Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

аджигул Бегмедова-Хаджиева: НИЯЗОВ ПРЕРОДИ ТЕМИДА В ПРОДАВАЧКА НА КООПЕРАТИВЕН ПАЗАР

Бащата на Таджигул Бегмедова-Хаджиева дълги години е бил главен прокурор на Туркменистан. Почти всички роднини на семейство Хаджиеви са хвърлени в затвора невинни.В нашата страна се води неприкрита битка за унищожаване на образованието, културата и за смазване на мислещите хора, върлува своеобразен ориенталски геноцид. Всички чужди държави вече виждат това, което става. По-рано президентът Ниязов се опитваше да прикрива изстъпленията си, но вече е невъзможно. Има версия, че самият той и приближените му министри са източили парите от Централната банка на Туркменистан, като кражбата е станала през юни-юли 2002 година. Парите са били изнесени в брой, натоварени в камион, но те мълчаха и през юли, и през целия август. На 17 септември опозицията вдигна шум за откраднатите пари, но официалните власти отново се направиха, че нищо не се е случило. Едва три дни по-късно - на 20 септември, президентът излезе със специално изявление, с което обвини опозицията, че е откраднала милионите. Тоест крадецът викна Дръжте крадеца! В Туркменистан законът е такъв - всички пари се пазят в централната банка и единственият, който може да разреши тези пари да излязат оттам и да се пратят в някоя банка зад граница, е... държавният глава. Председателят на банката знае кода, счетоводителят знае шифъра, трети знае паролата, но всичко става само с подписа на президента. Представяте ли си - парите на страната зависят от четирима души, начело с президента!? Докато всичко това се е случвало, ние със съпруга ми бяхме в България. Чудно при това положение как сме могли да откраднем не 100 000 долара, а цели 41 милиона? Това е абсурдно да си го помисли дори човек, но на Ниязов нищо не му попречи да хвърли цялата вина върху нас. Причината да ни нарочи бе, че ние не си замълчахме и също попитахме на висок глас: Защо скрихте кражбата? И какво се получи в крайна сметка? Докато ние лежахме в българския следствен арест, в Чехия двама души (от хората на президента, естествено) изтеглиха част от откраднатите милиони в брой...... Ние сме малки хора и не можем да се борим с държавата, която притежава полицията, следствието и структурите, наследили туркменистанския КГБ. Ако тук бе дошъл следовател, щях да му докажа, че сме невинни. Имаме паспорти с печати в тях, които показват, че две години не сме напускали пределите на България. Моят мъж няма нищо общо с банката от 1998 г., а аз никога не съм работила в нея, както ме обвиняват. Сега Ниязов се страхува да не излезе наяве истината и иска да ни вкара в затвора. Това е началото на края на управлението му, но за нас става все по-трудно. Не мога да се свържа с родителите си. Звъня на съседи и познати, а те ни затварят телефона с думите: Не ни търсете, страх ни е!. Много от членовете на опозицията са се укрили в чужбина и живеят под чужди имена. Ние открито казахме кои сме, затова ни подгони. Мъжът ми е първият, който открито каза фамилията си, яви се в консулството за отчет, показа документите си и заяви, че не иска да се укрива. С тази си проява той се превърна в основната мишена на Ниязов. Какво мога да кажа за него? Ниязов е изключително опасен човек, който притежава огромна власт. Той хвърли брат ми, сестра ми и зет ми в затвора, братята на съпруга ми също. Не за друго, а защото са ни роднини. Сестра ми е учителка повече от 30 години и за да я изпратят в затвора (за наше назидание), измислиха специален параграф Хулиганство и съпротива срещу режима. Какъв хулиган може да бъде един учител? При това дъщеря на бившия главен прокурор на Туркменистан?Сега получавам бележки от нея да й пратя хляб, лук и картофи. Представяте ли си - заради липса на витамини в килиите започват да боледуват от скорбут. Условията в затвора са ужасни. Повечето затворници са болни и от туберкулоза. В една килия са натъпкани по 25 души, а когато ги водят на разпити, ги бесят за краката и ги измъчват жестоко. И като по времето на Сталин - признай за своя близък, и ще те пуснем. Ето, задържаха зет ми и му казват: Донеси за тях, тоест за нас двамата, и всички ще пуснем. Ще приберем само Аннанурди. Зет ми обаче не се прекърши. Не само защото съпругът ми не е виновен, ами защото не им вярва... ... Ниязов използва органите на правосъдието за политически репресии и разчистване на лични сметки. Например символът на съдебната власт - Темида, е жена със завързани очи и с везни в ръцете, нали? В Туркменистан богинята на правосъдието е изобразена с отворени очи и с везни - прилича на продавачка на кооперативен пазар. Това е дело лично на Ниязов. Казваха му, че не е правилно и Темида нарочно е със завързани очи - за да отсъжда безпристрастно. Да не отмерва само в полза на роднината или своя човек, а само според закона. Той обаче остана непреклонен.... В Туркменистан не съществува понятие като права на човека. Няма свобода на словото, а журналистите са длъжни да пишат за президента само хвалебствия. Нямаме право да говорим за опазване на околната среда, макар близо до Арал водата да е жълта и пълна с пясък, а в Ашхабад пият направо отровна вода.Като преподавател по икономика аз нямам право да обучавам студентите по програмата, която смятам за правилна. В институтите четат само Рухнама, което е смесица между Корана и моралния кодекс на комунизма. Това е лудост, но е факт. Без съд и присъда конфискуват къщите, имуществото и автомобила на когото си поискат, а конституцията е съвършено безполезно четиво за наивници. Категорично е забранено в страната да влизат чуждестранни експерти и наблюдатели, за да видят как се управлява икономиката и как функционира съдебната система. Ниязов никого не допуска и ние просто не знаем как да покажем на света, че страната ни върви към пропастта. ИНТЕРНЕТ, чуждестранните телевизионни канали и предаванията за чужбина са забранени. Има само три местни тв канала, единият от които денонощно излъчва само президентските речи. Ниязов въведе дори визов режим между градовете вътре в страната. Опитахме се осъдим президента Ниязов в Страсбург, но не можахме. Като държавен глава на Туркменистан той не е ратифицирал конвенцията за Международния съд по правата на човека в Страсбург и официално не признава неговото съществуване. Просто е знаел какво ще се случи и е взел предпазна мярка...

Facebook logo
Бъдете с нас и във