края на юни същата година тя решила да го продаде на Иво Георгиев, с когото имала бизнес отношения. Николова и Георгиев сключили неофициален договор за покупко-продажбата на микробуса, с уговорката тя да си получи парите (общо 5200 лв.) в тримесечен срок. Уточнено било още, че Георгиев може да се издължи и като осигурява гориво за фирмата на Николова, а прехвърлянето на микробуса ще стане едва след окончателното разплащане. После Николова дала на партньора си ключовете и регистрационния талон на возилото и той си заминал по живо, по здраво. В продължение на три месеца Георгиев добросъвестно изпълнявал задълженията си, но щом изплатил 4000 лв., уведомил Венета Георгиева, че фордът е дефектен и си поискал парите обратно. Бизнесдамата категорично отказала, защото установила, че микробусът е бил удрян. Тя направила няколко опита да се свърже с Иво Георгиев, но без никакъв успех. В началото на 2001 г. на Венета Николова окончателно й писнало. Тя отишла в столичния КАТ, за да спре форда от движение, но едва не получила удар, когато разбрала, че отдавна била продала микробуса на някой си Трудолюб Петков. През февруари същата година тя подала жалба във Второ РПУ-София, по случая било образувано дознание и истината лъснала почти веднага: докато Иво Георгиев уж изплащал микробуса, возилото сменило собственика си два пъти.ИзмаматаПърви във веригата е бил Борислав Цеков, който в края на август 2000 г. разбрал, че Иво Георгиев продава микробус. Връзката между двамата станала чрез лицето Младен Пенов. Той уредил среща в заведение в столичния кв. Бенковски, на която Цеков купил форда за 4600 г. марки. След като си стиснали ръцете, Иво Георгиев обещал да доведе собственичката на возилото за сключване на нотариално заверен договор за сделката, дал на Цеков ключовете и талона на форда и... изчезнал от хоризонта. В началото на ноември 2000 г. Борислав Цеков - осъзнал, че никаква собственичка няма да се появи, решил да се отърве от фаталния бус. Той пуснал обява в един столичен вестник и чрез нея открил споменатия вече Трудолюб Петков. Двамата отишли при Мариана Димова - технически сътрудник в адвокатска кантора на бул. Евлоги Георгиев, където Цеков й предоставил данните на Венета Николова (които знаел от Иво Георгиев), за да изготви договор за покупко-продажба на автомобила. Мариана Димова обяснила, че присъствието на Цеков във връзка с изготвянето на договора не било нужно, а с Петков се уговорила да мине след няколко дни и да си вземе готовия документ. И наистина на 27 ноември 2000 г. сделката била изповядана от нотариус Слави Крашевски (в кантората му на ул. Яворец № 8 в София) в условията на… пълно уединение. Няколко дни по-късно Трудолюб Петков отново се появил в адвокатската кантора, където му дали да се подпише в нотариално заверения договор за покупко-продажбата, подписан и подпечатан с фирмения печат на Венета Николова. После броил парите, получил ключовете и талона за буса и го регистрирал в КАТ на свое име.Възмездието се отлагаВ хода на разследването по категоричен начин е установено, че Трудолюб Петков е закупил микробуса с фалшифициран договор. Според експертизата, Венета Николова никога не се е подписвала в графата Продавач и не е полагала там фирмения си печат. На всичко отгоре, когато нотариус Слави Крашевски е изповядал сделката, Николова е била в задгранична командировка и затова не е упълномощавала никого да се разпорежда с имуществото й. Според обвинителния акт по делото, връчен на Слави Крашевски в края на юли 2002 г., той е извършил престъпление по чл.311, ал.1 от Наказателния кодекс, който гласи: Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години.Като обвиняем по делото е привлечен и Иво Георгиев, който трябва да отговаря пред закона по чл.206, ал.5 от НК - за противозаконно присвояване на чужда движима вещ. Неговият случай е квалифициран от съда като маловажен, а наказанието, предвидено в закона, е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.На 16 май 2003 г. състав на Софийския районен съд (СРС) осъжда Слави Крашевски на две години затвор условно с тригодишен изпитателен срок и му забранява да практикува като нотариус в продължение на една година след влизане на присъдата в сила. Иво Георгиев се разминава само с осем месеца условно, което все пак е достойно възмездие, защото той можеше да се размине и с пет лева глоба, каквато е определена от Наказателния кодекс. Недоволен от изхода на делото, Слави Крашевски обжалва решението на СРС пред Софийския градски съд (СГС). Възмутена от маломерната присъда, Софийската районна прокуратура също внася протест срещу маломерните присъди на нотариуса и на Иво Георгиев. Именно тогава става известно, че в хода на делото в СРС един от ключовите свидетели на обвинението е бил притискан да не дава показания. Първоначално са му предложени 10 000 долара, но когато той отказал да вземе парите, го заплашили със саморазправа. По случая е била образувана преписка в столичното Регионално звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП), но до днес не е известно тя да е приключила по някакъв начин. Какво съдебно дирене е проведено по време на второинстанционния процес по делото за микробуса не е известно, но Софийският градски съд си измива ръцете по възможно най-елегантния начин. През пролетта на 2004 г. той потвърждава решението на районните магистрати и по този начин изпраща делото във Върховния касационен съд (ВКС) - след обжалване от страна на Крашевски и протест на Софийската градска прокуратура.