Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Адвокат Георги Събев: ДЪРЖАВНИТЕ ВЗЕМАНИЯ ДА СЕ ВЪЗЛАГАТ С ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

ВИЗИТКА
Адвокат Георги Събев е роден през 1967 година. През 1991 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1993 г. до 1995 г. е началник отдел Правен в Министерството на търговията, след което излиза на свободна практика. През 1998 г. основава своя адвокатска кантора, която основно се занимава с корпоративноправни проблеми, несъстоятелност, данъчно право, ценни книжа и капиталови пазари, правни проблеми при защита на конкуренцията и т. н.
От няколко години Георги Събев активно работи с Американската агенция за чуждестранна помощ (USAID). Той е участвал в екипа, написал проекта на Закона за частните съдебни изпълнители, приет от Народното събрание на 10 май и влязъл в сила на 1 септември 2005 година. Георги Събев е включен и в групата, която трябва да разработи подзаконовите нормативни актове, гарантиращи безпроблемното прилагане на Закона за частните съдебни изпълнители. Владее английски и руски.

Адвокат Събев, в периода 2002-2004 г. в публичното пространство битуваха две тези за бъдещето на съдебното изпълнение - да стане изцяло частно (каквото е в Холандия) или да остане държавно. Какво наложи България да тръгне по... средния път и в момента да има както държавни съдебни изпълнители, така и частни?
- Според мен това беше необходимият компромис. След изработването на първоначалния проектозакон, според който съдебното изпълнение ставаше изцяло частно, определени професионални и обществени кръгове реагираха остро и обявиха, че премахването на държавните съдебни изпълнители е прекалено краен и рискован вариант. Те аргументираха позицията си с някои негативни последици в Полша. Там обществото се е оказало неподготвено за смяната на държавния съдия-изпълнител с частно лице, а новите такси са били непосилни за малоимотните граждани. В крайна сметка се прие, че в България трябва да бъде възприет по-балансиран модел, който да даде възможност на държавните и на частните съдебни изпълнители да докажат ефективността си в условията на реалната конкуренция. А след време, ако се окаже, че този хибриден модел не оправдава очакванията, за държавата няма да е кой знае колко трудно да коригира грешките си.
Какви промени в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) трябва да бъдат направени, за да заработи нормално Законът за частните съдебни изпълнители?
- За никого не е тайна, че трябва съвсем нов Гражданскопроцесуален кодекс. Но докато това се случи, частта за принудителното изпълнение в действащия ГПК наистина трябва да претърпи сериозни изменения. Те трябва да направят тази дейност по-бърза, по-ефективна и по-независеща от волята на длъжника, която той доста често налага чрез неправомерни или чрез привидно правомерни действия. Личното ми мнение е, че е крайно време законодателят да ограничи част от възможностите на длъжника да обжалва актовете на съдебните изпълнители, да скъси процесуалните срокове и да облекчи процедурите за провеждане на различните видове продажби, съответно - на движими или на недвижими вещи, на вземания или на някакъв друг вид активи на длъжниците.
Какво, според вас, е най-важното, което ще мотивира хората да предпочетат частния съдебен изпълнител пред държавния?
- За ползата от частния съдебен изпълнител може да се говори дълго, защото плюсовете от съществуването му са повече, от минусите - по-голяма бързина, необремененост, по-голяма ефективност, т.е. събиране по принудителен ред на по-голям процент от вземанията. Тоест нашите надежди са съдебният изпълнител да действа значително по-бързо - в месеци, а не в години да се измерва неговата работа по едно изпълнително дело, съответно той да удовлетворява по-голяма част от интереса на своя възложител с по-малко на брой изпълнителни действия.
По принцип законът забранява на частните съдебни изпълнители да отказват събирането на вземания. Но какво би се случило, ако длъжникът например е силова групировка и частният съдия-изпълнител не желае да се занимава с нея?
- Идеята за забраната се роди от възможността определени райони да останат само с частни съдебни изпълнители или те да бъдат два-три пъти повече от държавните съдебни изпълнители. Ако законодателят им беше позволил правото да избират или да отказват поемането на изпълнителни дела, щеше да настъпи хаос. Особено по отношение на социалнозначимите случаи - като вземане по трудово-правни взаимоотношения, предаване на дете, вземания за издръжка и т. н. Парламентът прие, че е недопустимо частният съдебен изпълнител да има възможност да отказва подобни случаи, които - спор няма - са по-сложни, по-неприятни и далеч по-нископлатени. Съществуваше рискът с тези случаи да се занимават само държавните съдебни изпълнители, докато частниците да поемат само т. нар. златни дела.
По принцип въвеждането на тази разпоредба е уместно, но нейният текст по никакъв начин не обяснява току-що споменатия казус: силова групировка дължи пари, а частният съдебен изпълнител не желае да поеме случая, защото го е страх. И за да не го обвини някой в неизпълнение на служебните задължения, той започва да имитира дейност...
- Възможните варианти са няколко. Ако частните изпълнители в целия район не свършат тази работа, тогава би трябвало съответният взискател да потърси съдействието на държавните съдия-изпълнители. Но ако и те откажат да свършат работата...
... Какво се случва тогава?
- В момента липсва ясно законодателно решение на подобен казус и не е уточнено как може да се потърси намесата на частен или държавен съдия-изпълнител от друг съдебен район. Личното ми мнение е, че в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) трябва да се предвиди възможността министърът на правосъдието да възлага по делегация осъществяване на подобни функции на държавен изпълнител от съседен съдебен район.
Вече ясни ли са тарифите, по които ще работят частните и държавните съдия-изпълнители?
- Те ще станат ясни, когато тарифата бъде приета от Министерския съвет и бъде обнародвана в Държавен вестник. В момента има проект, който трябва да бъдат съгласуван с всички заинтересувани институции и с Камарата на частните съдебни изпълнители, след което министърът на правосъдието трябва да го внесе в правителството за обсъждане и приемане. Поне засега е сигурно само, че таксите ще бъдат увеличени и ще бъдат еднакви за държавните и за частните съдебни изпълнители.
Регламентирана ли е процедурата, по която на частните съдебни изпълнители ще се възлага събирането на публични държавни вземания, където материалният интерес и печалбите понякога са огромни?
- Да, такава възможност е предвидена, но Законът за частните съдебни изпълнители е устройствен и поради тази причина в него не е предвиден особен ред за това. Освен, разбира се, че е посочен органът, който установява публичното държавно вземане. Колкото до огромните печалби, ако наистина съществува подобна опасност, моето лично мнение е, че трябва да се прибягва до услугите на Закона за обществените поръчки: ако бъдещото възнаграждение на частния съдебен изпълнител надхвърля праговете, случаят би трябвало да бъде възложен чрез процедура за обществена поръчка. Но това е лично мнение, защото практически резултати от прилагането на закона все още няма.
А какъв е смисълът на задължителните застраховки, които трябва да си правят частните съдебни изпълнители?
- В голяма степен приемането на този текст е свързан с очакването да отпадне обжалването на действията на частните съдебни изпълнители. Идеята е, че вместо обжалване и бавене на процеса по жалба на длъжника, за всяко свое неправомерно действие, частните съдебни изпълнители трябва да носят имуществена отговорност. А застраховката е призвана да възмезди претенциите на длъжника, взискателя или трети лица, пострадали от евентуални незаконосъобразни действия. Тоест - ако частният съдебен изпълнител си е позволил да организира една продажба така, че е получил по-малка стойност, отколкото би могъл да получи при законосъобразно развитие на процеса, длъжникът има право да защити правата си - да осъди за незаконни действия съдия-изпълнителя и да получи компенсация от сумата на застрахователното му обезщетение.
Разговора води Мила Атанасова

