Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АДМИНИСТРАТИВНИЯТ КОДЕКС ПРОТИВОРЕЧИ НА КОНСТИТУЦИЯТА

ВИЗИТКА
Митьо Марков е роден на 15 януари 1949 г. в Казанлък, където завършва средното си образование. През 1967 г. е приет във Висшето военно народно училище Васил Левски във Велико Търново, а през 1973 г. записва право в Софийския университет Св. Климент Охридски.
Една година след дипломирането си - през 1979-а, Митьо Марков е назначен за военен следовател в София. През 1980 г. преминава на работа във Военната прокуратура, където остава едно десетилетие. През 1990 г. е повишен в тогавашната Прокуратура на въоръжените сили. Отказва се от пагона през 1998 г., когато преминава в цивилната Върховна касационна прокуратура. По времето на бившия главен прокурор Никола Филчев (избран през февруари 1999 г.) е завеждащ отдел Административен към ВКП. А на 1 юни 2004 г. Висшият съдебен съвет го назначава за заместник главен прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура.

Г-н Марков, с приемането на Административнопроцесуалния кодекс парламентът създаде 28 административни съдилища, но съвсем забрави за административните прокуратури. Вие имате ли обяснение защо се стигна до това разминаване?
- За мен подходът на законодателя е непонятен, тъй като конституцията трябва да се спазва от всички. А в нейния чл.126 ясно е казано: структурата на прокуратурата трябва да съответства на структурата на съдилищата. Така че нищо не пречеше в преходните и заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) да бъде предвидено и изграждането на 28 регионални административни прокуратури. Напротив - беше задължително.
Може ли да се говори за умишлен пропуск, или става дума за обикновена небрежност?
- Не мога да кажа дали този пропуск е умишлен, или пък са взели връх някакви други съображения. Възможни са и двете хипотези, но аз не знам подробности. Нямах възможност да участвам в дейността на работната група, която подготви АПК, нито пък съм участвал в заседанията на парламентарната Комисия по правни въпроси. Но, според мен, това пренебрежително отношение към създаването на административни прокуратури не е случайно.
Какво имате предвид?
- В проекта на кодекса функцията на прокурора и неговото участие в административния процес беше страшно окастрена. Не беше предвидена дори възможността главният прокурор и неговият заместник (в случая моя милост) да протестират незаконосъобразните актове пред първоинстанционните съдилища. Този пропуск е бил отстранен едва от депутатите в правната комисия, така че изводът се налага от само себе си: наблюдава се тенденция участието на прокурори в административния процес да бъде ограничавано колкото се може повече. А това изобщо не отговаря на обществените интереси.
Ако правилно съм разбрала, Административнопроцесуалният кодекс противоречи на конституцията, така ли?
- Да. Както вече казах, в кодекса не се споменава нищо за административни прокуратури, а това е нарушение на чл.126 от основния закон.
А защо главният прокурор не сезира Конституционния съд, след като има такова правомощие?
- Наистина, когато даден нормативен акт противоречи на основния закон, главният прокурор може да сезира Конституционния съд. В случая обаче г-н Борис Велчев не може да направи нищо, защото не съществува разпоредба, върху която Конституционният съд да се произнесе.
Прокуратурата не е ли имала представител в работната група за написването на проекта за АПК?
- Имахме. До 1 юни 2004 г. г-н Цони Цонев, моят предшественик, бе член на тази група. Именно той повдигна въпроса, че са ограничени правомощията на главния прокурор и на ръководителя на Върховната административна прокуратура. Мнението му бе чуто едва при обсъждане на законопроекта за АПК от депутатите в Комисията по правни въпроси, но дори и сега нещата не са изчистени, както трябва.
Защо?
- Ще ви кажа. Според Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) прокурорът, който участва в делото на първа инстанция, протестира съдебното решение пред втората инстанция. Доколкото административното производство е двуинстанционно, не би трябвало да има пречка обвинителят, който се е явил в административния съд на първа инстанция, да протестира пред по-висшестоящия орган. Проблемът в случая е, че в Административнопроцесуалния кодекс никъде не пише, че участието на прокурор на първа инстанция е задължително.
Другият съществен недостатък на АПК е свързан със срока за реакция на административния прокурор - само месец. Ако е участвал в производството - както и да е. Но, ако не е участвал, той просто няма как да научи за решението на съда, което трябва да бъде протестирано. Освен ако заинтересованите гражданите не пуснат сигнал, жалба или нещо подобно. Следователно контролът за законност от страна на прокуратурата в тази първоначална фаза на процеса е сведен почти до нула.
И трето, кодексът ограничава държавното обвинение да упражнява една от най-важните си функции - надзор за законност при изготвянето на административните актове. Прокурорът не е заинтересованата страна, той участва само с оглед на това да бъде запазена законността. АПК обаче не предвижда уведомяване на обвинителите, когато започва производството за издаване на административен акт.
Има ли изход от това положение?
- Прокуратурата направи опит празнотите в АПК да бъдат запълнени по някакъв начин. Предложихме например с преходна разпоредба в новия Закон за съдебната власт (ЗСВ) да бъде предвидено, че на окръжно ниво съществуват и административни прокуратури. Това е възможно, защото ЗСВ е устройствен закон.
Не е ли по-лесно да се промени Административнопроцесуалният кодекс?
- Редно би било административните прокуратури да бъдат включени и в кодекса. Той е много важен и ценен нормативен документ и затова не трябва да противоречи на конституцията. Но... всичко е въпрос на законодателна техника и на желание.