Глътка приятелски въздухТочно две години след като Параграф 22 извади Слави Крашевски на светло (бр.41 от 12 октомври 2002 г.), стана ясно, че под полите на Темида се вихрят чудовищни интриги. На 17 октомври 2004 г. от Съдебната палата, където е седалището на ВКС, излетя сензационна новина: неизвестни са откраднали делото на Слави Крашевски от адвокатската стая на Върховния касационен съд и са върнали полицията и районната прокуратура не в първи клас, а в детската градина. Причината е, че сред материалите е имало и оригинални документи, които по никакъв начин не могат да бъдат възстановени. Според официалните съобщения, на 20 юли 2004 г. сутринта, т. е. - в разгара на съдебната лятна ваканция и точно два месеца преди ВКС да разгледа случая (на 21 септември), неизвестен млад мъж се явил при деловодителката Н. А. и поискал въпросното дело за справка. След това той седнал в адвокатската стая и задълбочено започнал да чете. Малко по-късно до него приседнал друг мъж, който също задълбочено започнал да изучава съдържанието на материалите. По обед деловодителката излязла за малко, а двамата се изпарили, оставяйки в адвокатската стая черна чанта, два бележника, купчинка листове и... папките по делото, естествено. Първоначално деловодителката помислила, че читателите са отишли я да обядват, я са отскочили до тоалетната. По-късно обаче тя осъзнала, че те изобщо няма да се върнат, разгледала вещите им и изпаднала в шок: папките били пълни със снежнобели листове, бележниците били девствени, а в чантата имало няколко вестника. По случая е образувано полицейско дознание срещу неизвестен извършител, а наивната и доверчива деловодителка е наказана с последно предупреждение за уволнение.На 23 ноември 2004 г. стана известно, че председателят на ВКС Иван Григоров е издал заповед която папките да се дават само на страните по делата и техните адвокати. При това - срещу разписка, в която са записани имената и ЕГН-тата на читателите, както и в какво качество искат материалите - на ищец, на ответник или като вещо лице. Освен това те ще оставят на гишето си личните или адвокатските си карти и ще си ги получават едва след като върнат папките с делата. Приказка за наивнициСамо човек, който никога през живота си не е искал от български съд дело за справка, може да повярва на толкова нелепо скалъпена история. Независимо от това какъв е въпросният човек - правозащитник, журналист или приятел на жертвата. То не са молби, то не са пазарлъци и уговорки, докато накрая не стане ясно, че... нищо не може да бъде направено. Не за друго, а защото т. нар. молител не е конституиран като страна по делото. Всичко това е описано най-подробно в глава седма Участници в наказателното производство на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), която няма да преразказваме с подробности. Но ще изброим т. нар. правоимащи: обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник, защитник (т. е. упълномощен адвокат) и повереник (лице, упълномощено от частния обвинител, частния тъжител, гражданският ищец или гражданския ответник).Според източници на Параграф 22 историята на 20 юли 2004 г. се е развила по съвсем друг начин. В смисъл такъв, че деловодителката Н. А. не е извършила никакво нарушение, давайки делото на непознатия млад мъж и по-възрастния любопитко. За разкриването на обективната истина си има криминална полиция, специални служби и органи на предварителното производство. Ще се задоволим само да споменем, че за кражбата на материалите по случая Крашевски от Върховния касационен съд (ВКС) изобщо не е трябвало да бъде образувано дознание, защото случаят е достатъчно тежък и повече от сложен (чл. 171, ал. 2 от НПК). Но най-важният аргумент, заради който разследването на кражбата трябваше да бъде възложена на Националната следствена служба, е, че това не е първият жест, който някой от ВКС прави на Слави Крашевски. През 2001 г. дисциплинарната комисия на Нотариалната камара му отне правата за пет години за други нарушения. Според чл.80, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва от нотариуса, от Съвета на нотариусите и от министъра на правосъдието пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от съобщението.За съжаление никъде в закона не се казва в какъв срок трябва да се произнесе ВКС по такъв случай. Ето защо умуването на върховните магистрати по жалбата на Крашевски продължило повече от две години, след което преписката била каширана в архивите. А той продължил да упражнява професията си с такава стръв, че днес съвсем спокойно може да кандидатства за Книгата на рекордите Гинес. Като единственият нотариус в Централна и Източна Европа, срещу когото са образувани общо 44 наказателни производства и нито едно от тях не е завършило с влязла в сила присъда. Амин!

Facebook logo
Бъдете с нас и във