Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯТ КОДЕКС ЩЕ СЪБУДИ ЧИНОВНИЦИТЕ

В началото на седмицата (понеделник, 15 ноември) Министерството на правосъдието обяви, че работата по проекта за първия Административнопроцесуален кодекс (АПК) в историята на България е приключила. Още същия ден проектът бе изпратен за съгласуване до останалите министерства, а очакванията са, че през декември той ще бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет. В официално съобщение до медиите от правосъдното министерство афишираха проекта за Административнопроцесуален кодекс като най-важната крачка в цялостната реформа на административното правораздаване у нас. Създаването му е стремеж за утвърждаване върховенството на закона като най-сигурна гаранция за защита правата на гражданите при контактите им с администрацията. Целта на кодекса е да се постигне една по-опростена, по-достъпна и разбираема за гражданите административна процедура, като същевременно процесът значително се ускори. Важна цел на АПК е премахването на условията и предпоставките за корупция в държавната администрация, се казва още в съобщението на правосъдното министерство. Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София. През 1976 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски, последователно работи като стажант в Софийския окръжен съд и младши-съдия в Софийския градски съд. През 1981 г. е назначен за председател на Районния съд в гр. Своге, а през 1984 г. преминава на работа в Министерството на външните работи. Две години по-късно - през 1986 г., отново се връща на работа в магистратурата като съдия в Софийския окръжен съд, а през 1989 г. е избран за негов заместник-председател. През 1995 г. Константин Пенчев заедно със свои колеги създава фирмата Синдик Леге Консулт ООД с предмет на дейност управление на търговски дружества, защита на интересите на кредиторите и длъжниците на обявените в несъстоятелност дружества и одиторска дейност. Четири години по-късно - май 1999 г., той е назначен за синдик на фалиралата през 1996 г. финансова къща ФТА, където се задържа близо две години.От началото на 2000 г. Константин Пенчев бе синдик и на фирмата Стандарт Нюз, която по онова време издава в. Стандарт. Година по-късно дружеството беше възкресено от Софийския апелативен съд, който отмени решението на градските магистрати, с което Стандарт Нюз бе обявено в несъстоятелност и Пенчев напусна своя пост. Но се впусна в политиката. През лятото на 2001 г. Константин Пенчев е избран за народен представител в 39-ото Народно събрание от листата на НДСВ. В продължение на две години и половина той е заместник-председател на парламентарната група на НДСВ и член на две парламентарни комисии - по икономическа политика и по правни въпроси. На 22 март 2004 г. Константин Пенчев бе избран за председател на Върховния административен съд (ВАС). Г-н Пенчев, преди около година заявихте, че съдебната реформа в България няма да приключи, докато не бъде приет Административно-процесуалния кодекс. Както се казва по друг повод, днес този закон е на една ръка разстояние от парламента, защото проектът тръгна за съгласуване по министерствата. Значи ли това, че се вижда краят на съдебната реформа?- Е, чак толкова близо не е, защото истинската работа предстои. Същинската реформа в административното правораздаване например ще стартира след приемането на Административнопроцесуалния кодекс от парламента. Причината е, че едва тогава ще започне изграждането на регионалните административни съдилища, а това означава търсене на подходящи сгради, купуване на техника, назначаване на хора и т. н . Като цяло съдебната реформа включва също изработването на още няколко нови нормативни акта - Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК), Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), Наказателен кодекс (НК), но работата по тях тепърва започва. Аз обаче се надявам, че правителството ще изпълни ангажимента си и до края на годината ще одобри проекта за Административнопроцесуалния кодекс. Ако това се случи, не виждам пречки до февруари 2005 г. той да бъде гласуван и от народните представители. Едно от оправданията за мудността на съдебната реформа, което се чува най-често през последните години, е, че нови закони се пишат трудно, а работата на парче предполага сблъсък на интереси. Мислите ли, че около бъдещия АПК ще се разбушуват политически страсти?- Смятам, че в Народно събрание няма да има проблеми при приемането на този кодекс. Причината е, че в него няма никаква политика, която да предполага сблъсък между управляващи и опозиция. Освен това става дума за много специфична материя, която по принцип се гласува по-леко от депутатите. Тоест вие смятате, че кодексът ще бъде приет без проблеми, защото няма да има сблъсък на политически интереси?