Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Адвокат Пепина Петкова: СТАНИМИРА БЕШЕ УБИТА ОТ БЮРОКРАЦИЯТА

Пепина Петкова е адвокат трето поколение, с 25-годишен стаж. Тя представляваше в съда при развода й 30-годишната Станимира Чалъкова, която беше заклана от съпруга си Николай Стефанов на 5 януари тази година в центъра на Велико Търново. На 13 декември 2001 г. беше последното бракоразводно дело на Стефанови, което бившият съпруг не пожела да приеме като факт. Той умъртви Станимира, а после скочи от Стамболовия мост и почина часове по-късно в болница. Четиригодишната им дъщеричка остана кръгъл сирак и единственото, което получи в наследство е родителският кошмар, който ще я преследва цял живот. Дали фаталният край можеше да бъде избегнат? Г-жо Петкова, имате ли в практиката си друг случай ищец по бракоразводно дело да бъде убит, докато чака решението на съда? - Не, макар да съм водила около 250-300 подобни дела. А случвало ли се е единият от съпрузите да заплашва другия със смърт? - Много пъти. Да не кажа, че в почти всички конфликтни дела, които не са по чл. 100 от Семейния кодекс (развод по взаимно съгласие - бел. ред.) се отправят подобни заплахи. Досега обаче не съм се сблъсквала с толкова драстичен случай, при който фаталният изход като че ли беше предизвестен. Кога заведохте това дело и как бяха формулирани мотивите в молбата за развод на покойната Станимира? - Дело N 524/2001 г. е заведено през пролетта на миналата година. Преди това ищцата доста се колебаеше, защото съпругът й бил много привързан към детето. Тя не искаше то да расте без баща, както се е случило със самия Николай, израснал по социални домове. Все се надяваше, че нещата ще се оправят, макар той да беше започнал да прекалява с пиенето. Станимира беше убедена, че взема упойващи вещества, които в комбинация с алкохола го правеха неадекватен. Не беше сигурна и дали не се дрогира, но заведохме делото с неутралния мотив несходство в характерите. Тя проведе неуспешен разговор за раздяла по взаимно съгласие. Нямаха какво да делят - жилище, имущество, лек автомобил, а и детето беше на такава възраст, че със сигурност щеше да остане при майката. Последната капка, преляла чашата на търпението на Станимира, беше един жесток побой, след който тя се освидетелства при съдебен лекар. Малко по-късно тя се реши на окончателна раздяла и за пръв път сподели с мен, че се страхува за живота си. Веднага внесохме молба за предупреждение в прокуратурата. До смъртта й молбите станаха общо четири, като последната от тях е внесена в прокуратурата на 4 декември 2001 г. В нея Станимира описа подробно как Николай я е заплашвал с убийство - с нож, опрян в гърлото й. Общо заседанията по делото бяха пет. На четири от тях - на 2 май, 18 юни, 11 октомври и 5 ноември миналата година. Стефанов не се яви. Дойде на последното - на 13 декември, и отново я заплаши с убийство. В съдебната зала, пред съдебния състав. После заяви, че ще сложи край и на собствения си живот. Освен вас Станимира не е ли търсила и другиго за помощ? - Беше говорила с колегите си, участници в проекта Отворена врата - за жени, подложени на домашно насилие. Бяха й обещали да съдействат съпругът й да бъде консултиран с психолога на проекта. Значи ли, че тя е правила компромиси? - Да. Беше убедена, че съпругът й има психически проблеми и търсеше начин да му помогне. Въпреки че се страхуваше за живота си, тя никога не е изтегляла молбата за развод и сигналите до прокуратурата. По техния случай се е месила и полицията, за един опит за среднощно нападение от страна на съпруга й в жилището на родителите й има предупредителен протокол. Николай Стефанов воден ли е на отчет в психодиспансера? - Не, но има условна присъда за измама и фалшифициране на паспорт. Да се върнем на ситуацията в съдебната зала на 13 декември...- Поведението на Стефанов беше изключително арогантно. Аз нямам жена за оставяне и не желая развод. Ако тя се разведе, знае какво я чака - заяви той пред съда. Припомнихме му, че вече е предупреждаван от прокуратурата и полицията за подобни заплахи, но той отвърна: Не ми пука! После призна за нападението с нож и каза, че пак ще го направи, а след това ще се самоубие. Заплаши съдебния състав, изкрещя, че това не е съд, и напусна залата.Делото приключи след изслушване на свидетелите, а аз посъветвах довереницата си да вземе препис от протокола по делото и да заведе тъжбата със задна дата - от 5 декември 2001 г. До този момент тя не беше направила това, тъй като се страхуваше, че Николай няма да се яви и на последното заседание от делото. В съдебната зала Стефанов посегна ли на съпругата си? - Не, но всички имахме усещането, че може да посегне към всеки един от нас, а не знаехме дали няма в себе си нож. В такава ситуация не може ли да се повика охраната на Съдебната палата или полиция? - Може, разбира се, но разположението в залата е такова, че най-далеч от изхода е съдебният състав. А паник-бутон няма ли?