Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Адвокат Илиян Василев: ДЕЛОТО СРЕЩУ МИТЬО ОЧИТЕ Е НЕДОПУСТИМА ПРОПАГАНДА

Визитка
Илиян Василев е роден на 2 август 1960 година. Дипломира се в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски през 1988 година. Още същата година е назначен за прокурор в районните прокуратури в Трън, Перник и София. От юни 1993 г. е съдия в Софийския районен съд, а година по-късно започва работа в Софийския градски съд.
Последното дело, което гледа Илиян Василев като съдия, е срещу Иво Карамански, когото оправда за побоя и грабежа в софийската игрална зала Бедни - богати. Скъсвам с тази професия, заявява той веднага след като произнася оправдателната присъда на нарочения за кръстник на българската мафия. Годината е 1996 година. Оттогава Илиян Василев е адвокат.
През ръцете му са минали десетки тежки и... шумни дела като тези срещу Калин Кьосев (обвинен за убийството на 16-годишната Елеонора Димитрова), срещу хазартния бос Валтер Папазки, срещу Кирил Киров-Японеца, бил е адвокат на Поли Пантев и на Антон Милтенов-Клюна.
Но един от най-известните му клиенти е небезизвестният тартор на т.нар. несебърско-поморийска мафия Димитър Желязков-Митьо Очите.
През април 2002 г. Василев измъкна от ареста Димитър Желязков, който бе задържан заради незаконно притежание на оръжие. Митьо Очите се отблагодарява, като освен значителния хонорар подарява на защитника си масивна златна гривна...
На 2 април Димитър Желязков и още 14 негови хора бяха задържани и обвинение в участие в организираната престъпна група (чл. 321 от Наказателния кодекс) и за притежание и разпространение на наркотици (чл. 354а от НК). На 6 април Бургаският окръжен съд ги остави в ареста, а на 12 април въззивната инстанция в града потвърди мерките за неотклонение.

Адвокат Василев, на 18 април 2007 г., с разпореждане на прокурора по делото, вашият клиент Димитър Желязков-Митьо Очите е преместен от предварителния арест в Бургаския затвор. Според общоприетата практика, подобно местене е съвсем в реда на нещата, но вие смятате, че прокуратурата е нарушила закона. Защо?
- Съгласно българското законодателство моят клиент не може да бъде преместен в затвора, защото там отиват хора с влязла в сила присъда. А в неговия случай нямаме окончателен съдебен акт. Именно постановлението за преместване бе и формален повод отново да обжалваме мярката за задържане пред съда. Настъпила е промяна с обстоятелствата по законността на ареста.
Доколкото ми е известно, в закона има и изключения...
- Наистина е така. В чл.130, ал.1 и ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията се казва: Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затворите и поправителните домове с писмено разпореждане на съответния прокурор след съставяне на заключителен акт от разследващия орган или на съдията след внасяне на обвинителния акт в съда. Обвиняемите, по отношение на които следствените действия са приключили, но не може своевременно да бъде изготвен заключителен акт поради усложнена фактическа или правна обстановка по делото, се преместват в затвора или в поправителния дом.
А в случая с Димитър Желязков как стоят нещата?
- В конкретния случай абсолютно всички, които имат поне малка представа от делото, са наясно, че то тепърва започва и предстои да се разследва дълго време. Наблюдаващият прокурор по делото заяви пред съда, че на всичките 15 задържани лица предстои да бъдат повдигнати нови обвинения. От това ще последват нови разпити и следствени действия. Всичко това навежда на мисълта, че твърдението на прокурора, че делото е приключило и Желязков може да отиде от ареста в затвора, не отговаря на истината. Абсолютно незаконно прокурорът е преместил в тюрмата моя клиент. Обвинителят даже си е позволил да излъже.
Какво имате предвид?
- Наблюдаващият прокурор е написал в постановлението, че разследването практически е приключило. А обективно не е така.
Това звучи сериозно. За съжаление медиите не успяха да проследят дебатите в съдебната зала, защото делото се проведе при закрити врата...