Мотивите за приемането на Закона за частните съдебни изпълнители:
- загуби от дейността на държавно принудително изпълнение - над 3.5 млрд. лв.;
- бюджетни разходи за поддържане на държавното изпълнение - 13.6 млн. лв. годишно;
- пропуснати ползи за фиска - над 170 млн. лв. годишно;
- българското събиране на вземанията е 2.5 пъти по-скъпо от холандското и естонското и над три пъти по-скъпо, отколкото е в Белгия;
- българското събиране на вземанията е около десет пъти по-бавно, отколкото е холандското;
- преди приемането на Закона за частните съдебни изпълнители от 39-ото Народно събрание (10 май 2005 г.) около 400 000 съдебни решения не са приведени в изпълнение, като някои от тях са били постановени още в средата на 90-те години на миналия век.

ПРОЕКТОТАРИФАТА
- образуване на изпълнително дело - 20 лв.;
- цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника - 50 лв.;
- изпращане на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа по пощата - 10 лв.;
- издаване на удостоверение - 5 лв.;
- издаване на препис от документ, съставен от частен съдебен изпълнител - 2 лв.;
- изготвяне на копие от изпълнителното дело - 10 лв.;
- искане до съдията по вписванията - за вписване или за вдигане на възбрана - 15 лв.;
- извършване на опис на движими и недвижими имущества - 2% от продажната цена, но не по-малко от 50 лв.;
- принудително отнемане и предаване на движими вещи - 2% върху стойността на вещите, но не по-малко от 50 лв.;
- въвеждане във владение на недвижим имот - 1% върху стойността на имота, но не по-малко от 200 лв.;
- въвеждане във владение на семейно жилище - 50 лв.;

Такси за събрани парични вземания:
- до 100 лв. - 15 лв.;
- от 100 до 1000 лв. - 15 лв. + 10% за горницата над 100 лв.;
- от 1000 до 10 000 лв. - 105 лв. + 8% за горницата над 1000 лв.;
- от 10 000 до 50 000 лв. - 825 лв. + 6% за горницата над 10 000 лв.;
- от 50 000 до 100 000 лв. - 3225 лв. + 4% за горницата над 50 000 лв.;
- над 100 000 лв. - 5225 лв. + 2% за горницата над 100 000 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във