- Да, това очаквам. Изграждането на административните съдилища е част от съдебната реформа, която е приоритет на цялото общество, а не на управляващите или на опозицията. Реформата е нужна на всички, а не само на това правителство. Неотдавна министърът на правосъдието Антон Станков свали противниците на съдебната реформа от влака за Европа и ги разкритикува, че досега са променяли наказателните закони според моментните си интереси. Не мислите ли, че Административнопроцесуалният кодекс също може да стане жертва на подобни съображения?- Вижте, разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) пораждат сблъсък на интереси както между отделните органи на досъдебното производство - полиция, следствие и прокуратура, така и между тях и съда. Банално е, но ще припомня спора за мястото на следствието, за правомощията на полицаите, за искането на съда да се забрани да връща дела за доразследване и т. н. Докато по отношение на Административнопроцесуалния кодекс, поне засега, магистратите са единни. Доколкото е известно, проектът е изработен със съдействието на германски специалисти и получи горещото одобрение на председателя на административния съд в Кьолн Йоахим Арнтц. Смятате ли, че бъдещият АПК ще бъде първият нормативен акт, който хем отговоря на изискванията на ЕС, хем е приложим в България?- Вижте, един процесуален кодекс не може да бъде съвършен. Аз съм убеден, че след приемането му по него ще има доработване, защото недостатъците на един закон се забелязват едва след като той влезе в сила. Колкото до германския колега, той наистина хареса проекта, но направи и конкретни бележки по него. Те се отнасят до определени текстове в кодекса, но едва ли на вашите читатели ще им бъде интересно да изброявам всичко подробно. По-важното е, че тежката работа вече е зад гърба ни, а в Министерския съвет и Народното събрание ще влезе за обсъждане един наистина добър проект. Толкова добър, че да бъде приет за три-четири месеца?- Още две години да умува работната група по него, по-добър няма да стане. Членовете на Министерския съвет сигурно ще направят корекции в него, депутатите също ще коригират отделни текстове, но това не променя факта, че с административно законодателство от времето на социализма България много трудно ще стане член на ЕС. Според действащата нормативна уредба юридическите лица не носят пряко административна и наказателна отговорност и това винаги е смятано за наш минус. Как е решен този въпрос в проекта за Административнопроцесуален кодекс?- Българската правна наука направи доста сериозна крачка по отношение на отговорността на юридическите лица. Преди години, като студенти, учихме, че те не могат да носят отговорност, защото тя е лична и на санкция подлежат само физическите лица. Но ето че днес има санкции и за юридически лица. Говоря за глобите, които също са вид наказание. В бъдещия административен кодекс също има такива санкции.Хубаво е, че стана дума за глобите. За никого не е тайна, че институциите в България масово не зачитат решенията на съда, а това е отказ от правосъдие. Като една от причините за това явление се сочи ниският размер на глобите. Какви са санкциите в бъдещия административен кодекс при такива случаи? - Отговорността е засилена, а размерът на глобите е увеличен. Проблемът обаче не е в засилването на санкциите, а в идентифицирането на длъжностните лица, виновни за неизпълнените съдебни решения. В НК ясно е казано, че наказанието за неизпълнение на съдебно решение е лишаване от свобода. Трудното идва, когато трябва да бъде доказано кое длъжностно лице не се е съобразило със съдебното решение. Освен това има много случаи, при които съдът не може да изземе функциите на административния орган. Съдът например може да отмени решението на Агенцията за приватизация по дадена сделка, но не може да сключи този договор вместо нея. Наскоро в Мадрид се проведе Световен конгрес на Асоциацията на върховните административни юрисдикции. На форума стана ясно, че този проблем съществува навсякъде по света, но никъде не е решен, както се казва - веднъж и завинаги. Някъде са се справили по-добре от България, другаде са по-зле от нас.Значи въпросът опира до правната култура на администрацията, така ли?- За мен това е най-важното, защото имуществената санкция не решава нищо. Държавните институции и ведомства се издържат от бюджета, така че парите за глобите пак излизат от джоба на данъкоплатеца. И какъв е смисълът все данъкоплатецът да плаща?Г-н Пенчев, според бъдещия Административнопроцесуален кодекс производството двуинстанционно ли ще бъде?- В съдебна фаза - да, защото вид инстанция е и административният орган, който се произнася по спорния акт. Като първа инстанция ще се произнася регионалният административен съд, а като втора - Върховният административен съд. Как очаквате това да се отрази на административното правораздаване?