Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АБСУРДЪТ С ЕДНОКРАТНАТА ДОЗА НАРКОТИК ПРОДЪЛЖАВА

Преди двайсет месеца депутатът от Новото време в 39-ото Народно събрание Мирослав Севлиевски почерпи колегите и приятелите си, защото на 16 март 2004 г. парламентът изхвърли от употреба разпоредбата на чл.354а, ал.3 и криминализира притежанието на еднократната доза наркотик за лична употреба.
Битката за въвеждането на този нормотворчески абсурд, станал известен като Поправката Севлиевски, започна още през пролетта на 2002 година. А дебатите бяха толкова бурни, сякаш става дума не да се забрани носенето на една-две цигари марихуана или на 0.02 грама хероин, а да се разреши притежанието на кило-кило и половина кокаин. За да докажат, че търговията с дрога вече е взела размерите на природно бедствие, поддръжниците на Севлиевски събраха от девет дерета вода и обявиха, че в България има 100 000 зависими от хероин, други 200 000 предпочитат синтетичната дрога (екстази, каптагон, амфетамин и т. н.), а всеки трети-четвърти ученик редовно пуши трева.
Зад нововремеца Мирослав Севлиевски застана и цяло съзвездие от висши служители в МВР и прокуратурата, които като латерни повтаряха една и съща теза, докато... тя не се превърна в истина. Те обясниха как стотици наркопласьори излизат на улицата с по две дози дрога, продават ги и се връщат за нови две дози. По този начин те са неуязвими за органите на реда, защото оправданието им е стандартно: Наркотикът е за лична употреба, а съм взел две дози, защото няма да се прибирам вкъщи.
През цялото време опонентите на Севлиевски твърдяха, че наркотиците наистина са проблем за България, но в никакъв случай не става въпрос за половин милион наркомани и периодично друсащи се пубери. Освен това наркоманията е вид заболяване, което трябва да се лекува в специални условия. А борбата с него трябва да е превантивна, а не последваща.
В крайна сметка отборът на Мирослав Севлиевски надделя и на 16 март 2004 г. Наказателният кодекс олекна с разпоредбата на чл.354а, ал.3, която гласеше: Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.
Законът за приемането на Поправката Севлиевски е обнародван в бр. 26 на Държавен вестник от 30 март 2004 г. и влезе в сила три дни по-късно. Точно тогава - в началото на април, стартира и амбициозният проект на фондация Инициатива за здраве, призван да отговори на въпроса Кой е прав в дебата за еднократната доза - Мирослав Севлиевски или неговите опоненти?
Във вторник (29 ноември) фондацията обяви резултатите от проекта и се оказа, че бившият вече депутат Севлиевски и хората му не само са заблудили НДСВ и ДПС по въпроса за поразяващия оздравителен ефект от криминализирането на еднократната доза наркотик, но са предизвикали в държавата истински хаос.
Според изследването на Инициатива за здраве потребителите на дрога в България се делят на три основни групи - опитващи, употребяващи и проблемни (в тази група са и заклетите наркомани).
В периода 2002-2004 г. меки наркотици (марихуана) редовно са употребявали 2.5% от населението над 15-годишна възраст, т. е. 100 000-150 000 души, а 0.5% (30 000-40 000 души) са пушили марихуана поне веднъж през последните три месеца, преди да бъдат анкетирани. Синтетични наркотици (амфетамин, каптагон, екстази и т. н.) опитват между 35 000 и 70 000 души (около 1% от българите над 15-годишна възраст), редовно употребяват около 15 000 души, а пристрастените са около 1500-2000 души. Зависимите от най-твърдия наркотик - хероин, са между 15 000 и 25 000 души, като средната им възраст е 24 години. От тях 76% са българи, 13% са роми (броят им е намалял с 5% в сравнение с периода 2000-2002 г.), 10% са турци (тук увеличението е със 7 на сто), а 1% от хероиноманите са от други етноси.
Резултатите от изследването на Инициатива за здраве са категорични, че след криминализирането на еднократната доза броят на хероиноманите в страната не се е увеличил, но не е и намалял. За сметка на това обаче броят на инжектиранията се е удвоил: от 28 боцкания през 2003 г. на 55 инжектирания месечно през 2004 година.
Другото печално последствие от Поправката Севлиевски е, че след април 2004 г. броят на наркоманите, които се дрогират по улиците и градинките, е намалял почти два пъти, но се е удвоил броят на зависимите, които се друсат в изоставени къщи или недовършени строежи. Страхът от полицията е избил и в още една посока: през 2003 г. са регистрирани общо 48 случая на предозиране, докато през 2004 г. тези случаи вече са шейсет и три. По никакъв начин криминализирането на дозата за лична употреба не е ограничило предлагането на дрога, същите са останали и цените на дребно - в София една доза хероин отново струва 6 лв., а в страната - с лев по-евтино.