- Няма такова устройство, а точно в онзи момент Стефанов наистина трябваше да бъде арестуван. Като се абстрахираме от фактологията, кажете какво е трябвало да бъде направено, за да се предотврати тази кървава трагедия?- Мисля, че най-напред става дума за човек с нездрава психика, а поведението на такива хора е непредвидимо. Струва ми се обаче, че дори да бяха взети всички необходими мерки и Стефанов беше пратен зад решетките, той нямаше да остане там повече от 72 часа. Това означава, че той пак щеше да излезе на свобода и убийството да се случи. Най-добрият вариант беше този човек да бъде подложен на медицинско изследване и вкаран в болница за лечение. За съжаление днес такова нещо насила не може да се случи, както можеше да стане по-рано - по Закона за народното здраве. В никакъв случай не искам да обвинявам колегите от прокуратурата, но вижте абсурдната ситуация: тъжбата е подадена два-три дни след скандалното съдебно заседание и... започват празниците: пет дни по Коледа и още три дни по Нова година. Трагедията се разиграва на втория работен ден от 2002 година. Не стига че процедурата е тромава, но никой не е разполагал и с достатъчно време - когато постъпи една тъжба в прокуратурата, тя се завежда в деловодството, отива на доклад при титуляра на прокуратурата, след което той я разпределя на някого от подчинените си. Прокурорът, който е натоварен със случая, праща материалите в полицията за проверка и едва след това решава какво точно ще се прави - полицейско дознание или следствено дело. Този период трае от няколко седмици до няколко месеца, в зависимост от сложността и сериозността на проблема, както и от това, колко преписки са постъпили за деня при дадения прокурор. Полицейските проверки по материалите също отнемат около месец, защото най-малко трябва да се проведат разпити на тъжителя и на свидетелите (ако има такива).Тази процедура по закон ли е толкова тромава и сложна, или е въпрос на утвърдила се практика? - Според мен, основният проблем се крие в нормативните актове. От друга страна обаче, подобни случаи са редки и затова трябва да се действа според ситуацията. Не се боя да заявя, че ако аз бях прокурор, при цялата си заетост, начаса щях да действам. Има телефони, има и достатъчно полицаи. Все пак става дума за нож, опрян в гърлото на жертвата, нали? Освен това има и препис от протокол на съдебно заседание, в което бъдещият убиец публично оповестява намеренията си! След като този човек си е позволил да заплашва жертвата дори пред съдията - машината трябваше да се задейства още на секундата. Задържаш, повдигаш обвинение и... по бързата процедура. Най-малко за обида на съда.Не е нормално братята близнаци от Димитровград да бъдат задържани за 72 часа за нанесена средна телесна повреда, а тук да имаме опит за убийство, закана за убийство в съдебна зала и... никой да не си мръдне дори пръста! Може би се е намесил легендарният субективен фактор?- Не. Просто законът трябва да развърже ръцете на прокуратурата и на полицията и в подобни случаи да не се върви по онзи бюрократичен ред, който описах. Ако трябва, ще се работи и в празничните дни, и в събота и в неделя...Но колкото и идеален да е законът, всичко опира до материални средства - няма пари за вещи лица, за служебни защити, всичко замира. Седят хората с дни, с месеци и години в следствените арести и затворите, защото делата просто не могат да тръгнат. Имало е случаи, когато телефоните на съда се изключват заради неплатени сметки, бавят се дори заплатите на магистратите. Как да правораздават съдиите, чийто труд е най-тежък и най-важен в нашата система? И които, ако сбъркат или се поддадат на съблазни - могат да опропастят нечий живот? В преносния и буквалния смисъл...Толкова ли е трагично положението? - Нека да имаме все пак някаква надежда, въпреки че държавността и обществото се срутват като картонена кула и няма нищо здраво, на което да се опрем. Но все пак държавата първо да се погрижи да имат хората какво да ядат! Възможно ли е било все пак Станимира да оцелее? - По време на заплахата на 4 декември е имало две свидетелки, които спокойно са се прибрали по домовете си и които не са реагирали изобщо. Хората ги е страх, това е истината. Ето срещу този страх трябва да работим всички. Другият проблем е, че много душевноболни не само са оставени без никакъв надзор, но и никой не взема никакви мерки да ги лекува. А една държава, ако е нормална, е длъжна да се грижи и за децата си, и за... лудите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във