- Главно в посока на повишаване на качеството. Едно е 28 окръжни съдилища да се произнасят по административни спорове, когато на главите им висят стотици и хиляди граждански, търговски дела и наказателни дела. А съвсем друго ще бъде, когато заработят специализираните административни съдилища и споровете попаднат в ръцете на професионалисти, които нямат други ангажименти. Но нали тези регионални административни съдилища трябваше да заработят до края на 2004 година? Защо отново говорите в бъдеще време?- Защото те няма да заработят, докато Административнопроцесуалният кодекс не бъде приет от Народното събрание. В момента Висшият съдебен съвет няма база, върху която да стъпи, за да определи точния брой на административните съдилища и регионът, който ще покрива всяко едно от тях. Кое различава бъдещия АПК от действащата административноправна уредба?- Най-напред той урежда административните процедури пред съда и по издаването на актовете. Урежда още както мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие, така и тяхното изпълнение от съда или от съответния орган. Казахте мълчалив отказ. За никого не е тайна, че за гражданите най-големите проблеми идват от мълчанието на администрацията, което прави живота на чиновника много приятен. На практика той се произнася, без да е свършил за пет пари работа, а на всичко отгоре получава и заплата. Дали в бъдещия АПК бездействието също е признато за отказ или се отчита като съгласие?- Трябваше да минат 25 години, за да направим крачката между мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие. В условията на социализма възможността мълчанието на администрацията да бъде атакувано пред съда бе призната за революционна крачка. Днес позицията ни е, че като мълчи, администрацията се десезира, т. е. тя е съгласна. И че на нея се пада тежестта да се защитава пред съда. Мълчаливото съгласие обаче невинаги може да бъде прилагано, защото не може да има мълчаливо съгласие за построяването на една сграда в... Борисовата градина например. При подобни случаи производството е много сложно, но то е само за доброто на гражданите.А уредени ли са в бъдещия АПК хипотезите, при които администрацията мълчаливо се съгласява?-Да. Едновременно с това обаче са уредени и принципите на административния процес, което наистина е революционно. Не смятате ли, че подобни думи звучат твърде... бомбастично? - Не, защото досега административния процес взаимстваше принципи от други правни клонове. За първи път в АПК изрично е уредено служебното начало, което бе премахнато в гражданския процес. Там съдът е зрител на процесуалната битка между страните и по никакъв начин не ги подпомага. В административния процес обаче ситуацията е много по-сложна, защото от едната страна стои даден държавен орган с цялата му власт, а от другата - обикновеният гражданин. А административният съд не е просто зрител, защото служебно контролира административните актове и на практика подпомага гражданите.ВИНАГИ ИМА ПЪРВИ ПЪТ!Няколко са основанията, заради които авторите на проекта за Административнопроцесуален кодекс още отсега го определят като революционен. И наистина, колкото и да сме претръпнали от гръмки хвалби и неизпълнени обещания, този път трябва да си признаем, че ако кодексът бъде приет, на българския чиновник най-после... ще му се стъжни. Защото за първи път в българската нормативна уредба се въвежда имуществена отговорност за вреди от незаконни административни актове. И още: - става възможно разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и юридическите лица, както и разглеждането на искания, с които да се задължи административният орган да извърши определено действие или да се въздържи от него; - извън обхвата на административния и съдебния контрол остават само актовете на президента, издадени извън сферата на изпълнителната власт, както и тези, с които се упражнява законодателна инициатива, и вътрешнослужебните актове;- въвежда се принципът за съизмеримост, задължаващ административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо;- урежда се възможността в производството пред административните органи страните да сключват споразумение;- със заключителните разпоредби на проекта за АПК се създава нова глава в Закона за административните нарушения и наказания, озаглавена Имуществени санкции спрямо юридически лица. В нея се предвиждат санкции за юридически лица, които са се обогатили неправомерно в резултат на престъпления, извършени от негови ръководители, ръководни орани или представители и свързани с пране на пари, трафик на хора, производство и разпространение на наркотични вещества, корупция, измама, рекет, създаване и членуване в престъпна група или организация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във