Според полицейската статистика през 2004 г. са разкрити 2515 престъпления, свързани с дрога. А по време на акциите са задържани общо 2558 души, в които са намерени различни количества наркотично вещество. След криминализирането на еднократната доза през март миналата година би трябвало всички те вече да са зад решетките, но дали това наистина е така?
Практиката сочи, че поводите за образуване на дела и дознания, свързани с разпространението и употребата на наркотици, се делят на три групи. В първата са акциите срещу накродилърите, които се провеждат след дълга предварителна подготовка и се осъществяват предимно от антимафиотите в НСБОП, РЗБОП и ченгетата от РДВР. При подобни операции обикновено се залавят големи количества наркотици, а прокуратурата образува следствени дела, по които работата рядко приключва за три-четири години. Първопричината за задържанията от втората група най-често е кражба, грабеж или опит да се продаде откраднатото. В такива случаи при обиските често се открива наркотик и срещу собственика или обитателя на квартирата се образува дело по чл.354а от Наказателния кодекс. А третият тип задържания е следствие от хайки и претърсвания на публични места (барове, нощни кръчми и дискотеки) или пък с действия по сигнал за подготвяно или извършено престъпление.
Над 95% от арестите през 2004 г. са от втората и третата група и това не е случайно. Според наркозависими и техните адвокати, анкетирани по време на проекта, при този тип хайки в ръцете на полицията попадат обикновените наркомани, които са много по-удобни мишени от наркодилърите. Освен това в борбата срещу разпространението на дрога полицията предпочита да прибягва до ефектните (но неефективни) хайки срещу т. нар. наркосборища или пък до внезапните обиски на нощните заведения, вместо да реализира по-мащабни разработки срещу наркодилърите. В резултат на това прокуратура е принудена най-често да пише обвинителни актове срещу наркозависими, арестувани с еднократни дози или пък с по три-четири цигари марихуана в джобовете, докато пласьорите и дилърите продължават да си въртят бизнеса необезпокоявани.
Поправката Севлиевски обаче усложни живота на магистратите и по още един начин. След влизането й в сила - на 2 април 2004 г., отпадна необходимостта от назначаването на съдебномедицински експертизи, които категорично да кажат кой от арестуваните е наркоман и кой е наркопласьор или дилър. След отпадането на чл.354а, ал.3 от НК всички наркодела започнаха директно да влизат в окръжните съдилища, защото законодателят запази тяхната подсъдност заради високите присъди - от седем до петнайсет години затвор. Ето защо на прокурорите и на съдиите се падна честта да играят ролите на филтри, които са длъжни да предпазят... затворите от пациенти, осъдени за две хапчета екстази или за една цигара марихуана. Именно магистратите се усетиха навреме, започнаха да обявяват такива случаи за маловажни и да ги приключват по реда на чл.9, ал.2 от Наказателния кодекс, който гласи: Не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Другата спасителна вратичка се оказа разпоредбата на чл.55 от НК, която позволява наркоманите да бъдат съдени условно или на пробация.
Та, ако се върнем на онези 2558 души, арестувани миналата година с дрога, положението е доста... плачевно. През 2004 г. за наркотици са осъдени общо 525 души, като 30% от тях са получили ефективни присъди, 60% са се разминали с условни присъди, 3% от делата са прекратени, а 21 човека са освободени от наказателна отговорност.
Всъщност Поправката Севлиевски изигра още една лоша шега на държавата. Явно успокоено от светлата перспектива, че всички наркомани и пласьори в най-скоро време ще се окажат зад решетките, правителството на Симеон Сакскобургготски съвсем забрави, че е длъжно да осигурява нормални условия за лечението на наркоманите.
Според резултатите от проекта на Инициатива за здраве в България има 15 000-25 000 хероинозависими. Пред себе си те имат само три варианта да се отърват от порока: държавната клиника за лечение на наркомании в столичния кв. Суходол (с 24 легла), както и двете легитимни наркокомуни - във Варна (със 150 легла) и в Пловдив (с 50 места). Колкото до прословутата метадонова програма, тя може да обхване едновременно само 300 души, докато желаещите да се включат в нея рядко са по-малко от 3 хиляди. На всичко отгоре участието в тази програма не е съвсем безплатно и е по силите само на 33% от хероиноманите в България.
А накрая, сякаш за капак, изведнъж се оказа, че 45% от хероиноманите нямат здравни осигуровки, а 20% от тях не разполагат с документи за самоличност. Иначе казано, ако в България наистина има 25 000 зависими от хероин, около 12 000 от тях са изпаднали от каручката на държавата и могат да разчитат на медицинска помощ само ако си блъснат свръхдоза или дрогата им е разредена със стрити тухли или миниум. Тоест - тогава, когато вече е късно за каквото и да било.

Facebook logo
Бъдете с нас и във