- Прокуратурата настояваше процесът срещу Желязков и хората му да се проведе при закрити врата. А всички ние, адвокатите, искахме да е публичен. Нямаме интерес да е закрит. Надявахме се, че по време на открит процес хората ще разберат за какво точно дело става дума и какви методи и средства се използват за манипулиране на съда. Прокуратурата направи безпрецедентна пропаганда по делото, което е недопустимо.
Имате предвид медийните изяви на отделни прокурори, нали?
- Да, именно. С месеци делото не слезе от вестникарските страници, месеци наред се коментират доказателствата. Но когато сме в съдебна зала държавното обвинение е изключително лаконично. Ограничава се до твърдения от сорта на Кой е емблемата на организираната престъпност. Невероятното е и друго. Съдът допусна като доказателство доклада на Центъра на изследване на демокрацията, който е... страшна картинка. Много съм любопитен какво ще стане ако утре същият този център, който между другото не е дори държавна структура, а неправителствена организация, заяви, че в прокуратурата има сериозна корупция. И тогава ще попитам въпросният обвинител дали е готов да отговаря по обвинение в подкуп, което е подкрепено от такъв абстрактен доклад... Или самият той ще каже: Чакайте! Какво доказателство е това? Искам да се установят нещата със средствата, предвидени в закона...
Според вас защо на прокуратурата й се наложи да предостави доклада на Центъра за изследване на демокрацията като веществено доказателство?
- Надявам се някой да постави точно този въпрос на полицията и на държавното обвинение, защото двете институции са държавни и получават пари от бюджета, за да вършат определената в закона работа. В същото време обаче те се обръщат към някаква абсолютно неясна по статута си неправителствена организация, която им обяснява нещо, което е работа именно на полицията и прокуратурата. Това е сериозно недоразумение и опит да се представи като някаква страхотна процесуална находка. Всичко е пълен абсурд. И наистина ми се иска главният прокурор Борис Велчев да отговори точно на този въпрос. И тъй като той е изключителен професионалист, той е човек, който никога не отказва коментар и не спестява своята лична позиция... много съм любопитен да чуя отговора му на този въпрос.
Това са доста сериозни критики към работата на прокуратурата. Така ли изглеждат нещата отвътре, ако мога така да кажа?
- Вижте, аз не обвинявам когото и да било. Просто изразявам своята позиция. Не натрапвам мнението си на никого. Само споделям наблюденията си по делото, които са обективни и налични. Искам обществото да чуе и нашата позиция, не само тази на прокуратурата. Дразня се от подобни карнавални шествия, които се правят, за да се търси цирковият ефект.
Желязков е настанен в самостоятелна килия в Бургаския затвор. Поне такава е моята информация. Според вас това някаква дисциплинарна мярка ли е?
- Това е вторият момент, заради който подадох жалба като защитник на Димитър Желязков. Наистина това е дисциплинарна мярка и то такава, която се прилага по отношение на вече осъдени лица. Тя се прилага не във връзка с изтърпяване на присъдата, която е определена от съда, а във връзка с негови нарушения на вътрешния ред на затвора. Наистина в Закона за изтърпяване на наказанията съществува терминът изолация. Но той има предвид, че изолацията на обвиняемия предполага лишаване от възможност за контакт с другите обвиняеми по делото или с външни лица, т.е. да се осуети възможността за препятстване на делото. Никъде в закона обаче не е предвидена възможност обвиняемо лице да бъде поставено в изолирана килия. Да не говорим пък за това, че в XXI век е абсолютно недопустимо някой да бъде заставен да удовлетворява естествените си биологични нужди в кофа.
Вярно е, че затворите са в окаяно състояние. Но чак пък да няма достъп до тоалетна...
