Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Аферата Александров - Овчаров: ПОЗОРЪТ НА РЕФОРМАТОРИТЕ ИЛИ СРАМОТИИТЕ НА ТЕМИДА

Ако някой трябва да се чувства виновен за скандала между Ангел Александров и Румен Овчаров, това трябва да са отличниците в преговорния процес по Глава 24 Правосъдие и вътрешни работи в правителствата на Симеон Сакскобургготски: Георги Петканов - бивш вътрешен министър и сегашен шеф на правосъдното ведомство, Антон Станков - бивш министър на правосъдието и настоящ редови слуга на Темида в Софийския градски съд, Меглена Кунева - бивш министър по европейските въпроси и настоящ еврокомисар за защита на потребителя, и Соломон Паси - бивш външен министър, сега депутат от НДСВ и росен-пресен жител на гр. Бургас.
Именно те и техните подчинени чиновници излъгаха Брюксел, че единственият проблем пред българското наказателно правораздаване е следствието, след което го ликвидираха по възможно най-бруталния начин: оставиха го да съществува като структура, но му отнеха абсолютно всички правомощия и прехвърлиха 97% от престъпленията да ги разследва МВР.
Вярно, новият Наказателнопроцесуален кодекс бе приет на 14 октомври 2006 г. от депутатите на тройната коалиция и влезе в сила на 28 април 2007 година. Същото така обаче е вярно и друго: проектът, за който народните представители от БСП, НДСВ и ДПС гласуваха с болшевишка безропотност, поне по отношение на следствието по нищо не се различава от проекта, внесен в парламента от кабинета Сакскобургготски още през май 2006-а.
Точно заради новия НПК разследването на бившия директор на столичната топлофикация Валентин Димитров отдавна се е превърнало във фарс, който е на път да компрометира не само реформираната уж съдебна система, но и неговото евентуално осъждане.
В момента срещу Вальо Топлото има едно следствено дело, по което той е обвиняем за две престъпления: за пране на пари (чл.253 от Наказателния кодекс) и за укриване на данъци (чл.256 от НК). А на 1 април 2007 г. другият следовател по това дело - Иван Тороманов, в ефира на БНР прогнозира, че в най-скоро време срещу Валентин Димитров ще бъде образувано ново досъдебно производство - за валутно престъпление, и само две седмици по-късно то вече беше факт.
Отделно от това срещу Вальо Топлото се водят две съвсем различни полицейски дознания, които обаче са образувани за едно и също нещо - за присвояване.
А накрая, сякаш за да бъде циркът още по-голям и весел, Валентин Димитров е привлечен като обвиняем (този път за склоняване към присвояване) и по делото, образувано срещу неговия наследник Георги Рогачев, срещу заместника му Емил Антонов и срещу бившата служителка Лина Абланска и бизнес дамата Мая Стоилова.
Какво ще излезе от цялата тази работа никой не знае, но парадоксите не свършват дотук.
Според скромното мнение на Параграф 22 образуването на следствено дело срещу Валентин Димитров не е кой знае колко законно, защото разследването на този тип престъпления е в компетенциите на МВР. Логиката, че той е извършил престъпление в чужбина и затова е в ръцете на НСлС, не е много-много издържана, тъй като милионите в австрийската сметка на Топлото са се озовали там съвсем легално - по банков път. А пък притеснението на австрийските власти, че един българин има сметка, в нея непрекъснато влизат пари, но никой не тегли (според източници на Параграф 22 точно в този дух е бил издържан сигналът до Агенцията за финансово разузнаване, който миналото лято активизира слугите на Темида) засега... не е престъпление в нито една държава по света.
Каква обаче е връзката между актуалния скандал Александров - Овчаров и процесуалните недоразумения, миниращи бъдещия съдебен процес срещу Вальо Топлото и неговите ортаци?
Много елементарна. Ако парламентарно представените политически сили, извънпарламентарната опозиция, главният прокурор Борис Велчев, държавният глава Георги Първанов и всички останали знайни и незнайни корифеи на правдата и правосъдието искаха Вальо Топлото и неговите покровители (сред които има всякакви - политици, държавни чиновници, полицаи, слуги на Темида и т. н.) да си получат заслуженото, сегашната буря трябваше да се разрази още... през лятото и есента на 2006 година. Тоест - тогава, когато на практика е започнало активното подслушване на следователката Татяна Шарланджиева, на бившата заместник-министърка на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова и на бъдещия обвиняем - чорбаджията на империята Фронтиер Красимир Георгиев.
Кой знае защо но днес никой не помни (или не иска да си спомня), но първия симптом, че делото срещу Топлото върви към провал, се появи на 10 август 2006 г., когато сегашният ръководител на Софийската градска прокуратура Николай Кокинов направи изумително по своя характер заявление: Не е ясно дали са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу Димитров за пране на пари, защото в началото на разследването такива данни не е имало. Преди ден бе съобщено, че освен в България и Австрия са открити банкови сметки на Димитров в Лихтенщайн, Кипър, Панама и Унгария. А Владимир Йорданов - наблюдаващ прокурор по делото за източването на Топлофикация София АД, е отстранен от случая.
Ден по-късно в ИНТЕРНЕТ страницата на държавното обвинение бе качено и едно уточняващо съобщение: Главният прокурор на Република България наказва прокурор Владимир Йорданов от СГП с порицание за виновно неизпълнение на служебните задължения по делото срещу Валентин Димитров.
По какви причини още тогава Велчев и Александров не смениха целия екип, работещ по този случай, едва ли някога ще стане ясно. Още по-смущаваща обаче бе всеобщата пасивност, с която всички първи партийни, държавни и ведомствени ръководители посрещнаха второто злокобно съобщение, свързано с разследването на Вальо Топлото.
На 25 септември 2006 г. пресцентърът на МВР съобщи, че поради придобиване право за пенсиониране със заповед на министър Румен Петков е освободен от длъжност Петър Христов - дългогодишен директор на Националното централно бюро (НЦБ) - Интерпол. А три дни по-късно (на 28 септември) откъм МВР случайно изтече оперативна информация, че Петър Христов всъщност е бил уволнен, защото е... укривал документи и информация за престъпленията на директора на Топлофикация - София Валентин Димитров.
Колкото до новината от последния час (петък, 11 май), че фронтиерът Красимир Георгиев е споходен от незавидната съдба на Вальо Топлото, т.е. срещу него също е повдигнато обвинение за пране на пари (задочно, защото той е на лечение в Швейцария) - тук работата също понамирисва на... доста измъчена.
Първо - до момента не е известно някой някога да е уличавал Георгиев в престъпна дейност, от която е изкарал милионите, закопани от него в Банско. Второ - по никакъв начин държавното обвинение и следствието не са се хвалили, че разполагат с документи, доказващи пряката връзка между легалния бизнес на Красимир Георгиев и източването на Топлофикация - София АД. И трето - ако някой чак толкова много иска да окачи на въжето на Красимир Георгиев, нека се върне година и три месеца назад, след което да поиска оставката на всички големи в МВР и прокуратурата. Не за друго, а защото дружно са проспали единствената реална възможност да спипат Георгиев по бели гащи, докато е поддържал топли връзки с една западна страна.
Но... за днес стига толкова с всенародната игра на Топло - студено. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във