Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Адвокатурата атакува "прокурорските" поправки в НПК

Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) последва  Върховния касационен съд (ВКС) в атаката срещу последните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Такъв ход се и очакваше - по този начин  адвокатурата реализира за пръв път новото си правомощие да сезира Конституционния съд (КС) с искане да се  установи  противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

За разлика от ВКС обаче, адвокатурата иска от Конституционния съд (КС) да обяви за несъвместими с основния закон далеч повече разпоредби. Това беше заявено категорично в становище на ВАдвС още в хода на законодателната процедура, когато стана ясно, че корекциите в НПК са в тон с вижданията на прокуратурата за ускоряване на процеса. Тъкмо заради това промените бяха определени незабавно като "прокурорски", а срещу тях се обявиха и професионалните  сдружения на съдиите в страната. 

Кои от посочените текстове са противоконституционни според адвокатурата? На първо място, това е противоречивата уредба на прехода от наказателно производство от общ характер към такова от частен характер. Според адвокатурата въведеният  механизъм за продължаване на производството за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, е дотолкова неясен, че е на практика неприложим и поставя пострадалия от престъплението в невъзможност да упражни правото си на защита.

Като несъвместимо с него е оценено и новото основание за преценка на опасността обвиняемите лица да се укрият или да извършат ново престъпление с оглед на налагането на мярката "задържане под стража". Става въпрос за  повдигането на обвинение в отсъствието на обвиняемия, като самото отсъствие е единствено и достатъчно основание за това. В резултат - при всяко задочно обвинение се предпоставя опасност от укриване или извършване на престъпление, което води до налагане на най-тежката мярка за неотклонение - включително когато местоживеенето на лицето е неизвестно или то не може да бъде призовано по други причини. Аналогични са и възраженията срещу правомощието на разследващия орган да назначи резервен защитник на обвиняемия, ако той се яви без упълномощен такъв при предявяване на разследването, дори ако е налице упълномощаване. 

Атакувано е налагането на обезпечителна мярка за направени съдебни разноски върху гаранцията, както и насочването на принудителното изпълнение за тях върху сумата по нея. Проблемът е, че така се засягат правата на трети лица, които често плащат гаранцията със свои пари или ценни книжа. Адвокатурата подчертава, че третото лице, внесло гаранцията, е поело задължение единствено да обезпечава мярката за неотклонение, а не е гарантирало изпълнение на евентуални имуществени задължения на обвиняемия или подсъдимия.

Основна група от възраженията  обхваща текстовете за т. нар. разпоредително заседание, с което прокуратурата иска да предотврати последващо връщане на делата от съда. При неявяване на защитника в разпоредителното заседание съдът не е длъжен да отложи делото, ако участието на защитник не е задължително по закон. Проблемът е, че по този начин заседанието може да бъде проведено без участието на защитник, дори ако отсъствието му е по уважителни причини и подсъдимият държи на неговото присъствие.

Съгласно новите правила именно в разпоредителното заседание се разрешават широк кръг въпроси по делото от значение за правото на защита - включително и за допуснати в досъдебното производство процесуални нарушения, възражения за което не може да се правят на по-късен етап. Именно забраната да се повдигат след разпоредителното заседание възражения за допуснати в досъдебната фаза на процеса съществени нарушения на процесуалните правила предизвиква най-широко недоволство сред адвокатурата. Подчертан е парадоксът разпореждане на районен съд, което може да бъде дадено без участието на защитник, да обвързва както въззивната инстанция, така и Върховния касационен съд в ролята му на висша съдебна инстанция.

Адвокатите са недоволни и от възможността за бърза поправка и по всяко време на обвинителния акт за допуснати в него очевидни фактически грешки. Аргументът е, че при отстраняването им по указания на съда прокуратурата може да измени обвинителния акт така, че да накърни грубо правото на подсъдимия на защита. Указанията на съда пък се дават в закрито разпоредително заседание, в което защитата не може да участва. 

Атакувано е и правомощието на съда да налага по всяко време на делото административно наказание на подсъдим, когато установи, че извършеното деяние се наказва по административен ред по НПК, или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. Освен че се стига до смесване на отделни правни режими и процедури, дублират се и законови компетентности на различни държавни органи в санкционирането на престъпленията и административните нарушения.

Сред атакуваните пред КС промени е, разбира се, и прехвърлянето на делата за корупция във властта на специализираните съд и прокуратура. Подобно на ВКС висшият орган на адвокатурата смята, че промяната на подсъдността придава на спецмагистратурата характеристика на извънреден съд, тъй като не става въпрос за специализация по предмет, а за такава с оглед служебното положение на субекта. В тази връзка са посочени и промените в Закона за съдебната власт, с които бяха въведени особени правила за командироването и премирането на спецмагистратите в общ размер до шестмесечни заплати годишно с оглед резултатите от дейността им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във