- Да, точно така. Димитър Желязков е лишен от правото да ползва тоалетна и за неговите естествени нужди му е дадена кофа. Не се знае кога и как се чисти, а в същото помещение, което е като кутийка, той се храни и спи. Според конституцията, това е т.нар. унижаващо отношение. Но въпросът не е само в кофата и в размера на килията. Желязков е под непрекъснато наблюдение - на вратата на килията има отвор, който не може да се прикрива. Когато ползва кофата клиентът ми е под наблюдение, включително и жени го гледат. Психоложката на затвора например. Представете си ситуацията - да знаеш, че те наблюдава жена, а ти използваш кофа за естествените си нужди. Питам аз кое налага подобно третиране? Какво ще попречи на следствието Желязков да ползва тоалетна и баня?
Бургаската полиция и местната прокуратура наскоро отправиха призив към гражданите - който е пострадал от действията на Димитър Желязков и хората му да подаде жалба срещу тях при пълна анонимност. Това не е ли един вид признание за безпомощност?
- Точно това означава. За мен съществува ясно разминаване между позициите, че има открити железни доказателства срещу Желязков и хората му и действителното положение на нещата. В момента, в който трябва да видим хилядите томове с доказателства, които уж са събрани, прокурорът става и казва: Ами ние нямаме оперативно ръководство, но той е емблема. Не може прокурор да говори, че видите ли в контекста на съвремието Желязков няма как да не бъде задържан, защото той е емблема на престъпността. Човек може да бъде арестуван при изрично доказана вина. Що за предпоставка е контекстът на съвремието? Димитър Желязков не е обвинен, че някъде нещо е извършил, а за това, че бил уж някаква емблема. Е, как да се защитиш срещу подобни абсурдни обвинения?
Защо част от доказателствения материал срещу Митьо Очите и хората му отпаднаха още на първото съдебно заседание?
- Съдийката Деница Вълкова прие, че част от предоставените материали са процесуално негодни и не ги уважи. Въпросът е защо се стигна дотам? Нали прокуратурата е изключително сериозна държавна институция, която уж трябва да докаже вината на някого. А съдът изведнъж обявява доказателствата й за нищожни.
Имахте ли възможност да се запознаете предварително с материалите срещу Желязков и хората му, или прокуратурата ви изненада?
- Имахме един час. Времето е крайно недостатъчно да осмислиш всички събрани материали и доказателства и да изградиш защитната си теза. Но и за това време успях да установя, че прокурорът Светлозар Костов беше объркал искането за задържане на Димитър Желязков и хората му с друго негово искане за налагане на постоянна мярка задържане под стража на други две лица.
Твърди се, че голяма част от материалите срещу Желязков и компания са събирани чрез използването на специални разузнавателни средства (СРС). Според вас законно ли са събрани данните?
- От това, което ни се предостави, нямам основание да смятам, че СРС-та са били използвани неправомерно. Друг е въпросът, че на защитата и на съда бяха представени два тома с материали, събрани чрез подслушване. А в същото време прокуратурата заяви в залата, че има още 35 тома, които все още не били обработени и заради това не са дадени. Когато нещо не ти е готово, то не трябва да се използва като аргумент. Или го има, или го няма.
Не се ли притеснявате, че ви наричат адвокат на сенчестия бизнес?
- Не съм чувал подобни твърдения. Но в България всеки се упражнява в красноречие. Гордея се, че когато бях съдия и прокурор, никой не ме нарече съдия на мафията или прокурор на мафията. Сега ме наричат как ли не. Ако човек е посредствен, неизвестен адвокат, никой не намира за неестествено след време той да заеме висока престижна държавна длъжност. В момента в съда, в парламента, в прокуратурата, в състава на различни правителства има адвокати, които преди да добият публичност покрай постовете си, не са били популярни. В същото време известните защитници са заклеймявани като адвокати на босове, на престъпници, на мафия. Хората не си дават сметка, че щом даден адвокат е търсен, оплюван, то за това си и има причина. Той е по-кадърен от другите. За мен най-великото усещане за един юрист е да работи като съдия.
Това ли е вашата амбиция, да станете отново съдия?
- Не. Аз вече минах по този път. Никой няма да ми позволи да се върна в съда с ореола адвокат на този или на онзи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във