А, ако така се получи, че догодина административните прокуратури липсват и в двата закона?
- Ще се стигне до издаването на указания, с които всички окръжни прокуратури ще бъдат задължени да обособят специални групи от обвинители, които ще участват само в административния процес и ще упражняват контрол за законност при постановяване на административни актове в страната. Тези указания ще бъдат подписани или от г-н Борис Велчев, или от мен. Абсурдно е, когато искаме прозрачност и добро функциониране на администрацията, прокуратурата да е елиминирана. При това - по безпардонен начин.
Какво имате предвид?
- По принцип хората смятат, че прокуратурата съществува заради наказателното право. То обаче не може да бъде панацея за решаването на всички обществени проблеми. Това трябва да е съвсем ясно и онзи, който не го разбира, значи не са му ясни съвременните тенденции. Все повече и повече управлението на обществото ще се проявява чрез административни актове от различно естество и ние нямаме право да смятаме, че наказателното право ще си остане доминиращо. С течение на времето съзнанието на хората се променя, а престъпленията ще намаляват.
Не се ли правите на по-голям оптимист, отколкото сте?
- Не смятам, защото много по-добре е човек да живее в нормална обстановка, при спазване на реда и на законността, съобразявайки се с интересите на всички останали. Правата на индивида свършват там, където започват правата на останалите и този постулат, рано или късно, ще бъде осмислен и възприет. Тогава вече наказателното право трудно ще бъде основен регулатор в обществените отношения. Точно обратното - административното право ще бъде този регулатор.
Но това, живот и здраве да е, ще се случи след доста време. В най-добрия случая - след петнайсет-двайсет години...
- Вижте, дори и никога да не се случи, ограничаването на участието на прокуратурата в административното производство е абсолютно недопустимо. Това не се вписва в европейските тенденции и противоречи на десетки европейски актове, в които изрично е казано каква трябва да бъде прокуратурата и каква ще бъде нейната роля през ХХI век.
И каква ще бъде тя?
- Със сигурност няма да е такава, каквато си я представят хората, написали и приели българския Административнопроцесуален кодекс. Той има много достойнства като нормативен акт, но има и пропуски, които би трябвало спешно да бъдат коригирани.
Значи в кодекса съществуват и други неясноти?
- Да. Например разпоредбата на чл.61, ал.1 гласи: Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително и на тези, които не са участвали в производството. Според мен това е доста странен текст, защото за прокурора въобще не се говори и той не научава за издаването на такъв акт.
Също недописана е и разпоредбата на чл.61, ал.3 от кодекса: Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в ИНТЕРНЕТ страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.
По принцип няма пречка всеки административен акт да бъде публикуван в ИНТЕРНЕТ страницата на съответния орган, но подобна възможност не е предвидена в закона. А това противоречи на изискванията за прозрачност на обществото.
Г-н Марков, на 1 март 2007 г. регионалните административни съдилища започват да работят. Ако дотогава ви забравят отново, със специални указания ще обособите групи от обвинители, които да поемат административните дела. Откъде смятате, че ще намерите свободни прокурори, след като в отчета ви за първите шест месеца на 2006 г. пише, че вашите колеги са работили по над 220 000 преписки и досъдебни производства.
- Права сте. От една страна, сме закъснели фатално със създаването на административните прокуратури, а от друга - хората са изключително натоварени. Но освен да отделим по 3-4 четирима души в съдебен окръг, друг вариант просто нямаме. Може той да не е най-добрият, но все пак е нещо.
Добре, да поговорим за по-безболезнения вариант. Другата седмица например парламентът измени Закона за съдебната власт и Административнопроцесуалния кодекс, като записва в тях, че в страната се създават 28 регионални административни прокуратури. В този случай какъв бюджет ви трябва и за колко време можете да заработите пълноценно?
- При обсъждането на бюджета на съдебната власт за 2007 г. прокуратурата предложи на Висшия съдебен съвет (ВСС) да бъдат включени допълнителни 11 млн. лв., които са необходими за административните прокуратури. Поискахме и 430 нови щатни бройки - 160 за магистрати и 270 за служители. Парите бяха предвидени за сгради, работни места, заплати, осигуровки, издръжка и за всичко останало, което е необходимо. За моя най-голяма изненада Висшият съдебен съвет отказа да включи в проектобюджета тези 11 млн. лв., като се мотивира, че в действащия Закон за съдебната власт не са предвидени административни прокуратури. Наистина, членовете на съвета казаха, че ако в новия съдебен закон тези звена бъдат създадени, тогава ще поискаме пари от Министерския съвет. Ама на всички ни е ясно колко трудно правителството дава допълнителни финансови средства.
Да предположим, че в новия Закон за съдебната власт съществуват административните прокуратури, отпаднало е конкурсното начало за постъпване в системата. Вие бихте ли организирали все пак изпит за всички кандидати за административни обвинители?
- Ще направим това, което пише в закона. Ако се предвиждат конкурси - ще има конкурси. Но, ако не са упоменати изрично, няма как да изпитваме хората, защото подобно решение веднага ще бъде атакувано пред Върховния административен съд и ще падне много лесно. С аргумента, че не отговаря на нормативния акт. Конкурсът е добро начало за подбор на най-качествените кадри, но не е въпрос само на добро желание. Законът трябва да се спазва такъв, какъвто е.

Facebook logo
Бъдете с нас и във